- Процентът озеленяване не зависи от квартала, а от устройствената зона според Общия устройствен план. В жилищните зони с преобладаващо комплексно застрояване (например ж.к. "Младост", "Люлин") имотите трябва да имат минимум 40% озеленяване. А зоната на стария градски център изисква минимална озеленена площ от 20-30%, което почти винаги се прави 20%.

Това изискване е за повърхностния терен, за парцел кота нула, а не за издигнатата сграда. Когато започва планирането, главният архитект проверява в Общия устройствен план какъв е и силуетът и котата корниз - т.е. колко висока може да бъде сградата, както други параметри (включително процента озеленяване) и издава виза за проектиране. И след това започва проектирането, при което интересът на строителя е да издигне възможно най-много етажи за продаване. Често една 5-етажна сграда се оказва с още два етажа под покрива. Което, от една страна, не е толкова лошо за град - в по-малка площ да настаниш повече хора. От друга страна, започваме да се задушаваме, нарушава се и екологичният баланс, влошава се и естетически, и здравословно средата.

- Мисля, че няма правила, които да го налагат. Просто по-добър вкус и съзнание, че именно този добър вкус привлича и туристи, и доходи. Колкото и тъжно да е, общото ниво на естетика и на съзнание за средата при нас е по-ниско. У нас за сградите няма нормативна база със стилови изисквания - освен ако не става въпрос за архитектурен резерват или сграда паметник на културата.

- За съжаление, новите комплекси дори не могат да се сравнят с някогашните панелни квартали. Панелните комплекси са мислени на градоустройствено ниво - планирано е да има и зелени площи, но и публични обслужващи пространства - детски градини, болници, игрища, паркинги, търговски площи, спрямо броя жители. Всеки панелен блок е бил разположен така, че да не си гледа с другия в балконите. И много други неща. При новото строителство комплексите нямат такива параметри.

Да не говорим, че и старите панелни комплекси вече губят предимствата си, защото някогашните им зелени пространства, паркинги и игрища се застрояват. По различни схеми от общински те стават частни, устройствените планове се приемат независимо от мненията на съседите и постепенно балконите започват да гледат един в друг, за деца и дървета място няма, а съседите започват битови войни за това как да паркират в останалите уж зелени площи. И в момента, в който зелената площ между два огромни блока изчезне, не изчезва само тяхната зеленина и пространство - за новопоявилия се блок в градинката също няма среда.

Мисли се на парче, на ниво парцел. И затова са много важни устройствените планове. Те дават параметрите не за парцела, а за зоната в града и за града като единен организъм - колко кв. м. озеленяване трябва да имаш за жител, какво да е отстоянието, каква височина е допустима. Специална наредба задава този стандарт - за село е 4 кв.м на жител, за голям град е 20 кв.м , а за градовете с над 200 хил. жители трябва да се заложи още по-висок стандарт в устройствения план.

По време на пандемията от COVID-19 в международните професионални среди се заговори за налагане на нов стандарт, според който всеки трябва да има зелена площ на не повече от 300 м или на 5 минути пеш. Но не квадратен метър с едно-единствено дърво, затиснато от паркирали автомобили, а парк с минимална площ от поне 2 хектара. Важно е зелените площи да са лесно достъпни за всички, включително деца и възрастни, слабо подвижни граждани и т.н. Не става въпрос дори за въздух, дори за естетика. Става въпрос за психично здраве.

- Днес това е само мит. София е била много зелена, това е било заложено в устройствения план. Мислена е като град-градина според известния "План Мусман" от 1938г. с неговите зелени клинове, които дават връзка на централните градски паркове с периферията чрез озеленени пространства. Това няма как да остане, когато се мисли на ниво парцел.

Част от зелените клинове, които все още не са застроени, са Борисовата градина с Ловния парк, Южният парк към Витоша, Западният парк към Люлин планина и все още неосъщественият Източен парк при Горубляне. Те не са само връзка на града с планините около града - всеки от клиновете е и жив климатик, като дава път за въздушния поток. Повечето са планирани по водни тела и включват естествените крайречни гори. Но след толкова десетилетия все още част от тях не са осъществени като паркове. Доколко това е възможно все още, не всичко е загубено. Има и данни за това на общинското предприятие "София план", които анализирах преди години.

Но митът за "зелената София" не е само в парковете. Можем да поговорим и за уличната растителност. Има много дървета, садени отдавна. Вековното дърво, което разполага с малко почва в трудни условия, боледува и умира по-бързо от дърветата в гората. В града то е и опасно. Просто трябва да се засаждат нови дървета. Което значи не само да се боднат фиданките, но и да се поливат и обгрижват след това за 2 г, както е записано в наредбата за озеленяването на столицата.

- Общият устройствен план на града е приет през 2007г., след това е допълнен по отношение на зелената система и транспорт през 2009 г., а през 2017 г. - с трасето на третия метродиаметър. След 2007 г. се приемат и подробни устройствени планове (ПУП) по квартали. В тях често има промяна, която включва разширение на зоните за сгради и намаляване на зелените площи.

