Владимир Тодоров, биолог: проблемите с мечките се решават с превенция
По повод новите компенсации, разпределени от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за щети от мечки върху стопанства, "Дневник" разговаря с Владимир Тодоров. Той е биолог, изследовател на мечки към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките (ИБЕИ-БАН). Член е на сдружение за дива природа "Балкани", което е автор на действащия План за действие за кафявата мечка и е част от екипа на ВВФ за реакция при конфликти човек-мечка.
С Вас разговаряме от години за превенцията на срещите с мечки и опазването на този защитен вид. Какво е мнението Ви за инициативата на новия екоминистър Борислав Сандов да увеличи компенсациите за стопанствата, понесли щети от мечки?
- Изплащането на компенсации за нанесени щети е най-ефективната мярка за намаляване на конфликтите между човек и мечка, осъществявана от държавата. Като такава тя работи наистина успешно.
Аз лично бих посъветвал МОСВ да помислят за превантивна дейност. Ако всяка година се отделят допълнително средства, процент от сумата за обезщетения, и се дава за превантивни мерки - поставяне на електропастири, овчарски кучета, информационна кампания, финансиране на екип за действие - то би следвало както броят на щетите, така и броят на убити при саморазправа мечки да намалеят.
През последните години климатичните промени водят до все по-чести срещи на хора с мечки и през зимата. Сега виждате ли промяна в тенденциите - зимуват ли наистина мечките през настоящия сезон, когато снегът пристигна още през ноември?
- Разбира се, колкото и да не ми се иска, климатичните промени влияят и на кафявата мечка. Така например миналата година вследствие на сушата имаше много обилно плодоносене на жълъдодаващите видове, основно бук. Това до такава степен задоволи мечките, че част от горските твърдяха, че са изчезнали.
Тази година лятото също беше сухо, но вече изтощените горски растения не дадоха никакъв плод. Това доведе до повишена спрямо предишните години активност на мечки в близост до населените места. Съответно и щетите бяха повече, което, разбира се, доведе и до субективното усещане, че мечките са станали твърде много.
Липсата на храна се отразява и на зимния сън. Към момента получавам редовно сведения от колеги горски за активни животни. Следя също и голям брой ловни, туристически и планинарски групи, където също се случва да се публикуват снимки на следи в снега. Редно е да кажем, че това не е изключение и винаги има животни, които не спят или поне не цялата зима. Затова е рано да се правят заключения.
През последната година от ВВФ започнаха дарителска кампания с цел да финансират отряд за реакция при проблемни мечки. Вие помагате в работата им, можете ли да кажете какви са резултатите за 1 година?
- Ами за тази година постигнахме няколко важни неща. Въпреки ограничения ресурс успяхме да преместим две проблемни мечки. А това въпреки спорния резултат даде ясна заявка, че ще търсим алтернативни методи за справяне с проблемни мечки.
Тук е редно да благодаря на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) и конкретно на инж. Филип Ковашки, които подпомагаха всяка наша стъпка с всички възможни средства. Например тази година в последното за годината разрешително за отстрел на проблемна мечка имаше и условия, изискващи, преди да бъде убита, мечката първо да бъде стреляна с гумени патрони и ако това не я прогони от района, само тогава да бъде отстреляна.
Това е първи такъв пример и е изключително положителна стъпка в посока правилното управление на вида.
Другата важна роля, която екипът на ВВФ изигра тази година, е обезопасяването на стопански дворове с безвъзмездно дарени електрически огради - таканаречените ел. пастири. Това, от една страна, спасява стоката на хората, от друга - отблъсква мечката.
Така се намалява напрежението у хората, които усещат, че някой иска да им помогне. Всички трябва да знаем, че важните за опазването на който и да било защитен вид са местните жители. В това число ловци, горски и всички останали, които съжителстват в непосредствена близост до дивите животни. Ако те се настроят срещу мечката в случая, то хората на бюрата не биха могли да спрат саморазправата. Тази година успяхме да защитим няколко двора, като на две от местата сложихме огради на всички уязвими места. И така спряхме набезите.
Как трябва да се реагира при проблемна мечка - доколко ефективно е преместването на ново място и кога трябва да се разрешава отстрел?
- Тук нещата са различни всеки път. Основното е да се действа бързо, преди да е станало късно.
При първа поява на мечка в населено място или нападение е редно да се вземат превантивни мерки, които вече споменах. Ел. пастири, кучета, охрана, премахване на хранителните ресурси (зрели плодове, животни, отпадъци, кошери), които привличат животните и други.
Също така е добре да се мисли в посока създаване на екип, който освен да регистрира щети, да бъде обучен и готов да прогонва проблемни животни с гумени патрони, с кучета, с шум.
Преместването е крайна мярка и до нея стигнахме, когато не е възможно прогонване по други начини. А то е невъзможно по няколко причини. Първата е, че мечката е живяла в селото 3 години. Тогава то е част от нейната територия, която майката мечка ползва за защита на малките, които зрелите мъжки често убиват, домогвайки се до женската.
Втората е, че физически няма кой да седи и да дебне мечката да се появи, това отнема време, а хората, занимаващи се с мечки сме малко, случаите и работата - много. Въпреки това, тази зима около Коледа колеги от Държавно горско стопанство Тетевен, успяха да стрелят по мечка с гумени патрони и да я прогонят.
