Миналата седмица европейски учени обновиха базата данни на карта на европейските стари гори, като втората допълнена база данни вече е достъпна и за публично ползване. За България картата е отчасти непълна заради липса на официална инвентаризация, а сателитното проследяване на старите гори в Странджа показва намаляването им, посочват български учени, участвали в проучването.

В публикацията на международния научен екип се уточнява, че като обект на необходима защита се възприемат горите, които са близки до естествените по структура и процеси и в които не се забелязват ефекти от стопанско ползване, въпреки че официалните дефиниции за вековни, първични и стари гори имат различни критерии.

Проф. Цветан Златанов от Българската академия на науките (ИБЕИ-БАН), който е сред съавторите в международния изследователски екип, уточни, че в новата публикация е представена цялостна геобаза данни и карта на известните първични гори в Европа. Използвани са 48 различни, предимно полеви набори от данни за първичните гори и обновената карта съдържа 18 411 отделни полигона, разположени в 33 държави.

От страна на ИБЕИ проф. д-р Цветан Златанов е предоставил данни за първични гори, доминирани от бук (Fagus sylvatica), смърч (Picea abies) и eла (Abies alba) на територията на България. Данните са събрани през периода 2013-2019 г. в рамките на проучванията на WWF-България на вековните гори, в резултат от които вече не само държавни, но и общински гори са официално защитени от сеч. За целта на идентификация на извадка от първични гори в България, са заложени на над 300 опитни площи в гори на възраст над 140 години, като над 40 от площите са разположени в първични гори. "Първичните гори, дефинирани като гори, в които следите от човешко въздействие са незначителни, са рядкост в Европа и продължават да изчезват," уточни проф. Златанов.

Доц. Момчил Панайотов от Лесотехническия университет, който също е сред авторите за България, коментира, че страната е една от малкото в Европа, която поне по документи има добра защита за старите си гори, които процентно съвсем не са малко спрямо другите европейски държави. За съжаление, природозащитния статут невинаги означава и опазване на терен, поясни ученият, посочвайки, че "има още много да се свърши за реалната защита на много гори, особено общински и в това отношение усилията и успехите на WWF-България може само да будят адмирации."

Панайотов разясни, че според базата данни в България все още има и висок процент некартирани гори, но това до голяма степен това се дължи на методологията на проучването, която използва само официалните доклади за страната с данни на екоминистерството за националните паркове и резервати, както и мащабните картирания на WWF-България. Те обаче не са изчерпателни. От част от официалните данни за стари гори се е наложило да бъдат извадени вече изсечени гори, а някои потенциални стари гори все още не са изследвани на терен. За да се подобрят официалните данни, е много важно да се въведе реална система за инвентаризация на горите и за мониторинг на местообитанията в зоните от европейската мрежа "Натура 2000" по единна методика, допълни преподавателят в Лесотехническия университет.

По думите на Момчил Панайотов пред "Дневник" в момента в България все още има много вековни гори и гори във фаза на старост, които нямат защита. Той допълни, че част от вековните и стари гори вече са изчезнали в Странджа, по границата с Гърция и в Стара планина.

По отношение на регистрираното намаляване на старите гори в Природен парк "Странджа", Панайотов обясни, че докато някои от тези разлики може да се дължат и на природни нарушения, то има и изсичания на по-големи площи, ясно видими на сателитните снимки. "Докато в Европа тези гори са голяма рядкост, в България вече имаме частична защита за тях и ще е жалко да загубим това богатство," коментира университетският преподавател.

Към момента от държавните гори след заповед на Министерството на земеделието, храните и горите от 2016 г. са защитени близо 10% от тези в "Натура 2000", за които е установено, че отговарят на критериите за "гори във фаза на старост". От общо около 200 хил. хектара стари гори в България към момента са защитени 111 хил. хектара са - държавни гори, попадащи в защитени зони от "Натура 2000", които са изключени от дърводобив. В останалите 90 хиляди хектара има и ценни стари гори, които не попадат в зони от европейската мрежа "Натура 2000", както и гори, които са общинска, частна или религиозна собственост. Така въпреки че имат характеристиките на "гори във фаза на старост", тези 90 хил. ха все още нямат защитен статут - виж тук

От изследванията на WWF-България през последните години стана известно, че около 9.5% и от общинските гори (или 50 хил. ха) в страната са стари или вековни гори. След усилия на природозащитната организация 9 общини са защитили по своя добра воля част от старите си гори, но те все още са на малка площ - общо 1150 ха за деветте общини Ботевград, Севлиево, Кюстендил, Харманли, Велико Търново, Трявна, Горна Малина, Пирдоп и Златица.

За "Дневник" Нели Дончева, която е главен експерт в горската програма на WWF, коментира: "Тревожно е, че странджанските гори на България са едно от едва четирите места, за които европейската карта показва изчезване на вековни гори. Неслучайно с колеги предложихме мораториум на сечите в горите над 120 г., който се очаква да бъде гласуван от 46-то Народно събрание За момента България все още има лидерски позиции в Европа - 1/3 от територията е покрита с гори, а от 2016 г. почти 10% от държавните гори са защитена като част от режимите на зоните от "Натура 2000". Но горите извън европейската мрежа нямат тази защита и виждаме, че дори и в рамките на Природен парк "Странджа" този рядък за континента ресурс изчезва. Важно е предложеният мораториум да бъде приет, за да се предотврати по-нататъшното изсичане на най-ценните и стари гори в страната, които са и сред най-редките в Европа. Това решение на парламента ще бъде и стъпка в изпълнение на Стратегията за биоразнообразие на Европейския съюз, която изисква първичните и вековни гори в ЕС да бъдат идентифицирани, картографирани, наблюдавани и ефективно опазвани като особено ценен ресурс. Целите на стратегията са защитата на природата да се увеличи, така че да обхване най-малко 30 % от сухоземната територия на държавите членки, от които 10% да бъдат поставени под строга защита.