Борислав Сандов: Публичността е добра и за природата, и за бизнеса (пълен текст на интервюто)
"Иракли, Пирин, Странджа - определено ще направя всичко възможно от моя страна, за да ги защитя." С тази заявка започна на 14 декември своето първо интервю от кабинета си в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) Борислав Сандов, вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите. В настоящия текст предлагаме пълните изказвания от интервюто пред "Дневник".
Как се чувствате в първия си работен ден?
- Започна от рано, ще продължи до късно. Окрилен се чувствам, защото в социалните мрежи, в лични обаждания, много хора ми дават кураж за действията, които предстоят. И това завихря една голяма енергия, която ме вдига нависоко.
Да, природозащитната енергия - много от хората, които Ви гледат сега, са били с Вас на улицата в защита на Пирин, Иракли, Странджа. Ще имате ли тази енергия да защитите тези места и като министър?
- Аз тази енергия я имам. Никога не съм се отказвал от тези каузи, които съм защитавал. Не съм преставал да действам, въпреки трудностите през годините. Единственото е, че съм се опитвал да надграждам и да използвам различни инструменти.
Аз вярвам в това, че гражданското участие е важно. Изключително важно. И също толкова важно е и участието през политиката. Само така - ако имаме целия фронт от действие, инструменти и участие - само тогава можем да реализираме онези иначе общи идеали, които защитаваме.
А тези три места, ще успеете ли да ги спасите от по-нататъшно застрояване?
- Иракли, Пирин и Странджа? Определено ще направя всичко възможно от моя страна, за да ги защитя.
Иракли е темата, през която влязох през 2005 г. по-активно в природозащитното движение. Иначе съм от 2000 г. по първите природозащитни лагери със "Зелени Балкани". Но включването в "Спаси Иракли" през 2005 г. ме въведе в по-широката коалиция от различни инициативи и организации в природозащитния сектор. И аз съм дал обещание на себе си да работя за тези каузи - с всички инструменти, които имам - законни. И сега се надявам да мога да спомогна за това, именно използвайки законните инструменти.
Днес ще се опитаме да преминем през основните политики под Ваша отговорност - от една страна като вицепремиер по климата, отговорен за координиране на действия в цялото правителство, от друга страна околна среда и води - също огромен ресор.
Да започнем с една не особено приятна тема - Вашият роден край, Родопите, са сега в тежки наводнения. Плановете за риска от наводнения са под Ваша юрисдикция - какво трябва да се направи?
- Най-вече трябва да се прилагат. Съществуват достатъчно стратегии и достатъчно планове, но те не се прилагат. Една по-добра комуникация с местните власти, една по-добра комуникация между отделните институции, мисля, че може да направи така, че да имаме по-голяма превенция. За да не се стига до тези тежки последствия от екстремните прояви на времето.
И от друга страна - да имаме механизми за компенсиране на хората, които са ощетени. Във всеки случай, при всички положения, ние трябва да направим така, че да не допускаме загуба на човешки живот.
А какво не е спазено, за да се стигне до такива опустошителни наводнения?
- Най-вече проблемите са от страна на инфраструктурата, която не е съобразена с такива високи вълни. На второ място това са понякога затлачени корита на реки заради изправяне на реките - отново човешка дейност.
И от трета страна, не са прилагани механизми и нови подходи, свързани с това когато има висока вълна, да има естествени заливни тераси - природни решения, които да поемат тази вълна. Това не е само за общите решения, но и за частните решения. Ако ние например ползваме валежната вода - т. нар. покривни води - ние ще имаме и по-голям начин за абсорбиране при високата вълна на валеж - за да може тя да не отива в коритата, да не чупи мостове и да не наводнява терени.
И на последно място, допуснаха се през годините строителни разрешения за строежи в коритото на реките, за строежи буквално,, в голяма близост до бреговете и определени подкопавания. И също така - допусна се изсичане на гори във водосбора, на големи петна, които предизвикват в момента и ерозия, и тези високи заливни вълни, които се случват.
