Природозащитници се надяват на бърза екооценка на най-изостаналия участък от "Струма"

Трябва спешно да се извършат екооценки за алтернативно трасе на магистрала "Струма" в района на защитената зона на Кресненското дефиле, защото липсата им спира довършването й. За такова решение на отговорните институции съобщиха природозащитници на пресконференция в БТА.
"Дневник" отправи въпроси към Министерския съвет за потвърждение и подробности около взетите решения и очаква отговорите.
По информация на неправителствени екооранизации, обединени в коалиция "Да запазим Кресненското дефиле", в среща при премиера Кирил Петков освен техни представители са участвали зам.-министърът на регионалното развитие Ивайло Стайков, членове на ръководството на екоминистерството, екип от Агенция "Пътна инфраструктура" и директорът на звеното, управляващо оперативната програма "Транспорт".
От коалиция "Да запазим Кресненското дефиле" посочиха, че премиерът Петков пред тях се ангажирал в кратък срок да се извърши липсващата екооценка (оценка за въздействието върху околната среда - ОВОС) за трасета, които да дават алтернативи на стария правителствен проект за преминаване през защитената зона. При управлението на ГЕРБ се работеше по варианта в едната посока трасето да мине по източния склон на планината, а в обратната - по сегашния път през дефилето. Това трасе получи отказ за финансиране от Европейската комисия през 2019 г., но оттогава насам ресорното регионално министерство не е извършило оценка на алтернативите, е било казано на срещата.
Според оценките на природозащитните организации заради работата през последната година на МОСВ вече са налични научни данни и оценки, които могат да бъдат ползвани и с това изготвянето на ОВОС не би трябвало да отнеме повече от 6 месеца. Това са данни за биоразнообразието и доклади с оценки за целите на защита на зоната от "Натура 2000", която Европейската комисия опазва в Кресненското дефиле. Работна група с участието на експерти от природозащитните и научните организации вече е определила целите, които са публикувани за обществено обсъждане .
Тези цели за опазване на двете защитените зони от "Натура 2000" в района - зона "Кресна-Илинденци" за природни местообитания и зона "Кресна" за диви птици, - бяха една от липсите, заради които проектът за трасе на магистралата през дефилето не получи одобрение от Европейската комисия през 2019г.
Разработването на целите в публичен процес и взимане на решение с консенсус пък бе препоръка на международната Бернска конвенция за биоразнообразието, което екоминистерството под ръководството на Борислав Сандов изпълни в последните 8 месеца.
НПО експертите посочиха, че обявените от регионалното министерство на Гроздан Караджов две работни групи за екооценките и социалните ефекти от вариантите за трасето така и не са започнали работа.
"За местните хора най-предпочитан е първият вариант, който получи одобрение от Европейската комисия - дълъг тунел изцяло извън дефилето. Вариант на трасе през основните плодородни земи на винопроизводителите и на градинарите не желае никой. Качване на трасето по билото над земеделските земи - извън национален парк "Пирин", но и извън Кресненското дефиле - също е приемлив," заяви Димитър Велин, който живее от десетилетия в района.
Участвалите в срещата представители природозащитниците съобщиха, че на срещата с правителствените представители е поет ангажимент за изготвяне на пътна карта на следващите стъпки за довършване на автомагистралата в съответствие на националните и европейските правни норми.
България ще трябва да компенсира с повишен национален финансов принос за "Струма" европейските пари, които предишните управляващи пренасочиха към други, по-лесни за усвояване строителни проекти.
За осигуряване на довършването на магистралата с европейски пари, обаче, е нужно не само спазването на природозащитното законодателство. След забавянето в два поредни финансови периода на проекта, средствата от Европейския съюз вече намаляват, заради факта, че този регион за планиране вече има нараснал БВП и не може да получава финансиране по Фонда за регионално развитие. В следващия финансов период проектът за довършване на автомагистрала "Струма" ще разполага с максимум 200 млн. евро, тъй като ще може да се ползват само пари от Кохезионния фонд, уточниха от "Да спасим Кресненското дефиле".
"За сравнение - в оперативна програма "Транспорт" 2014 - 2020 г. само за целта за изграждане на магистралата са били заложени 550 млн. евро. Това означава, че дори и след наваксане закъснението от предходните правителства и имаме актуална екооценка, България ще трябва да компенсира с повишен национален финансов принос за "Струма" европейските пари, които предишните управляващи пренасочиха към други, по-лесни за усвояване строителни проекти," заяви Даниел Попов от "Да спасим Кресненското дефиле".