Доклад във връзка със среща на министрите на околната среда и водите в Брюксел и предложения за промяна на Закона за водите с цел по-добра превенция и адаптация към наводненията, както и за предотвратяване на възможна нова 17-та наказателна процедура по Рамковата директива за водите. Това са резултатите от първите работни дни на Борислав Сандов като вицепремиер по климата и министър на околната среда и водите, стана ясно от негово интервю днес за Българското национално радио.

Преди дни Сандов заяви пред "Дневник", че срещата в Брюксел е ключова за нова заявка на България за подход към климатичните политики. Той поясни, че няма участие на български министър в европейските срещи по тема околна среда от няколко години. Докладът за предстоящата в понеделник среща ще бъде представен на заседанието на Министерски съвет днес, обаче е изготвен преди 10 декември от предишния състав на министерството. За Сандов посещението ще бъде "символно" и за него е важно да успее да разкаже на европейско ниво заявката за нова ориентация на кабинета "Петков". Той очаква да постигне това в среща с вице-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс, който е ресорен за околна среда, както и с комисаря по околна среда Виргиниюс Синкявичюс.

Към момента според Сандов Европейската комисия може да започне нова наказателна процедура по Рамковата директива за водите. Причината е, че с тази година изтича срокът за разработване на нови планове за управление на риска от наводнение (ПУРН), както и за нови планове за управление на речните басейни (ПУРБ) и за Морската стратегия. От януари без такива планови документи редица дейности по управление на водите ще спрат, защото няма да има регулаторна рамка за тях.

Днес Борислав Сандов ще разпише подготвено от него предложение за промяна на Закона за водите, с която действието на сегашните планове да се удължи до актуализацията и приемане на нови, с цел дейностите по ползване и управление на води да продължат. Това предложение ще бъде разгледано на следващо заседание на кабинета. От бюджета 11 млн и 23 млн. лева са определени за актуализации на ПУРБ и ПУРН, като 50% от сумите вече са предплатени, но новите документи едва ли ще бъдат готови и през следващата година, според докладите, които Сандов е получил във ведомството си. А за Морската стратегия вече тече и предишна наказателна процедура.

Вече изготвено предложение за бързи промени в Закона за водите ще предложи още днес в Министерския съвет Сандов във връзка с констатирани пропуски при изпълнението на сегашните планове за управление на риска от наводнения. Към момента отговорността е на общините и областните администрации, като често коритата на реките се почистват неправилно, включително със сеч и изземване на земна маса. Предложението на Борислав Сандов е държавните горски предприятия като част от агенцията по горите да са отговорни за в бъдеще за коритата на реките извън урбанизирани територии. Отделянето на агенцията по горите от министерството на земеделието се обсъжда от седмици, като за момента не е ясно дали и шестте държавни горски предприятия ще бъдат включени в нейното звено (повече тук).

Задачата по почистване на речните корита извън селищата в момента е на областните управи, които нямат кадри и техника, а екоминистерството има контролни функции върху почистването, така че не може да поеме и изпълнението му. Това поясни Сандов пред БНР. Превенцията, планирането и добрата комуникация на институциите преди събитията трябва да заменят като подход реакцията, смята екоминистърът. "Тогава ще бъде по-евтино за държавата и ще има контрол. Имаме изменения в климата и не можем да си затваряме очите за тях. А ако този дъжд не беше обърнал в сняг, щяхме вече да имаме много по-големи щети. Сега вече имаме 30-40 см сняг. С изменението на климата, ако след 2-3 години мине същия циклон и ние не сме променили практиките, ще има много по-големи щети - защото тогава няма да го обърне на сняг."

Нивата на язовирите към момента не са тревожни, но е важно да се провери инфраструктурата им за възможни аварии. По-високи нива на водите могат да доведат до скъсвания, но обследването тепърва предстои.

По отношение срока за закриването на въглищни централи Борислав Сандов заяви, че България е част от Европейския съюз и политиките за климата са обвързани с финансирането на всички дейности. Той напомни, че 30% от финансовите средства ще бъдат насочени към адаптация на климата (виж тук). Сравни ситуацията в България с други страни с подобен енергиен микс и посочи, че те имат по-скорошни срокове за закриване на въглищните централи. Посочи, че високите цени произтичат от цените на газа и само заради това в момента въглищата са атрактивни за България. При решаване на проблемите с газовата свързаност, цените на въглищата няма да са изгодни, защото там цената ще се завишава заради таксите за емисии.

Целта на Сандов е кабинетът да има план не само до 2036 г., но и до 2030 г. Той посочи, че има икономически анализи, които очакват въглищните централи да рухнат финансово до 2026 г. Вицепремиерът по климатични политики посочи също, че приоритет са стъпките за справедлив преход и пренасочване на икономиката в зависимите от въглища райони. В Брюксел той очаква да обсъди с Франс Тимерманс доколко европейските средства за адаптация на регионите за този преход са свързани с по-кратки срокове за закриване на въглищните централи.

ТЕЦ "Марица-изток" може да продължи да работи, но без да гори въглища. Сандов смята, че и ползването на отпадъци като гориво не е правилен подход, въпреки че ще бъде обект на анализ. Декларира също, че е важно да се развиват технологии за сепариране и рециклиране, а изгарянето на отпадъци няма как да бъде част от кръговата икономика.