Тук вече идва тънкият момент. Ако тези мерки не сработят, единственият изход е изваждане - отстрелване - на проблемния индивид. Това понякога може да се случи и без да се минава през предварителни стъпки, но всичко е строго индивидуално и случаите се преценяват според ситуацията.
Нещо, за което апелирам, е скъсяване на срока за издаване на разрешително за прогонване и отстрел. Често това отнема седмици, а в това време освен проблемната мечка биват убити и други, които са в същия район.
На фона на нарастващата урбанизация и навлизане на човека в мечите обитания как може да се работи за превенция на конфликта човек-мечка?
Всъщност в териториите, обитавани от мечки в България, се наблюдава по-скоро обезлюдяване, отколкото урбанизация. Разбира се, горскостопански дейности, бране на плодове и гъби и други човешки дейности в горите са предпоставка за конфликти. Но противно на всеобщото мнение, хората, работещи на такива места, много добре знаят как да се държат, за да избягват срещи с мечки. Основното е вдигане на шум, който да извести животните за присъствието на хора в близост.
По отношение на работата по превенция освен споменатите мерки може би най-важното е да се обърне внимание на образованието и информационната политика по отношение съжителството с дивите животни. Когато познаваме основни черти на поведението им, реакциите и причините те да приближават населените места, то правилната реакция е много по-възможна от сегашния чист страх.
Мечата популация са запазва стабилна според данните, въпреки че около 80 индивида на година са убивани от бракониери. Как ще коментирате тези данни?
- Не бих могъл да твърдя нито че е стабилна, нито че намалява или се увеличава с някаква сигурност. Моето мнение е, че е стабилна, но щеше да е увеличаваща се, ако нямаше бракониерски лов.
При това положение логично е да се приеме, че естественият прираст на популацията изчезва. Тук дали са 40-50- 80 индивида, убивани незаконно на година - това зависи от числеността на мечката в България, която е неизвестна. Зависи и от фактори на средата, даващи отражение върху естествената оцеляемост.
Неяснотата за броя изчезващи животни идва от противоречието между двете официални цифри, даващи численост на вида. Едната цифра е малко над 300 индивида и е резултат от мониторинга извършван от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), а другата цифра е около 1000 и идва от системата на горските и тяхната ежегодна таксация.
Втората цифра, макар и висока, е камък в градината на горските, защото и те са на мнение, че има бракониерски лов с относителен дял, който е равен на естествения прираст. Това по техните данни от 1000 индивида означава над 80-100 мечки годишна загуба на защитен вид. Говоря за бракониерски убити защитени животни.
Има ли нужда от промени в законодателството или контрола за опазването на мечките?
- Природозащитното ни законодателство е достатъчно добро. Контролът е слаб, а дори да бъде извършен, заключителната работа по осъществяване на наказание за нарушение по закона за биоразнообразието (ЗБР) или закона за лова (ЗЛОД) почти винаги завършва с "неизвестен извършител".
Това, което е по силите ни е само и единствено превенция, превенция и пак превенция. Решилият да убие мечка, ще я убие, нашата задача е да накараме това решение да го вземат възможно най-малко хора.
Кои са местата, където има мечки и които трябва приоритетно да се контролират и осигурени ли са коридорите за преминаването на мечките от едно в друго?
- Не би трябвало да правим разлика в мечите местообитания, ако са подходящи - независимо колко животни са регистрирани в тях. Най-подходящите за мечките места са или национален парк или ловни стопанства.
Въпросът е, че навсякъде, където има проблем с бракониерство, той идва от хора в ловните дружинки или от самите дружинки. Горските отдавна са загубили авторитета си и контролът е невъзможен. На теория, мисля, че в Родопите убиват повече мечки, но имам повече сведения от Стара планина, но последното е защото от 7 години работя там.
На мнение съм, че самоконтролът е най-ефективната мярка. Всяка ловна площ се стопанисва по различен начин и всичко зависи само и единствено от хората, които я стопанисват. Допълнителни ограничения водят до негативно усещане за контрол. Разбира се, самоконтролът не навсякъде сработва, но има накъде да се работи с ловците за това.
По отношение на мостовете за преминаване на мечките от една територия в друга - има изследвания, доказващи преминаване на индивиди между едната и другата популация. Това не дава отговор до каква степен и от къде точно преминават животните, но важното е, че нямаме непреодолима фрагментация и невъзможност за преминаване от един район в друг.
Има ли достатъчно режими в националните защитени територии и в зоните от "Натура 2000" за тези най-важни места, които да защитават мечките?
- Това е въпрос, с който не съм запознат достатъчно, признавам. Режимите, определени от Закона за защитените територии и плановете за управление на конкретни защитени територии, са на доста добро ниво.
Тази година, 2022, предстои да работя по разработването на специфични цели за защита на вече обявени зони в "Натура 2000". Силно се надявам и вярвам, че сегашното ръководство на МОСВ ще свърши много и качествена работа в тази посока, което е както положително за всички природолюбители и природозащитници, така и предизвикателство за всички, които ще се включат в теренните проучвания.