Така че - един комплекс от мерки е. Но трябва човек или институция, която да може да координира. Да ползва знанията, натрупани през годините - в България и в чужбина. И да може да приложи тези тези планове, които иначе ги има на хартия.
Освен до наводнения климатичните промени водят и до засушаване, конкретно за България - какво трябва да се направи?
- На първо време трябва да си извадим главата от пясъка. Дълго време, включително на този пост тук, имаше хора, които отричаха климатичните промени. Десетилетия, след като учените достигнаха до консенсус за тяхното съществуване и за причинителя - основния причинител.
На първо време трябва да си извадим главата от пясъка, и то не само тук, но и във всички институции - в цялото управление на държавата. Сигналът да имаме вицепремиерска позиция в Министерски съвет, отговаряща за климатичните политики, е точно такъв. Той е сигнал към българските институции, към българските граждани - и към европейските ни партньори.
Необходимо е да знаем, че вече дъждът не е само напояване и благо за почвата и за растенията, но може да бъде стихия. Може да бъде унищожителна стихия. Трябва да знаем, че хубавото слънчево греене, когато се намираме в един променящ се климат, води до големи засушавания.
Между другото, районът на Странджа - Югоизточна България - е застрашена точно от такива суши. Те със себе си водят рисковете от пожари. И ако мога да го кажа така - ако погледнем какво се случва с Гърция през последните десетилетия, може да се отговорим какво ще се случи с България през следващите. Всички тези големи пожари, наводнения, които се случват там - ето, вече влизат в България.
2050 г., според доклад на БАН, половината от територията на България ще бъде в субтропичния пояс. Което означава драстична промяна на климата. Означава адаптиране на земеделието, на всички сектори. Това се прави с интелигентни политики, с разбиране и добра комуникация между отделните институции. Иначе, ако тук просто в Министерството на околната среда и водите говорим за това, но Министерството на регионалното развитие и благоустройството продължава да строи мостовете ниско долу до реката - да, те ще се срутват.
Мога да дам и други примери, но това е най-важното. Жалко, че ние малко закъсняваме с това. Но на първо място трябва да си извадим главата от пясъка.
Ще подкрепите ли закупуването на хеликоптери за потушаване на пожари в горите?
Това, което направих като народен представител, беше да се опитам - и успях - да събера всички ресорни институции. Оказа се, че към Министерството на отбраната има съществуващи хеликоптери, които могат с ремонт и при надграждане - пригодяване към тези условия - да се ползват за гасене на пожари. Даже внесох към актуализацията на бюджета предложение. Ставаше въпрос за 12 милиона - не кой-знае-колко голяма сума. Тя щеше да стигне за минимум 2, но с тези пари можеше и 4 хеликоптера да се присъединят към този един-единствен "Кугър", който ние ползваме. Но това не беше прието от тогавашното народно събрание.
Мисля да говоря отново с институциите, защото това трябва да се заложи на друго място в бюджета при друга институция. Мисля да говоря с институциите това да се случи. Да бъде заложено в проекто-бюджета за 2022 г. и максимално бързо да започне този процес, за да можем още при пролетните пожари - да можем да реагираме на тях.
Като вицепремиер по климата ще Ви се наложи да убеждавате свои колеги от други ресори - как ще успеете да постигнете залагане на индикатори за постигане на въглеродна неутралност в програмите на земеделието, горите, транспорта - и на всички засегнати министерства?
- На първо място, трябва да се създаде - това е записано и в Националния план за възстановяване и устойчивост - Съвет за декарбонизация. Предполагам, че аз ще ръководя този Съвет за декарбонизация и в него ще влизат от всички ресорни институции представители. Той вероятно ще бъде на високо политическо ниво - минимум заместник-министър. Това е моето очакване. Тогава ние ще имаме и самия механизъм за комуникация и координация.
