Елена Стоева, "Зелени Балкани": Трябва да знаем кои видове са уязвими от климатичните промени, за да ги защитим

Елена Стоева, "Зелени Балкани": Трябва да знаем кои видове са уязвими от климатичните промени, за да ги защитим

Елена Стоева, "Зелени Балкани": Трябва да знаем кои видове са уязвими от климатичните промени, за да ги защитим
''Зелени Балкани''
Елена Стоева е биолог и природозащитник. От 1998 г. е активен доброволец към сдружение "Зелени Балкани", а от 2004 г. вече е служител в организацията. С дългогодишен опит като полеви експерт, работи по различни проекти за проучване и опазване на биоразнообразието и местообитанията в България, както и за мобилизиране на доброволческата дейност. Участва в изготвянето на редица предложения за защитени територии, планове за управление. Подобно на голяма част от активните в опазването на природата хора, от дете знае, че ще стане биолог.
Става бакалавър в природните науки през 2002 г., а магистърска степен "Биоразнообразие, екология и консервация" защитава през 2004 г. Дипломната ѝ работа е посветена на рибарници Николаево - тяхното значение и възможностите им за включване в екологичната мрежа "Натура 2000". От 2018 г. досега Елена е и ръководител на проекта "Натура 2000" - нови хоризонти", част от чийто екип е "Икономедиа" и който е ръководен от "Зелени Балкани" и финансиран от Европейската комисия чрез програмата ЛАЙФ.
Миналата седмица от "Зелени Балкани" бяхте съорганизатор на международно събитие за климатичните промени в Румъния. Защо организация, работеща за опазване на дивата природа, се включва в каузата за климатичните промени?
- Темата за промените в климата е много трудна за комуникиране. Много хора не вярват че това се случва, объркани са дали има глобално затопляне или захлаждане, дали изобщо има нещо различно. Погълнати от злободневните си проблеми, хората трудно могат да мислят в толкова дългосрочен план, мисленето на повечето хора е ориентирано буквално ден за ден поради голямата динамика на ежедневието ни.
Но всъщност няма злободневен проблем, който да изисква повече нашето внимание от този. Защото ако не предприемем драстични промени сега, всичките ни усилия да подсигурим ежедневието си - на нас и нашите деца, се явяват безсмислени. Темата за климата не е нещо отделно от нашите ежедневни грижи, тъй като всичко - от цената на горивата и стоките, до наводненията и природните бедствия, е свързано с нея.
Темата е тясно свързана и с биоразнообразието, за което ние работим. Околната среда се променя и това води до изчезването на много видове. Трябва да бъдат възприети нови практики за опазване на биоразнообразието. Факторите за промяна на климата и местообитанията трябва да бъдат проучвани, трябва да има ново планиране на всички природозащитни мерки.
От друга страна, ако успеем да убедим хората, че ние сме наистина планетарен фактор, който моделира околната среда, и то за съжаление в негативна посока, то всеки човек, на когото сме успели да повлияем, е една спечелена кауза за нас и е в полза на нашата цел - да осигурим съхранена околна среда, нужна за високото качество на живот на следващите поколения.
Вие лично участвахте във форума. Кои теми ви впечатлиха най-много?
- Нашето участие беше като наблюдатели и партньори за популяризиране на събитието. Впечатли ме участието на представители на НАТО например, които обясниха предизвикателствата, свързани с международната сигурност, тъй като влошаването на условията за живот в много страни са в основата и на техния икономически колапс, както и на военни конфликти, които от своя страна предизвикват сериозни бежански вълни, които са сериозно предизвикателства.
Също - участието на представители от световните финансови институции, които обясниха какви сериозни средства ще бъдат инвестирани, за да бъдат подсигурени огромните адаптивни промени, които се изискват от всяка една ангажирана страна.
И не на последно място - впечатлих се от това колко много хора са мобилизирани в намиране на решение на тези проблеми, търсейки иновативни и модерни методи да променим цялото си общество, за да отговорим на предизвикателствата, които ни очакват.
Как отнасяте климатичните политики към работата на "Зелени Балкани"
- Цялата природозащита трябва да е ориентирана към този проблем, като се организират специални проучвания за това как видове и местообитания реагират на промените в климата, как консервационните дейности трябва да отразяват тези проблеми и да помогнат за преодоляването им.
