Добри практики и предизвикателства пред залесяванията обсъдиха представители на горските служби и природозащитници в тридневно теренно посещение на възстановени крайречни и дъбови гори. Примерите от залесявания край Дунав, резерват "Сребърна", Лудогорието, камчийските лонгози и брега на Марица показаха разнообразие от условия на работа и обща цел за помощ на природните процеси в създаването на гори.

Теренните посещения на експертите започнаха в разсадника на Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП) в Локорско, където от 2017 г. насам с финансиране от програма LIFE на Европейската комисия се инвестира в отглеждане на фиданки от строго контролирани произходи, които да са най-подходящи при възстановяване на увредени гори в защитените зони от "Натура 2000". От 2018г. досега от тези подбрани местни видове са залесени пострадали гори от 1095 дка в 7 защитени зони в Югозападна България и е подпомогнато естественото възобновяване на рядката дървовидна хвойна в 30 дка в защитената зона "Кресна - Илинденци". За да се подпомогнат бъдещи залесявания, са събрани 170 кг горски семена за горска генна банка в разсадника в Локорско край София, включително 160 партиди от 43 приоритетни дървесни видове от "Натура 2000". Повече за разсадника виж тук.

В дискусиите се включиха 25 души от различни институции и горските служби от цялата страна, както и от Изпълнителната агенция по горите и от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Основните въпроси бяха различните практики в съответствие с района за възстановяване на естествени крайречни и дъбови гори.

В контекста на обявената преди месец от Министерството на околната среда и водите цел за залесяване на 100 милиона дървета в България до 2030 година бе обсъдена практиката на организиране на масови залесявания в България. Експертите се обединиха около нуждата от подобряване на подготовката за участие на обществеността в такава дейност и организирането им с участието на горски експерти. В теренните дискусия участва и представител на "Green Team - Зеления отбор", който от години организира доброволчески залесявания, като се съобразява с експертните препоръки за качеството и вида на фиданките, мястото и сезона за залесяване, както и задължителните грижи по отглеждането на младите насаждения в продължение на поне 3 години.

Като приоритет бе посочено изграждането на нови разсадници и подобряване на генетичния материал - конкретно за крайречните гори, например, в България в момента не могат да се намерят фиданки от типичния вид бяла топола и се прибягва до залесяване с дръвчета от съседни страни, които не винаги оцеляват. Беше посочено, че е нужно подпомагане на горските служители за отглеждане на подходящи фиданки, за което екоминистерството вече предлага нова подкрепа от 60 млн. лева до изчерпване на настоящата Оперативна програма "Околна среда" - средства, които са останали от неизразходвани по предходни одобрени проекти.

За да могат да бъдат отгледани дръвчета за залесяване, са нужни усилия по събиране на семенен материал на терен от конкретни местни видове с възможно най-близък произход, защото те са най-приспособими към конкретните естествени местообитания (повече за подбора на видове при залесявания виж тук). Освен определени видове - като бялата топола - за които няма генетичен материал, има и видове, които са под силен натиск от инвазивни дървета. Затова част от усилията при залесяването и отглеждането на младите гори са насочени към ограничаване на навлизащите чужди инвазивни видове като псевдоакация, айлант, аморфа и ясенолистен явор и подпомагане на израстването на фиданките от типичните за българските речни брегове подвидове на дъба, ясена и елшата.

Горските експерти от службите край Свищов, Тервел и Шерба, както и екоинспекцията на Русе разказаха за трудности при наемането на квалифицирани служители за работа в горите. Както за залесяването, така и за предварителната подготовка на терена и последващото отглеждане на насаждението в продължение на минимум 3 години е нужен ръчен труд. Бяха изказани мнения в полза на поддържане на собствен персонал за тези задачи дългосрочно, за което обаче липсват средства. Наемането на сезонни работници и външни фирми често е свързано с по-ниски капацитет и мотивация за дългосрочното отглеждане на гората. При извършване на залесяване и окопаване от необучени работници често и част от фиданките биват увреждани, с което горските служби губят инвестираните средства, а обществото - обещаните гори.

Друга трудност е отглеждането на младите фиданки при силна конкуренция от треви без използване на вредни за дивата природа химични препарати. За момента горските служители нямат ефективна алтернатива, а третирането е изрично забранено в режимите на редица зони от "Натура 2000", тъй като замърсява водите и хранителната верига. Бе посочено, че без ръчен труд по окопаване и отстраняване на плевели и инвазивни видове, в много случаи младите дръвчета нямат шанс да оцелеят. Важно е обаче този труд да се възлага на обучени работници с мотивиращо заплащане, за да не бъдат допълнително увредени дърветата при некачествено изпълнение на задачите.

Като по-добра възможна практика бе посочено и доскорошното съществуване в едно горско стопанство на двете отделни функции - по отглеждане на гората и по контрол на сечите. Административното разделяне на дърводобива от контрола в държавни предприятия, от една страна, и агенция по горите - от друга и в момента е обект на дискусии. Предстоящото отделяне на агенцията по горите в Държавна агенция на подчинение на кабинета, при което държавните предприятия ще останат към министерството на земеделието, е оспорвано от горски експерти, които призовават цялата горска система да бъде в рамките на Държавната агенция по горите.

Теренните дискусии бяха организирани от ВВФ-България като партньор по проект "Подпомагане на възстановяването, климатичната устойчивост и значимостта за биологичното разнообразие на приоритетни горски местообитания в Натура 2000 зони" - LIFE Reforest (LIFE19 NAT/BG/000986), който се изпълнява от Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП). Природозащитната организация отговаря в дейностите на проекта за изграждане на капацитет за възстановяване на приоритетни горски местообитания в държавни и недържавни гори чрез обучителни посещения на терен на национално и международно ниво.