За щастие, Европейският съюз има достатъчно много примери - и така или иначе, законодателни рамки, в които ние трябва да вървим. Което ще улесни и този процес. Ако ние спазваме европейските правила, ще можем да решим и тези проблеми и ще можем да си отговорим на тези въпроси.
Така че основното ще бъде това - да предавам опита от чужбина и да разказвам европейската рамка, законодателна, на всички колеги. И, разбира се, да ги убедя, че това може да е от полза за всички. И че само заедно можем да решим този въпрос. Самостоятелни действия на отделни институции не биха могли да го решат.
Извън климата, Вашето министерство има огромен набор от ресорни теми - и почти по всяка от тях има наказателна процедура. Какви ще са първите Ви стъпки по 15-те активни наказателни процедури?
- Даже са 16 вече - от миналия месец имаме още една.
Вероятно - това, което е най-лесно да се случи. Имаме процедура, свързана с едно вече взето от съда осъдително решение - във връзка с Калиакра и унищожените степи там. Изпратили сме на Европейската комисия план как да бъде компенсирано това. Защото ние няма да можем да възстановим на самото също място, където са унищожени тези степи. Но това, което сме изпратили като предложение, съществува като финансов инструмент. Трябва да откупим - да отчуждим - степи от собственици на терени в съседство, които да можем да ползване в природозащитните дейности. Има европейски средства за това. Просто трябва да го приложим.
Така че това ще е може би едно от първите неща, които ще направя. И които ще дадат пример също. Тъй като ние имаме в коалиционното споразумение заложени подобни механизми.
Нека да го кажа обаче ясно - това не е национализация. Да не тръгнат някакви опити сега да се спекулира с това. Такива практики съществуват - при положение че държавата е продала такива терени и на тях са се случили определени дейности, тя в момента може и да откупи съседни на тях, за да може да възстанови природозащитния статус на този район. Това са предписанията. Това е разписано, просто не се е изпълнило - затова и казвам, че може много лесно и бързо да се изпълни.
Оттук нататък възможно ли е да има повече прозрачност за отговорите на България до Европейската комисия по наказателните процедури?
- Това е ключово важно. Аз се запознах с комуникацията, която е изпращала българската страна по наказателните процедури. Понеже бях председател на парламентарната комисия по околна среда и води и изисках от тогавашния служебен министър Асен Личев цялата тази документация и информация.
Чудя се каква дума да използвам... Но - на моменти те нямат нищо общо с въпросите, които са зададени. Не ми се мисли как са гледали на България служителите в Европейската комисия, които задават въпрос за едно, а получават отговор за нещо тотално различно. Това със сигурност ще трябва да се подобри значително.
И това е един от първите сигнали, който аз ще дам на Европейската комисия - че комуникацията по всички наказателни процедури ще бъде много различна. Ще бъде обективна. И ще бъде по темата.
А ще бъде ли публична?
- Част от документите за съжаление самата Европейска комисия не позволява да бъдат публични - когато има определени срещи. Такива са изискванията. Но това, което може да бъде публично, ще бъде. И като цяло, всичко онова, което законът не ни забранява да бъде публично, в това министерство ще бъде публично.
Едно от първите неща включително е всички регистри за постъпили инвестиционни намерения ще стоят на заглавната страница, най-малкото като линк, на страницата на регионалната инспекция по околна среда. Защото ние не трябва да научаваме за определени намерения, чак когато вече дойдат багерите. Това е ключово важно.
Това е добре и за бизнеса. Всички тези непрозрачни действия обикновено се ползват и за опит за корупция спрямо бизнеса. Българският бизнес трябва да е наясно, че ние ще направим всичко възможно нещата да са на светло. И нещата да са предвидими, и да са ясни. Това е добре и за природата, и за бизнеса.
всичко онова, което законът не ни забранява да бъде публично, в това министерство ще бъде публично.
И това намалява корупцията. Едно от ключовите намерения на това правителство, за което аз много се радвам, и това е една от причините да вляза с такъв устрем в тази си позиция, е нулевата толерантност към корупцията. Прозрачността е най-силното оръжие.
