Министерството на околната среда и водите (МОСВ) ще предложи правителството да одобри финансиране от 47 милиона лева от националния бюджет за наказателната процедура за превишение на нормите за фини прахови частици (ФПЧ). Това обяви екоминистърът Борислав Сандов след завръщането си от Брюксел, където участва в заседание на европейските министри по околна среда и в среща с вицепредседателя на Европейската комисия Франс Тимерманс, който е ресорен за околна среда.

След запитване на "Дневник" от екоминистерството уточниха, че предлаганото финансиране от 47 млн. лева представлява средства, постъпили в Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда (ПУДООС) до юни 2016 г. като приходи от продажба на квоти за емисии от парникови газове чрез търг по Закона за ограничаване изменението на климата. Сандов, който е вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите, е изготвил доклад, с който ще предложи Министерският съвет да насочи тези средства за 19 общини с превишени нива на ФПЧ10, за които се отнася решението от април 2017 г. на Европейския съд по дело С-488/15

С решението от 2017 г. Европейският съд окончателно постановява, че в тези общини има "систематично и постоянно неспазване от 2007 г. до 2014 г. включително както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10". В телевизионно интервю вчера вицепремиерът Сандов разясни, че санкцията за страната по делото е 10 млн. лева до момента, като има опасност да плащаме и по 20 млн. лв. годишно.

В допълнение поради невзети мерки от България от 2017 г. насам Европейската комисия от една година вече води второ дело за същия проблем срещу страната. То е едно от 4 дела на комисията срещу България, като всички те са в област "Околна среда". Общо всички активни наказателни процедури срещу страната в тази област, включително тези, които до момента не са стигнали съдебна фаза, към момента са 16.

Мерките, които екоминистърът предлага да се финансират с национални средства, целят нивата да се снижат до европейските норми до една година. Министерският съвет ще разгледа предложението най-вероятно в едно от първите си заседания през 2022 г.

Националните средства се предлагат за 19-те общини с превишени нива на ФПЧ10 - София, Пловдив, Русе, Плевен, Видин, Враца, Монтана, Велико Търново, Шумен,Горна Оряховица, Перник, Смолян, Кърджали, Благоевград, Хасково, Пазарджик, Несебър, Бургас и Асеновград. Те включват различен тип мерки спрямо основната причина за замърсяване - от отопление, от транспорт, от презастрояване.

Мерките за финансиране на по-чисти начини за отопление са с най-голям дял предложено финансиране. Те включват изграждане на локални отоплителни централи, подмяна на отоплителни устройства на твърдо гориво или мазут и нафта на общински сгради - училища, детски градини, болници, административни сгради, както и финансиране на отоплителни тела, използващи електричество и пелети. Ще бъдат подкрепени също разходи за отопление с алтернативни източници на топлинна енергия при необходимост от тяхното свързване или възстановяване на връзката към топлофикационна система, както и изграждане на соларни фотоволтаични панели или въвеждане на отоплителна система чрез използване на термопомпи и водородни инсталации.

По-малка част от финасирането е предвидена за намаляване на ФПЧ от транспорта чрез подпомагане закупуването на нискоемисионни автомобили и за засаждане на едроразмерна растителност и оформяне на зелени коридори, рингове и пояси в населени места. Ще се подкрепи и закупуване на техника за миене на улици и тротоари в общини, където броят на превишенията на дневната норма е висок през лятото.

Законът за чистотата на атмосферния въздух поставя изисквания към качеството на изготвяните общински програми за чистотата на въздуха и дава правомощия на местната власт за налагане на ограничения и финансиране на мерки. От друга страна, в свое писмо по втората наказателна процедура за ФПЧ10 еврокомисията изрично посочва, че тези общински програми трябва да намалят превишаванията на нормите в най-кратки срокове.

Досега екоминистерството често е казвало, че е "само координиращ орган" и отговорността е на общините. Вчера новият екоминистър Борислав Сандов обаче заяви, че ще упражнява контрол върху изпълнението на общинските програми. Той планира да разшири мрежата от станции, измерващи качеството на въздуха и да въведе анализ на филтрите с цел по-точно идентифициране на източниците на ФПЧ.

Към предложението за отпускане на 47 млн. лева от националния бюджет се очаква да се присъединят и средства от Програмата за околна среда на Европейския съюз. В тази програма за периода 2021 - 2027 г се очаква за мерки за въздуха (както ФПЧ10, така и ФПЧ2.5) да се разпределят към общините над 500 млн. евро.

Извън регулярните програми за различни сфери на политики (досега наричани "оперативни програми"), България все още очаква и одобрение за финансиране на своя Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Последно той бе върнат за преработка преди две седмици, след като служебното правителство бе преработило някои от важните реформи и проекти през лятото. Възраженията на Европейската комисия към плана не са публично известни, но запознати с кореспонденцията експерти разказаха за "Дневник", че няма възражения към предложенията в сферата на биоразнообразието, а критиките са предимно към енергетиката.

В Брюксел Борислав Сандов е коментирал Националния план за възстановяване и устойчивост с Франс Тимерманс. За "Дневник" той само сподели, че вицепредседателят на Европейската комисия с ресор "Околна среда" е потвърдил готовността на европейските партньори да помогнат на България за преработването на плана според изискванията.