С повече посещаване на места с дива запазена природа хората ще спестят разходи за здравеопазване, а работодателите и застрахователите ще спечелят пари. Тези икономически ползи могат да мотивират повече усилия за опазване на околната среда. Това посочва изследване, публикувано през август 2022 г. в последния брой на международното издание за социалните, етични и биологични аспекти на природозащитата "Biological Conservation".

Според изследването на Ралф Бъкли и Елинор Шовнет (Ralf C. Buckley и Alienor L.M. Chauvenet) от австралийския Университет "Грифит" ползите за психичното здраве от престоя в природата могат да осигурят нов инструмент за опазване. В тези ползи те изчисляват оценки от повишена производителност на работното място и намалени разходи за здравеопазване. Най-общо данните показват, че посещението на защитени територии засилва производителността на работното място и защитава от увреждане на психичното здраве.

Двамата автори от Университета "Грифит" показват, че ползите от защитените територии и зони само от гледна точка на увеличена производителност на труда и намалени разходи за здравеопазване са около 2.1 трилиона щатски долара годишно за планетата. Авторите са изчислили спрямо БВП в световен мащаб приблизителната глобална икономическа стойност на здравните услуги от защитените зони спрямо изходни данни за Австралия и преизчисления. Ползвали са корекции за нивата на посещение на парковете, разходите за здравеопазване на глава от населението и разпределението на показателите за психично здраве със статистическите данни на световно ниво.

В Австралия за посещения в дивата природа поне веднъж месечно производителността се увеличава с до 11%, с претеглена средна стойност 4.6%. Общият принос от икономическа гледна точка е приблизително 18% от брутния вътрешен продукт (БВП).

В Австралия посещението на защитени територии подобрява психичното здраве на индивида с до 17%. Ефектът е по-силен за уязвими за психични заболявания хора - претегленият среден ефект е 1,80% за психично здрави и 4,44 % за психично нездрави посетители. Тези ефекти намаляват преките разходи за здравеопазване с още приблизително 0,6% от БВП.

Авторите предлагат и приложение на изводите си, като посочват, че през 2020 - 2022 г. лишаването от достъпа до природа е намалило психичното здраве в световен мащаб. Те препоръчват увеличаването на бюджетите за националните паркове като мярка, от която ще спечелят пряко работодателите и здравноосигурителните компании. Те посочват, че в поне 6 държави има програми за психично здраве, разчитащи на защитените територии. За да се използват те като ресурс, се препоръчва да се изследват механизмите и продължителността на ползите за здравето спрямо компоненти и интензивност на преживяванията в природата, включително ползите, зависещи от запазеното биоразнообразие.

Идеята за икономическите ползи от "безплатната" природа не е новост. От десетилетия тя се доразвива и в концепцията за "плащания за екосистемни услуги", която Европейският съюз е включил още в старата си Стратегия за биологичното разнообразие до 2020 г.

Накратко, дискутират се механизми, чрез които с доброволно заплащане за услуги от горите (опазване от ерозия, запазване на водоизточници), от плодородната незамърсена почва (чиста храна, пречистване на води) или от незастроени красиви пейзажи (отдих сред природата, развитие на туризъм) ползвателите на тези безплатни ресурси могат да помогнат за опазването им. Към момента тези механизми все още са обект най-вече на добронамерени разговори и общи описания в програмни документи. Плащанията за екосистемни услуги бяха включени и в столичните дискусии и препоръки от инициативата "Визия за София" - отново като пожелание без приложение.

В настоящата европейска Стратегия за биологичното разнообразие до 2030 г. екосистемните услуги от опазената природа отново се споменават неколкократно, но конкретни измерителни механизми и икономически модели за заплащане с цел опазване не са предвидени. Въпреки че в увода на документа комисарят по околна среда Виргиниус Синкявичус изрично посочва икономическата значимост на екосистемните услуги.

В България от десетилетия се обсъжда концепцията за "плащания за екосистемни услуги". По темата от години работят природозащитни организации като WWF - България - виж например тук. Едно от техните предложения за официален механизъм за икономическо остойностяване на ползи от дивата природа е свързано с горите. Според разработван от години съвместно с Изпълнителната агенция по горите проект за наредба към Закона за горите собствениците на гори могат да бъдат стимулирани да не ги секат. Това би се случило, като в бъдеще потребителите ще плащат на собствениците на гори чрез малка надценка в цената на водата.

В България дивата природа се опазва в два типа земи. Едните са защитените територии по националния Закон за защитените територии (ЗЗТ), сред които са и най-строго защитените - резерватите и трите национални парка (Пирин, Рила, Централен Балкан). Вторият тип земи са защитените с по-малко забрани за човешка дейност зони от европейската природозащитна мрежа "Натура 2000". В България те се регламентират чрез Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). И по двата типа с цел опазване действат ограничения, а чрез европейските фондове - и плащания към собствениците на земи за ограничения в типа стопанисване на земята, с цел опазване на екосистемите. Повече за двата вида защитени места с дива природа виж тук.