Споменахте пилотни за България дейности - изкупуване на частни имоти, за да бъдат местообитанията в тях защитени. Друга инициатива, която досега България не е виждала, въпреки че на други места има практика, са правила и законодателство за светлинно замърсяване, шумово замърсяване, миризми. Как смятате да подходите по тези теми?
- България трябва да приложи европейското законодателство. Още нямаме започнала процедура, но ако не се задействаме, ще имаме и там. Има европейски рамки и трябва да ги приложим.
Част от тях са малко трудни. Трябва да знаем, че измерването на миризми, например, доста трудно се осъществява, чисто технологично. Но изкрючвайки субктивния фактор, има нaчин да се измерват такива миризми с посещение на място, когато те са много наситени. Ние знаем за съществуването на такива проблеми поне на няколко места в България и хората там очакват ние да предприемем такива действия.
Едно от тези действия, което би трябвало да се свърши доста бързо, е ние да напишем законопроект, който да дадем в Народното събрание. Той ще е свързан с хармонизация на европейското законодателство в това отношение, което да бъде приложено в България, за да можем да решим проблемите на тези общности. Силно се надявам, че ще имаме и добра комуникация с колегите ни от Министерството на здравеопазването. Допреди 15-тина години функционираше една Наредба №7 на Министерството на здравеопазването, която създаваше задължението определен тип индустриални процеси да се случват на минимум разстояние - така че да има някакъв буфер - между населено място и този обект.
Мисля, че това е полезно, за да не се сблъскват интересите на бизнеса и на местните общности. Това би било полезно за всички.
Презастрояването е една от големите теми във Вашия ресор. Имаме наказателната процедура за неправилно извършване на оценка на въздействието (ОВОС), имаме и дългогодишна практика да се осъществяват планове и строежи без извършени оценки за въздействието и оценки за съвместимостта със защитените зони, въпреки че е трябвало. Такива незаконни строежи - както много ВЕЦ в "Натура 2000", както строежи в зони по Черноморието - вече са факт. Ще се извърши ли подходяща оценка сега и ще бъдат ли премахнати тези строежи, ако оценката покаже, че строителството е в нарушение на законодателството?
- Това е много важна тема, вече имаме наказателно дело и по тази тема в Съда в Люксембург. Между другото, имаме 4 наказателни дела срещу България в съда в Люксембург, всичките са в сектор "околна среда". И едно от тях е това - във връзка с "Натура 2000" мрежата и липсата на планове и цели за управление. Имам разговори с вицепремиера Василев, защото ако ние не предприемем спешни действия в тази посока, има риск няколко проекта, които са на стойност стотици милиони да бъдат спрени. Или да трябва да възстановяваме финансиране по тях, заради липсата на изпълнение точно по този критерий.
Отделно новите програми на Европейския съюз - вече не се наричат "оперативни", новите финансови програми също изискват такива оценки. И ако ние не ги направим, ние не ги направим достатъчно навреме, буквално започвайки от днес, ние рискуваме към България да не дойдат милиарди. Които са за развитие, които са за действие в много широк спектър от сфери.
Така че силно вярвам в хората, които ще предложа и които, надявам се, да встъпят в съседните тук кабинети, от моя политически кабинет, заместник-министърът, който ще отговаря за тези неща, за да може много бързо да се започне работа по това нещо. И България не само да не претърпи щети, но и да не пропусне ползи. Това ще бъде друго приоритетно действие, което трябва да започнем.
А вече случилите се строежи без оценка за съвместимост, ако оценката покаже, че има конфликт с "Натура 2000" - как ще се справите с тях?
- Според закона. В закона има разписани и едното и другото. Има институции, които могат да го потвърдят и следователно да наредят прилагане на закона. Възможно е в определени случаи да става въпрос за разрушаване на нещо вече съществуващо и построено.
Ще прилагате ли ЗОПОЕЩ - закона, който постановява, че вече причинените увреждания трябва да бъдат възстановени?
