Евродепутатите Петър Витанов, Радан Кънев, Андрей Новаков и Искра Михайлова ще отговарят на въпроси на бизнеса за правилата на европейската Зелена сделка в онлайн събитие, организирано от Икономедиа в четвъртък от 11ч. Уебинарът е организиран в рамките на проекта "Натура 2000 - нови хоризонти", който разяснява значението на запазената природа от европейската природозащитна мрежа (повече за мрежата "Натура 2000" виж тук).

Уебинарът е под надслов "Зелената сделка и бизнесът в България" и ще се съсредоточи върху правилата за "позеленяване" на основните сектори на икономиката на ЕС, които са предвидени в Европейския зелен пакт (Зелената сделка). Възможността за задаване на предварителни въпроси вече е затворена, с цел подготовка на участниците, но те ще отговарят и на живо на въпроси, задавани в онлайн чата на събитието - след регистрация тук.

Представящите Зелената сделка български евродепутати участват в различни ресорни комисии и са представители на различни идеологически семейства. Те ще обсъдят както фактологията на последно разработените от Европейския парламент секторни правила, така и визиите и целите на политическите си групи.

Основните теми на формулираните досега въпроси са около очакваните секторни правила. Те произтичат от Eвропейския климатичен закон, който беше приет преди седмици и прави правно ангажираща целта за постигане на въглеродна неутралност на европейската икономика до 2050 г., както и намаляване с 55% на емисиите от парникови газове спрямо нивата от 1990 г. до 2030г. Тези цели са недостатъчни за учените, изследващи климатичните промени, напомнят от европейските (например тук) и българските (тук) зелени партии. Но дори и те изискват коренна промяна както във всекидневието на европейските граждани, така и в икономиката на страните членки, включително България.

Сградите произвеждат повече от една трета от емисиите на CO2 в ЕС и представляват 40% от енергийното потребление, което прави сектора ключова заплаха за европейския план за водене на политика срещу глобалното затопляне. Очакват се скорошни промени в изискванията за строителството както на обществени сгради, така и изобщо изискванията към технологиите, например за изолиране на сгради или инсталиране на по-енергийно ефективни системи за отопление и охлаждане.

Концепции като енергийно пасивни сгради и производство на енергийна независимост на домакинства и енергийни кооперативи чрез собствени соларни панели досега са рядко прилагани в България.

Транспортният сектор е традиционно спряган като приоритет за промени. въпросът за въвеждането на български политики и инвестиции в по-зелен транспорт е спорен, доколкото и досега ЕС приоритизираше развитието на железопътния транспорт и велосипедна инфраструктура, но в България това не се случва през последните два периода на получаване на европейски средства за сектора.

Националният приоритет за строителството на скоростни пътища досега ще трябва да бъде преосмислен, като е вероятно и автомобилните оператори да трансформират бизнеса си. Възможно е и въздушният транспорт да бъде поставен пред ограничаващи условия, а железопътният - да бъде улеснен.

Традиционно основният скептицизъм към Зелената сделка в България е зависимостта на големи райони от производството на въглищата и от енергетиката, ползващи от замърсяващи изкопаеми горива. Уебинарът ще разясни сроковете и изискванията за трансформацията на този сектор.

Освен това ще бъде дискутиран Фондът за справедлив преход, който цели да адаптира и компенсира местните общности при прехода към нови модели на заетост. Въпросът какъв е начинът инвестициите за преход отвъд изкопаемите горива да стигнат до жителите на засегнатите райони и кои са подходящите сектори за нови и по-устойчиви работни места, е част от тази тема.

Новата Обща селскостопанска политика вече е приета от европейските институции е ще бъде доста близка до старата - без тавани за финансирането на големи монокултурни блокове и с много химически инсектициди и хербициди. Какви са очакваните промени, насочени към намаляване на емисиите в този сектор и как те ще достигнат до България, ще разберем от българските евродепутати в четвъртък.

Смяната на фокуса към малки и средни ферми и производство, целящо чиста и качествена продукция, което е и с намалени емисии спрямо големите монокултурни блокове, е част от дебата. Към момента тя не е официална европейска политика, но е възможна при инициатива от националните правителства.

Новата Стратегия за биоразнообразие и предстоящата Стратегия за горския сектор също ще поставят пред националните правителства изисквания за нови политики за намаляване на ползване на ресурсите от дивата природа - повече защитени територии, по-добра реална защита на обявените на хартия за опазване места и намаляване на комерсиалния натиск върху горите, особено тези, които са определени като важни за континента и се намират в мрежата "Натура 2000" .

На европейско ниво се обсъждат намерения за обвързващи цели в Закон за биоразнообразието, подобен на Закона за климата, които да включват ЕС да обяви поне 30% от сушата и морските територии за защитени зони до 2030 г., като поне една трета от тях, включително девствените и вековните гори, да бъдат още по-строго защитени.

За горите обаче новите политики включват и спорното предложение част от вредните изкопаеми горива да се заменят с горски продукти - т. нар. използване на "биомаса", което включва както отпадъчни селскостопански продукти, така и дървесина. Въпросът за гаранциите за това как ограниченото ползване на изкопаемите горива няма да се отрази върху по-силен натиск за ползване на горите за отопление и енергетика, също ще бъде част от темите на уебинара.