Европейската комисия обяви критерии за нови защитени зони и управлението им
Препоръки за критериите, по които да се обявяват нови защитени зони от "Натура 2000", но и как те да се управляват по-добре, публикува Европейската комисия в последния работен ден на миналата седмица. Критериите би трябвало да подпомогнат изпълнението на Стратегията за биоразнообразието до 2030 г., според която защитените зони трябва да се увеличат до 30% от територията на Европейския съюз, а 10% от територията трябва да попадат в обекти със строга защита.
30% от територията в защитени зони
В съобщението си по темата пресслужбата на Европейската комисия разяснява, че критериите се отнасят до препоръки за "критерии и насоки за идентифициране и определяне на допълнителни защитени зони", така че да се изпълни целта за 30% от територията на съюза. Също така обаче съобщение настоява, че "всички защитени територии трябва да имат ясно определени цели и мерки за опазване" и че документът включва препоръки за "установяване на подходящо управление и мониторинг за съществуващите, както и за бъдещите защитени територии".
Докато за Европейския съюз мрежата "Натура 2000" има покритие от около 18% от сухоземната и морската територия, в България целта вече е постигната, поне на хартия. 34.9% от територията на страната е включена в европейската природозащитна зона "Натура 2000" - повече виж тук. При все това срещу страната текат наказателни процедури за проблеми с управлението на мрежата. Една от тях е вече в съдебна фаза - процедурата за закъснение от над 6 години в приемането на цели и мерки за защита на стотици от зоните, които би трябвало да опазват редки за Европейския съюз биологични видове и местообитания - виж тук.
Освен това от години държавата получава критики за това, че не провежда теренни проучвания за състоянието на защитените зони и докладва до Европейската комисия без научни данни, на които би трябвало да се основават управленските решения и финансирането за зоните. Предмет на спорове и протести бяха и предлагани промени в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), който е ресорен по въпросите на управлението на "Натура 2000" в България. След предложения за отслабване на защитата на мрежата и участието на заинтересованите страни в решенията все още липсват правила за структурата на управление на защитените зони и участието на научната общност в определянето на приоритетите за опазването на биологичното разнообразие.
Темите за извършване на реални проучвания с регулярни наблюдения за изготвяне на докладите за състоянието на "Натура 2000" и за определяне на структура и механизми за управлението им продължават да са предмет на експертни дискусии. Натрупаните проблеми в наследството на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) трябва да разреши настоящото ръководство. Не само за да спре наказателните процедури от Европа, но и за да установи реална защита на зоните, които все още са в голяма степен "само на хартия".
10% строго защитени територии - при досегашни под 3% за България
Обект на спорове през последните месеци е и европейската цел не само защитените зони да се увеличат, но и тези от тях, за които да има "строга защита", да достигнат 10% от територията на Европейския съюз - сухоземна и акватория. В България със строг природозащитен статут са само националните паркове (три на брой) и резерватите (множество, но в голямата си част попадащи в рамките на някой от националните паркове). В първоначалните дискусии не само целта за защита на 10% от сушата и морето, но и критериите за "строга защита" на Европейската комисия бяха сметнати за твърде амбициозни на фона на липса на ефективно прилагане и на досегашните ограничения.
Тези първоначално критерии определяха: "Строго защитените територии трябва да са покрити от типични природни местообитания и видове и да имат достатъчен размер - сами по себе си или заедно с буферните зони около тях с по-ниско ниво на защита - така че да могат да гарантират, че няма да се допусне нарушаване на природните процеси, от които те зависят. Добивните дейности като мини, риболов, лов или дърводобив не са съвместими с това ниво на защита."
В началото на дискусиите по критериите за "строга защита" миналата година дори природозащитни организации като "Приятели на Земята" се обявиха против такива строги ограничения, докато не се осигурят механизми за проследяване и налагане на изпълнението на досегашните природозащитни правила. Те напомниха, че идеята на природозащитната мрежа е да стимулира стопанисване, опазващо природата, а не да забрани всяко стопанисване на земята. "В рамките на мрежата "Натура 2000" биоразнообразието би имало повече полза от по-ефективно прилагане на защитата за зоните, отколкото от по-строга защита", твърди европейската природозащитна мрежа от активисти.
В последния документ на еврокомисията това определение е заменено с позоваване на защитени територии, съответстващи на категории I и II от дефинициите на Международния природозащитен съюз IUCN - категории, покривани в България от резерватите и националните паркове, обявени по силата на Закона за защитените територии. Насоките от Брюксел в настоящия документ не забраняват изрично никакви човешки намеси, но определят:
| "Ще бъдат разрешени ограничени и добре контролирани дейности, които или не пречат на естествените процеси, или ги подобряват. Такива дейности в много случаи могат да включват научни изследвания, предотвратяване на природни бедствия (напр. горски пожари), контрол над инвазивни чужди видове, дейности и инсталации с нисък отпечатък, и строго контролирани развлекателни дейности с ниско въздействие, когато тези дейности са съвместими с целите за опазване на областите въз основа на оценка за всеки отделен случай." |
Уточнява се също, че са допустими и дейности за "активно земеползване, което поддържа или подобрява естествените процеси" (напр. паша) или дейности, които са "нужни за възстановяването на природната стойност" на територията. Насоките на ЕК също изрично определят, че след приемането на обща европейска дефиниция за "гори във фаза на старост" тези гори също ще бъдат обект на правилата за обекти със "строга защита".
В България все още текат дискусии кои територии могат да се приемат като "строго защитени" към момента, но във всички случаи те са под 10%. В скорошно изказване на дебат за предстоящото отделяне на агенцията по горите зам.-министърът на околната среда Тома Белев включи в обектите със строга защита и горите във фаза на старост (10% от държавните гори в зони от "Натура 2000"). В тези гори обаче е ограничен само дърводобивът, не и други стопански дейности. Според зам.-министър Белев общо националните паркове, резерватите и защитените стари гори покриват едва 3% от територията на България.
За да бъде достигнато целевото покритие от 10% от страната със строга защита за природата (земна територия и акватория), обявена до 2030 г., екоминистерството трябва да предложи план в следващите три месеца. Плановете на новото ръководство на МОСВ включват обявяването на нови територии по Закона за защитените територии със статут на национален парк и резерват, както и разширяване на защитата за "гори във фаза на старост" и извън държавните гори (за вековните гори и защитата им виж тук).
Стефан Аврамов, експерт биоразнообразие към инициативата "Зелени закони", уточни за "Дневник", че по-важната задача за биоразнообразието е вече обявените защитени зони да бъдат ефективно управлявани. "Предложения за 10% строга защита ще генерират много големи конфликти и ще изчерпят управленския капацитет, който е нужен за прилагане на реални мерки в настоящите защитени зони. А вече съществуващата защита на обявените 20% (за Европа) и 30% (за България) към момента не е ефективна и имаме задача да изградим механизми и определим конкретни мерки за опазване на природата в тях."
Аврамов припомни, че съществуват международни стандарти за оценка на ефективността на управлението на защитените зони (PAME) и държавите имат задължение към Конвенцията за биологичното разнообразие да оценяват ефективността на управлението на 60% от техните защитени територии и зони, но до 2020 г. само 8% от тези територии са минали еднократна оценка. В този контекст експертът препоръча разработване на структури за управление на зоните от "Натура 2000" и подобряване на ефективността на управление на българските защитени територии преди обявяването на нови строго защитени природни обекти.