- Разбира се. Това е много важно, това е много важно. Защото само така ще имаме и превантивния ефект. За всички онези, които смятат, че - да, те ще нарушат закона, да, ще си платят нещо, но това ще остане. Имаме ангажименти към европейското законодателство, към българското законодателство, към българската Конституция. Те трябва да бъдат прилагани. В това число и този закон.
Каква е визията Ви за Черноморието? В преден парламент Вие участвахте в инициатива за временен мораториум върху ново строителство, докато не се въведат промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) за по-добра защита на зони А и Б - най-близките до морето?
- Вярвам, че колегите в Народното събрание ще имат предвид тази тема. Ние го имаме в правителственото споразумение - да положим максимални усилия за промени в ЗУЧК, за да не се допуска там ново застрояване. Но това наистина е при тях.
Мораториумите са законодателен акт на Народното събрание. Не могат да бъдат предложени оттук. Аз бих поощрил, бих дал становище.
Но, разбира се, мораториумът е само временна стъпка. Важното е да се промени Законът за устройство на Черноморското крайбрежие и да се изпълнят първите точки от него - целите, заради които е създаден. И именно едно от ключовите неща е да опазва зоните с богато биоразнообразие по българското Черноморие. Така че промени са необходими.
Аз вярвам, че - също записано в коалиционното споразумение - освен бреговата част ние ще можем да защитим и част от акваторията. Със специален статут на защитена акватория - така, както тези практики се прилагат в други страни. За да може да съществуват онези диви кътчета вътре в морето, в които не е възможна никаква друга освен научна дейност. Това ще бъдат естествени "детски градини" за рибата, следователно рибарите ще имат по-добър улов в другите места. Но това ще бъдат и зони, в които да съхраним биоразнообразието си, да позволим да се извършва по-добра научна дейност. Така че това е за Черно море.
А по отношение на бреговата зона - мисля, че ние в сектор "туризъм" сме приели стратегия, която е "Едно място - 100 изживявания". Нeка да не е само изживяването на бетонния туризъм по Черноморието. Нека да създадем възможности и условия за всички форми на туризъм.
Което означава - ако ние сме наситили с големи комплекси, трябва да оставим другите места за друг тип туризъм, който да се развива. Защото "туризъм" не е само леглова база в хотел. Туризмът е различни форми за настаняване, за изживяване, за приключения. Ние трябва да развиваме туризма там - не като ощетяваме околната среда и не като се съсредоточаваме в един подход към него.
Говорим си за морето, но туризмът до голяма степен е свързан с планините. Които пък до голяма степен са във Вашия ресор - най-високите части са в трите национални парка, управлявани от МОСВ: "Пирин", "Рила" и "Централен Балкан". Как ще помогнете за по-добрата им защита и за това съответно те да са по-добра база за туризъм?
- На първо място: хората, които са заети в дирекциите на националните паркове, са ощетени. Заплатите им не са се повишавали отдавна. И те са с едни от най-ниските заплати въобще в държавната администрация. За тези хора трябва да бъде актуализирано възнаграждението. И те трябва да бъдат оборудвани - макар че с оборудването нещата горе-долу са се случили с предходното правителство.
Имаме обща концепция например за горските служители и за служителите в националните паркове. С колегите се надявам да стигнем до общ подход. Трябва да има рейнджъри, образно казано. Рейнджъри, които имат ресурса да пазят тези планини. И имат възможност да го правят - като нормално възнаграждение и нормални условия на труд. Това е по отношение на служителите и административната уредба.
Отделно трябва да погледнем плановете за управление, каквито има за всеки национален парк. Трябва да погледнем какво е разписано в тях. Аз съм убеден, че има много неща, които не сме изпълнили. Дали заради липса на ресурси, дали заради липса на политическа воля. Но това ще трябва да се случи.
Другото е да обменят добре информация и добри практики. Както помежду си, така и с останалите европейски национални паркове.
