Най-голямата жертва на заседналия кораб край Яйлата се очертава риболовът

Най-голямата жертва на заседналия кораб край Яйлата се очертава риболовът

Най-голямата жертва на заседналия кораб край Яйлата се очертава риболовът
Девет дни след засядането му край защитената местност Яйлата (северно от нос Калиакра), освобождаването на кораба Vera Su изглежда все по-трудно осъществимо. Прогнозите за влошаване на метеорологичните условия поставят под въпрос успеха на акцията по изтеглянето на над 80-метровия плавателен съд, неуспешният опит за разтоварването му от нощта на понеделник срещу вторник заплашва екологичното равновесие заради изсипаните в морето азотни торове, а силното забавяне и непохватното изпълнение на спасителната акция, довело до изсипване на тор в морето, повдигнаха в социалните мрежи въпроси за възможен умисъл в действията на пряко ангажираните власти.
Големият губещ от инцидента се очертава риболовът в района. Не по-малки могат да се окажат цялостните щети върху най-чистата зона по българското Черноморие, а основният въпрос за следващите дни ще е дали властите ще успеят да се справят с очакваните от нощта на вторник срещу сряда високи вълни и да предотвратят тежък екоинцидент.
Плаващият под панамски флаг товарен кораб Vera Su, собственост на турска компания, заседна в скалистото дъно край Яйлата около 1.30 ч. миналия понеделник (20 септември) по време на преход от Украйна за Варна. Според данните, регистрирани от системата за автоматично проследяване (AIS), той е поел курс, който го е отвел директно към скалистия бряг и плитчина. В продължение на пет дни корабът остана край скалите, без да бъдат предприети мерки от страна на властите, а преди два дни стана известно, че шефът на дирекция "Морска администрация" във Варна Валентин Джамбазов е дал на турската компания собственик на съда срок от близо месец - до 15 октомври, за да го изтегли. Не са известни аргументите за посочения продължителен срок.
След като на петия ден от засядането водолаз доброволец направи оглед и сигнализира за изтичане на част от товара (съдържащ общо 3000 тона азотни торове), държавата пое курс към спешни мерки. Премиерът Стефан Янев даде срок от един ден на собственика на кораба да го изтегли, след което в неделя транспортния министър разпореди разпореди намеса на "Морска администрация".
Започналата късно вечерта в понеделник операция, която целеше да се разтовари половината от товара, за да се позволи изтегляне на плавателния съд от скалите, беше спряна, след като видео на местна медиа показа, че насипният тор се изгребва с кофа тип "щипка" и така в голямата си част се изсипва в морето. По-късно опит за изтегляне на кораба се провали със скъсване на теглещите въжета, а екоминистърът, който е хидролог по професия, спря всички операции заради опасност от замърсяването на морето поради неправилното им провеждане от звената към транспортното министерство.
Удар по риболова
Към момента няма нови лабораторни данни за състоянието на морските води около кораба, тъй като едва в понеделник бе официално оповестено, че разлив от заседналия кораб реално има. В очакване на нови проби от морската вода, Министерството на околната среда и водите към момента отказа да коментира възможните последици от разлива на азотни торове при опита за спасителна акция.
Морски еколози, с които "Дневник" разговаря бяха предпазливи в прогнозите си, тъй като все още нямат данни за анализ, но коментираха, че щетите ще са сериозни.
Според д-р Радослава Бекова от Института по океанология във Варна рибата и морските дарове от района не са безопасни за консумация, а за момента и плуване във водите локално около Яйлата носи риск за здравето. Тя смята, че заради спецификата на теченията в района локалното замърсяване с азотен тор достига от Яйлата до нос Калиакра.
Бекова очерта няколко възможни риска. По думите ѝ директното попадане на азотсъдържащите вещества върху рибите, например, би довело до изгаряне на хрилете им и трайно увреждане на дихателната им система. Високи концентрации и продължително замърсяване може да доведе до хемолитични и нервно-паралитични изменения. Индиректното въздействие е при разграждането на торовете, когато се отделят токсини, въздействащи не само ихтиофауната, но и на флората. Не на последно място, смята тя, е рискът от засилване на продукцията на фитопланктона, което да доведе до изчерпване на кислорода в средата.
Изследователят очаква негативният ефект от замърсяването да се усети по цялата хранителна верига:
"Рибите не са статични организми, но видовете, които обитават дънното (като попчета, калкан и др.) не са толкова мобилни и при тях ефектът би бил по-голям отколкото при по-подвижните видове, както и при различните видове миди. Застрашени са и съобществата на кафявите, червените и зелените водорасли, които са осигуряват храна и укритие за голяма част от черноморските ни обитатели".
С уточнението, че още няма данни за концентрацията на замърсяването от събота досега, д-р Бекова смята, че е възможно рибните продукти от района да не са безопасна храна и със сигурност е нужен повишен контрол и анализ на храните с морски произход от района "най-малкото от страна на агенцията по храните."
