Сред природозащитни критики кабинетът одобри новия план за парите за селските райони
Правителството е одобрило вчера проект на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за програмен период 2023 - 2027 г., съфинансиран от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от държавния бюджет. Това става ясно от съобщение до медиите на пресслужбата на кабинета, въпреки че проектът не е публикуван нито на страницата на Министерския съвет, нито на тази на ресорното Министерство на земеделието.
Без ясни цели и индикатори и без съгласуване с "Натура 2000"
Разработването на проекта за Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони започна през декември 2020 г. чрез тематична работна група към Министерството на земеделието, храните и горите, като последното заседание на работната група е от вторник, 22 февруари, и вероятно обсъжданите документи (виж тук) са близки до одобрените на 24 февруари от правителството. Те са приети сред критики и становища от неправителствени организации за недостатъчно амбициозни цели по отношение на биологичното земеделие и за планирано продължаване на субсидии, за които има доказани вреди за природата.
След последното заседание на министерската комисия природозащитната коалиция "За да остане природа в България" оповести също своето отрицателно мнение за досегашния вариант за Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони. Според природозащитниците този проект се нуждае от сериозно допълване, за да отговори на целите, заложени в Зелената сделка и Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Като основни недостатъци са посочени:
- Липса на индикатори, които да показват как и с колко предлаганите дейности ще допринесат за постигането на целите на Общата селскостопанска политика и Зелената сделка.
- Липса на цялостен проект на стратегическия план с анализ на потребностите, поставените цели и приоритети и предлаганата за постигането им обвързаност на дейности и предвидени за тях бюджети.
- Несъответствие с Националната приоритетна рамка за действие за "Натура 2000" (НПРД) и липса на обоснованост на някои от интервенциите, които имат отношение към биоразнообразието.
- Липса на достатъчно средства за биоразнообразие, като наличните не отговарят на необходимите средства, заложени в НПРД.
Вариантът, приет вчера от Министерския съвет, освен че не отчита критиките, няма и извършени Екологична оценка и Оценка за съвместимост с целите на европейската природозащитна мрежа "Натура 2000". Част от субсидиите, за които се разходват европейските средства от години, продължават без промяна - субсидии за стада в националните паркове и "почистване" на пасища от дървета и плододайни храсти, за които има защита по правилата на "Натура 2000". Последната, вече одобрена от Европейската комисия, рамка за действия за "Натура 2000" в България изрично посочва, че в националните паркове не трябва да се допускат стада от крави.
Селскостопанският план, одобрен вчера от правителството, тепърва ще бъде подложен на експертните екооценки - Екологична оценка и Оценка за съвместимост. Той трябва да бъде съгласуван и с Европейската комисия.
Европейските политики и цели
Съобщението на правителството твърди, че прилагането на Стратегическия план ще стартира през 2023 г. и е създадена "възможност да се подпомогнат селските райони при провеждането на необходимите структурни промени в изпълнение на Европейския зелен пакт". Прилагането на критикувания план ще бъде съфинансирано от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от държавния бюджет.
На този фон и при критики за липсващи ясни цели и индикатори в одобрения вчера национален Стратегически план, "Дневник" напомня и европейските цели, чието постигане в България документът трябва да гарантира - климатичната цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. и целите на стратегията "От фермата до трапезата":
|
На европейско ниво критиките към Общата селскостопанска политика и вредите от финансирането на големи стопанства, разчитащи на химически препарати, също са силни въпреки заложените нови европейски цели - виж апел на учените тук. Повече за проблемите в селското стопанство на европейско ниво и дебатът за преминаване от големи монокултурни стопанства към малки ферми с биопроизводство - тук