Има и една идея, която трябва да бъде обсъдена. Знам, че звучи доста чувствително, но е възможно в определени части на националните паркове, особено в поддържаните резервати, да е допустимо само с водач да се влиза. За да нямаме случаи като - някой си е запалил огън и затова сме си запалили националния парк.
Друго нещо, което е много важно, е че на България може би са ѝ малко три национални парка. Трябва да видим дали има възможности за обособяване на още един или два. И по-добра комуникация как това да бъде от полза на хората.
Вероятно ще има много въпроси за връзката между опазването и туризма в планините. Но извън тази огромна тема, бяхме свидетели преди месец на много фрапиращ случай на нарушение на природозащитното законодателство в национален парк "Централен Балкан" - убийство на на диви кози със стрелба от хеликоптер. Съобщение за престъплението няма нито на сайта на МОСВ, нито на дирекцията на парка, те не отговарят и на въпроси. Има разследване, но на въпросите за развитието му не се дават отговори, а досега дори доказаните случаи на бракониерски лов са наказвани само символично. Какво ще направите Вие?
- Изключително недопустимо. Напълно недопустимо е подобни практики да се случват. Те не са само в противоречие със закона, те са в противоречие с морала, с ценностите, които ние трябва да имаме като общество. Има територии, в които ние трябва да съхраним най-ценното от нашето природно богатство.
Не мога да си представя как и защо някой е направил "чадър" върху този случай. Но това, което аз мога да направя, е да започна да "ровя" там. И да питам прокуратурата установила ли е кой е и така нататък.
А другото е - мисля, че за това трябва постановление на Министерски съвет - да бъдат актуализирани санкциите при подобни нарушения.
Споменахте малко по темата за кадрите. Освен прилагане на конкурсния принцип, как ще осигурите това те да продължават да се представят добре?
- Конкурсният принцип е подход, който ние залагаме цялостно в това правителство. И Кирил Петков, и колегите, които са в Министерски съвет и в отделните ведомства - ние в коалиционното споразумение сме се опитали да заложим нов подход към конкурсния принцип. Именно за да нямаме шуробаджанашкия подход, който досега действаше - или така наречените "калинки" в различни ведомства. Като с това не искам по никакъв начин да обидя калинките.
Този подход показва първо, че ние ще имаме прозрачен процес. Второ, че няма да има предизвестен край на тези процедури. И трето, че ние търсим експертното начало и деполитизацията на институциите. Това е ключово важно.
Тук ще бъде приложен същият подход. Има доста незаети места. Има хора, с които вероятно ще се разделим, защото не са си свършили работата. Така че силно вярвам в този принцип и подход - на прозрачните конкурси.
Въпросите по ресора Ви са безкрайни. Той включва въздух, отпадъци. Проблемите там са тежки. Но тъй като времето ни е ограничено, ще Ви задам само още два въпроса.
Дали Ви е възможно да си представите, че природозащитните организации може да се окажат в ситуация, в която да трябва да протестират срещу Ваши решения?
- Силно се надявам да не стигнем до такъв момент. Ще ми бъде изключително неприятно. Но ако е въпрос на някакво неразбиране, или ако аз съм допуснал някаква грешка, то със сигурност ще поканя всички тях за диалог и ще търсим решение на въпроса.
Но, на първо място - надявам се да не стигнем дотам. Говоря за истинските природозащитни организации, те да не са протестиращи пред моя кабинет.
С пожелание за плодотворен първи работен ден, какво очаквате с нетърпение?
- Предстои ми среща в Министерски съвет днес, предстои ми среща със служители в министерството.
Както и подготовка за пътуването ми до Брюксел следващия понеделник, когато ще имаме интензивна работа със Съвета на министрите по околна среда - където от 2 години не е стъпвал български министър. Всъщност, със сигурност повече от две години. И няколко срещи на високо ниво, в които да предам общия дух, който тук се усеща - на промяна. И да потърся съдействие от страна на европейските ни партньори за това ние по-успешно да направим този преход.