Все още не може да се говори със сигурност какви ще са последствията за бързо подвижните видове риба, като чернокопа и сафрида. В момента те мигрират от украйнското крайбрежие на Черно море на юг към Турция, движейки се край брега на защитената местност Яйлата. "Засега единствено сигурно е, че в зависимост от концентрацията на попадналата във водата урея в различна степен ще бъдат засегнати фитопланктонните видове с всички произтичащи от това последици. Но оттук нататък имат значение температурата на водата, морските течения, вятърът и вълните. В зависимост от всичко това могат да се разиграят различни сценарии", коментира за "Дневник" ихтиологът Марина Панайотова от Института по океанология във Варна (още по темата тук).
Димитър Франгов, риболовец и председател на морски клуб "Портус Кариа" в Шабла, смята, че разливите до момента не са много големи: "Това са може би няколко тона на фона на заплахата от 3 000 тона. Имаше и течения и се надявам да се е разнесло донякъде". Допълва обаче, че рифовете в резервата "Яйлата" са източник на поминък и е много важно да бъдат запазени и драматичните пейзажи за гмуркане и туризъм и многото морски живот. Очаквам, че ефектите от замърсяването "няма да са незначителни", особено за дънните риби, като калканите, и мигриращите в момента риби като лефера.
В рибите ще се натрупват нитрати и те няма да са подходящи за консумация.
Основният проблем засега е загубата на поминъка за риболовците в района, смята и Албена Симеонова, председател на българската асоциация "Биопродукти" и бивш депутат от Добрич в 46-ото Народно събрание (от партия "Зелено движение", част от "Демократична България") , която посети мястото на заседналия кораб в събота. Според нея засега няма основание за тревога за земеделците, макар кадрите през нощта да показаха, че при неуспешната спасителна акция част от азотните торове са понесени от вятъра към сушата. Според Симеонова те са много малко количество, а високият бряг на степното плато над резервата Яйлата е защитила земеделските земи от него.
Най-голямата жертва на заседналия кораб край Яйлата се очертава риболовът
Проблемът с екосистемите
Д-р Димитър Беров от Института по биорознообразие и екосистемни изследвания към БАН, който излезе с експертно мнение по темата, коментира, че рибите, обитаващи засегнатата зона, ще загубят средата си за живот и размножаване. Прогнозира и сериозни трудности, ако корабът остане в скалите като постоянен източник на замърсяване. Подчертава, че според дългогодишни научни проучвания районът на Яйлата и нос Калиакра е една от зоните с най-добре запазените крайбрежни дънни и пелагични екосистеми по Северното Черноморие, поради което е включена в акваторията на зоната "Комплекс Калиактра", която е част от европейската мрежа "Натура 2000".
"Наличието на източник на азотно замърсяване в акваторията на Яйлата със сигурност ще доведе до негативни промени в тези екосистеми - деградиране и загуба на дънни екосистеми, и обитаващите ги безгръбначни и риби", коментира пред "Дневник" д-р Беров.
Замърсената вода
Водолазът доброволец Найден Найденов, който по своя инициатива се гмурна край кораба в събота и взе проби от водата, не коментира замърсяването и оставя това на биолозите и еколозите. Посочва обаче, че още при гмуркането му е било видно, че в морето има проблем. Тъкмо това го е подтикнало да действа - "за да може да се направи анализ и да се задействат институциите след 5 дни бездействие". Според него една от добрите новини до момента е готовността на обществеността да действа, без да чака официалните власти. Другата е, че горивото на кораба е източено и няма опасност също да замърси морето.
Морето след време ще намери нов баланс, но като общество трябва да се променим в реакциите си за опазване на природата и в готовността си за действия. Иначе ще ни упрекват следващите поколения за това, което не сме им оставили," заяви доброволецът водолаз.
Политическите ефекти
След като следи на място инцидента в последните дни бившият депутат от "Зелено движение" (част от "Демократична България") Борислав Сандов изказа съмнения, че продължилото седем дни бездействие на институциите пред очаквания разлив на азотен тор в морето може да е отчасти и злонамерено, и предизвикано от финансови и политически интереси, които са попречили на мерките за безопасност на човешкото здраве и природната среда. "Забавянето вероятно е заради опит за изнудване или наместване на определена фирма. Възможно е и да става въпрос за схема със застраховката, чрез умишлено създаване на условия за "погиване" на кораба и товара", написа във "Фейсбук" Сандов, без да уточнява подробности.
Транспортният министър Христо Алексиев във вторник също изрази публично недоумение от дадения от шефа на дирекция "Морска администрация" във Варна Валентин Джамбазов едномесечен срок на собственика на кораба за изтеглянето на съда. До момента аргументи за решението не са оповестени публично, а той самият отказа коментар пред "Дневник". Заповедта му беше отменена от транспортния министър, който нареди незабавни действия за изтеглянето на кораба. Алексиев се зарече да направи проверки и да потърси отговорност от всички засегнати.
Темата стигна и до Европарламента с политически оттенък, след като представителят на ГЕРБ Андрей Новаков обяви пред колегите си там, че от авариралия Vera Su се изливат торове, създавайки огромен риск за акваторията. "Отговорните институции, ръководени директно от президента Румен Радев, не се справят с
управлението на кризата, а бездействието на служебния кабинет доведе до огромно забавяне и риск от екокатастрофа", каза Новаков в пленарната зала, цитиран от пресцентъра на бившата управляваща партия. От БСП пък разпространиха становище, според което в следващия парламент левицата ще предложи "ревизия на законодателството, касаещо морската политика".