На 26 февруари 1970 г. е издадена заповедта на Министерството на околната среда за създаване на сегашния Природен парк "Русенски Лом". Според информацията, обобщена от Асоциацията на парковете в България, в началото той се обявява за народен парк с площ от 22267 дка, намираща се по поречията на реките Мали,Черни и бели Лом, с обща дължина от 42 км. 
Защитената територия е в източната част на Дунавската хълмиста равнина на около 20 км. южно от гр. Русе. Паркът носи името на река Русенски Лом – последният десен приток на Дунав. Актуалният План за управление на природен парк "Русенски Лом" е публикуван от дирекцията на парка тук 
За Русенски Лом е характерен пейзаж на "горен" и "долен свят" - високи скали, обграждащи каньони с гъста крайречна растителност. 
Скалите на природния парк са както дом на редки птици, така и някогашни убежища на религиозна дейност и скални църкви. 
В скалните венци на Русенски Лом се намират и древни крепости и частично облагородената пещера Орлова чука. Тя е и трета сред всички пещери в България с обща дължина на галериите 13 437 m, с oтĸpити дoĸaзaтeлcтвa зa живoт oт дpeвни вpeмeнa и пoчти вcичĸи видoвe пeщepни oбpaзyвaния. 
Паркът опазва и постоянно затревени площи като ливади и местообитания на орхидеи. 
През 1986г. Комисията по опазване на природната среда при МС предлага към територията на парка да се включат още 27362 дка или общата площ да стане 49 629 дка. Днес паркът е с обща площ от 3260 ха. 
Според Закона за защитените територии статутът "природен парк" е с по-слаба защита спрямо резерватите и националните паркове. За разлика от последните в природните паркове могат да се включват урбанизирани и частни имоти, като природозащитните цели се балансират със стопански дейности, които не увреждат природата 
В границите на природните паркове може да има населени места, селищни образувания и курорти, както и да се осъществяват производства и дейности, които не замърсяват околната среда. 
За "Русенски Лом" са характерни различни добре развити туристически дейности. Най-популярни като туристически обекти извън природното и ландшафтно богатство са Ивановските скални църкви, които са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, и Басарбовският манастир – единственият действащ скален манастир в България. 
Средновековният град - крепост Червен, който се намира в границите на природния парк Русенски Лом, е археологически резерват от 1997 г. 
Благодарение на сдружение "Вело Русе" са развити и маршрути за велосипеден туризъм 
Разнообразният ланшафт и различни възможни дейности са подкрепили изграждането на множество къщи за гости в селата в природния парк. 
Според информацията на дирекцията на природен парк "Русенски Лом" от 90-те вида бозайници на територията на България, в долината са установени 70. Сред тях са и установените 26 от общо 29 вида прилепи за България 
Горите са 82,4% oт общата площ на Природен парк "Русенски Лом", като са дом на 27 дървесни вида. Най-разпространен е видът келяв габър - на 25,1% от залесената площ. Следват го бяла акация (22,3%) и цер - (19,4%), а най-слабо разпространенси да видовете конски кестен, червен дъб и полски ясен. Келявият габър заемащ повече от 1/4 от залесената площ на парка и се отличава от разпространените навсякъде в страната храстови съобщества от същия вид, които обикновено се срещат с височина 2-4 м. В по-голямата част от територията в парка келявият габър е образувал нормално проходими и просторни горски насаждения със средна височина 7-11 м, което е рядко за България. Той доминира и в т. нар. "нелесопригодни" площи, които предимно са обрасли също от келявия габър като храст. Този вид доминира и определя съвременния облик на парка. 
Флората на ПП Русенски Лом наброява 902 вида (23% от флората на България), сред които 30 балкански и 1 български ендемити. Ендемичните растения са 3,4% от всички растения в Парка. Сред балканските ендемити с най-ограничено разпространение в България е Диекиановия лопен (Verbascum dieckianum Borb. & Degen), чиято популация е само във водосбора на Русенски Лом 
Природният парк "Русенски Лом" припокрива само част от площта на зоната "Ломовете" от мрежата "Натура 2000" с площ 32 489 ха, обявена според Директивата за местообитанията, която припокрива 3408 ха на едноименната защитена зона по Директивата за птиците. 