Първото за Западна Стара планина малко на черен лешояд се излюпи преди ден
Първо за Западна Стара планина и второ в България малко на черен лешояд се е излюпило вчера, след като видът бе регистриран като изчезнал от 1980 г. до 2021 г. Малкият черен лешояд Мичев-Боев, който се излюпи и полетя миналата година край Котел, обаче е част от жертвите на отравяне преди 2 седмици.
И двете малки на черен лешояд - както Мичев-Боев през 2021 г., така и новата млада птица в Западна Стара планина - са факт благодарение на над 30 години усилия на природозащитни организации.
През последните 7 години тези усилия са финансирани от европейската програма ЛАЙФ с проекта "Светло бъдеще за черния лешояд". Партньори по проекта са Дружеството за защита на хищните птици, Фондът за дивата флора и фауна, сдружение "Зелени Балкани" и международните организации Фондация за опазване на лешоядите (VCF) от Холандия, Junta de Extremadura от Испания и Euronatur от Германия.
"Искрено се надяваме, усилията ни за завръщането на вида в страната да бъдат подкрепени от всички институции и цялата общественост, за да върнем най-едрата и една от най-красивите в природата на България", допълни Ивелин Иванов, като сподели, че крайна цел на международния екип е завръщането на символа на българската природозащита - брадатия лешояд.
Засега в България брадатите лешояди се размножават само в Спасителния център на "Зелени Балкани" като част от европейската програма за обмен с цел възстановяване на вида на континента.
Възстановяването на черния лешояд (с народното име "картал") като гнездящ в дивата природа на България е втората стъпка по дългосрочна стратегия за завръщането на лешоядите. Първата, вече стабилно установена, е възстановеното гнезденето на белоглавите лешояди. Третият вид, който може да се завърне в страната чак след като има стабилни популации на първите два, е брадатият лешояд. Той е наричан и костобер, защото поглъща цели кости и така напълно обезврежда заразата от умрелите животни. Всеки от трите вида лешояди обезврежда различни части от мъртвите животни в природата и така заедно те спират разпространението на болестите сред дивеча и домашните животни.
Мерките за възстановяването на видовете се планират международно, а дейностите за един вид лешояд са съобразени и със състоянието на популациите на останалите два вида. В България възстановяването на брадатия лешояд се съобразява с европейски програми и с Балканския план за възстановяване. Пускане на брадат лешояд в българската природа не може да започне, преди да се изградят стабилни колонии на белоглави лешояди (вече с голям напредък след дългогодишна работа на природозащитните организации) и преди да има свободно гнездящи черни лешояди (засега и трите освободени в България черни лешояда са напуснали страната).