В Общия устройствен план през 2009 г. все още са включени зелените клинове на столицата, но след това с подробните планове за отделни имоти на парче успяха да застроят части от тях, които междувременно се превърнаха в частна собственост. Изчезването на връзката от Ловния парк към Южния парк е съвсем ясен пример (Част от площта на зеления клин беше превърната в увеселителния парк "София ленд", който впоследствие фалира и беше застроен - бел. авт)

Това се случва и с бившите зелени междублокови пространства, които са променени и с приемане на подробните планове се застрояват. В много случаи това става заради реституция на база подписи от свидетели. Юридически въпрос е доколко тази реституция е законна, а в някои случаи общинска собственост се превръща в частна и със заменки и продажби на цени от данъчна оценка.

- Мога да говоря с примери, които познавам от "Младост". В Общия план е предвидено създаването на парк "Въртопо". Предвиденото озеленяване трябва да се направи след изкупуване на частните имоти в рамките на 10 г. от влизане в сила на плана. Общината се преструва, че няма пари за това, което според мен е невярно. Десетте години вече изтекоха, а паркът не може да се създаде. Но това не значи, че собственикът може да направи нещо друго с имотите - те продължават да са предвидени за озеленяване. Не е в ничий интерес да остават неизпълнени плановете за зелени площи - собствениците плащат данъци, гражданите нямат пространства за отдих.

Интересът на частните собственици е да продадат имотите си за застрояване. И ако попаднат на някой по-податлив главен архитект, се стига до въпроса "Дай да видим какво можем да направим" и ако имотът е до път, изведнъж се правят малки изключения и постепенно части от него се застрояват. Зависи и от политическата воля на кмета да не позволява такива "вратички".

- Да, интересът е най-вече към многофункционалните - те позволяват и жилищно, и търговско строителство. На тези места се появяват например моловете. Как така се променят предвижданията за едно и също място през годините? С натиск от строители и липса на политическа воля. Наистина е въпрос на политическо решение да се отдели пространство за качеството на живот на граждани, които отдавна са си платили жилищата в квартала, вместо да се продаде същото пространство за нови апартаменти.

Има закон и има норми, които дават възможност да се опазва зелената система и да се създава още зеленина. Но се оказва, че никой няма интерес и това не се случва. Това изисква усилия и време и всеки в крайна сметка избира да се погрижи за личния си интерес.

- Не, процесите са същите. На политическо и административно ниво сякаш няма промяна. Има по-скоро осъзнаване от страна на инвеститорите за това, че хората търсят зеленина, паркове и градини. За да продаде един инвеститор сградата си, тя трябва да бъде озеленена. И те полагат минималните възможни усилия за това, далеч от най-добрите стандарти обаче.

За да мине пред администрацията, има различни начини да си затвориш очите и техники на озеленяване, които се приемат на хартия, въпреки че не оцеляват като реална растителност - такава е например т. нар. "вертикално озеленяване". То е приемливо, когато е покривно с почвена покривка, но не и когато става въпрос за увивни растения. (Повече по темата - тук)

- Да, така е, защото е скъпо и намалява печалбата, която ще получат от продажбата на помещения. Покривното озеленяване изисква солиден слой почва, съответно добри строителни материали отдолу. Не само материалите в този случай са по-скъпи, но и техниката, самите растения. А и е нужна и поддръжка след това.

Митът "София има много зеленина и затова дай да застрояваме" вече ни е довел до това да търсим иновативни практики. Защото вече няма нито много зеленина, нито свободно пространство за нея.

- Вбъдеще би трябвало да имат. В един момент, когато се насити пазарът на имоти, строителите ще се опитат да направят нещо, за да изпъкне с качество тяхната сграда, включително със зеленина. Поне на рекламите вече го правят. Може би ще го направят и в реалността, когато започне да им носи пазарно предимство.

- Има много необитаеми сгради, в центъра на София са десетки проценти по моя преценка. Според анализите на общинското предприятие "София план" почти една четвърт от жилищния фонд в столицата е необитаван. По мои наблюдения това са стари сгради и апартаменти, които никой не обновява, за да ги направи годни за живот. Защото хората нямат пари, а това е разход, който би се избил едва след няколко години отдаване под наем. Или просто собствениците са извън страната.

Няма кой да инвестира в жилищата от 40-те години на 20 в. и по-рано. Но се строят нови жилища в по-далечните квартали и се губят и малкото им предимства като зелените им пространства. Не съм сигурна, че тези пазарни процеси са в рамките на възможностите за контрол на общината. Но винаги има начин проблемите да се решат с управленска визия.

Като спреш да издаваш разрешителни за строеж, хората ще почнат да си ремонтират имотите и да ги дават под наем на търсещите.

- Трябва естетическа и гражданска култура, за да се поиска реално спазване на правилата и реално озеленяване. Както и подобряване на правилата. Затова трябва да има такъв закон за ландшафта. А защо не се приема? Защото гилдията не е обединена, а икономическите интереси на строителите от поддържане на статуквото са много силни.

Освен с пасивност за нови правила, нашата гилдия е виновни и в пасивно съучастие. Ландшафтните архитекти трябва да са по-категорични и да настояват пред строителя за повече озеленяване. Но и всеки купувач, когато търси имот, трябва да иска зеленина и дървета и да отказва да живее в гето.