Какво трябва да направи природозащитата в България, за да свърже борбата си за биоразнообразието с адаптацията и смекчаването на последиците от промените в климата?
- Като начало трябва да бъде събрана важна научна информация - как промените в климата влияят на горите ни, дали наводненията са свързани с влошаващото се състояние на горите, с какви видове да се планират нови залесявания, какви мерки да включим в новите платове за управление на защитени територии...
Всички природозащитни мерки трябва да бъдат не самоцелни, а добре планирани, като съобразяват промените в околната среда и нуждата от адаптиране на видове и местообитания, за да не настъпи колапсът им, тъй като влиянието на човека и в момента не позволява тяхното нормално адаптиране към промените
Форумът в Румъния беше със силно бизнес участие, иницииран от банка. Доколко мотивиран е бизнесът за нови практики и процеси?
- Смятам, че бизнесът има реална мотивация за намаляване на емисиите и участие в новите политики за климата. Промените в климата изискват генерални промени, като например развиването на съвсем нови технологии, нови машини за производство, нова организация на труда и транспорта. Инвестициите ще бъдат в иновации и ще има сериозни промени, от които бизнесът е пряко заинтересован.
От намаляване ползването на изкопаеми, през умните системи и енергийна ефективност, до кръгова икономика - темите и възможностите за нови практики за бизнеса са много, но България като че ли изостава от партньорите си в ЕС?
- Да, в значителна степен. Тук все още е тема на дебат темата дали страната трябва или не да се адаптира и да премине от въглищна индустрия към възобновяеми източници на енергия.
Мерките срещу промените в климата са често непопулярни и са обект на политически популизъм или се използват за политически удари срещу партиите, които се опитват да ги предприемат.
Нужна е сериозна обществена подкрепа, за да излезе всеки един от нас и цялото ни общество от зоната си на комфорт, но това е обезателно необходимо за бъдещето на децата ни.
В последната година България имаше напредък - дори имахме заявка за категорична ориентация на политиките към европейските с новата позиция в правителството - вицепремиер по климатични политики. За съжаление екипът и правомощията на Борислав Сандов бяха по-скоро символни, отколкото с реални функции да координират адаптацията на секторните политики, които си останаха под шапките на ресорните министерство - Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на енергетиката.
Но дори и символната заявка бе стъпка напред, както и кандидатурата ни за следваща световна среща на върха за климата, подготвена от екипа на Сандов (виж тук).
Смятате ли политиките на ЕС за климатичните промени са адекватни, какво показаха дебатите в Букурещ?
- Да, остава да бъдат приложени адекватно на национално и регионално ниво. Важна е таксономията за "зелени инвестиции". Знаете, че в момента има страни в Европейския съюз, които подготвят съдебен иск срещу решението на ЕС да включи газа и атомната енергия в списъка на устойчивите инвестиции, които са "благоприятни" за околната среда. Целта на таксономията е да бъде ръководство за инвеститорите и те да бъдат насочени към развитието на т.нар. зелени проекти, които ще помогнат на евросъюза да постигне климатичните цели за намаляване на нетните емисии на парникови газове, които са вредни за околната среда.
А целите са амбициозни и е важно Европейският съюз да продължи да бъде категоричен, ако искаме да бъдат постигнати. Важен е пакетът "Готови за 55", за да има реална промяна в секторните политики - как строим, колко гори засаждаме и колко горим, колко енергия разходват производствата. Това е единственият начин да постигнем европейските цели в областта на климата - намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. поставя Европа на отговорен път да стане климатично неутрална до 2050 г.
В рамките на Европейския зелен пакт имаме цел да постигнем климатична неутралност на ЕС до 2050 г. Тази цел предполага настоящите равнища на емисиите на парникови газове да спаднат значително през следващите десетилетия. Като междинна стъпка към климатичната неутралност ЕС повиши амбициите си в областта на климата за 2030 г., като пое ангажимент за намаляване на емисиите с най-малко 55% до 2030 г. "Готови за 55" e всъщност следващата стъпка - секторно законодателство. В този пакет ЕС работи по преразглеждането на своето законодателство в областта на климата, енергетиката и транспорта.
Каква е ролята на такива големи международни събития за прилагането на нови практики във всекидневието?
- Такива международни форуми осигуряват именно комуникиране на тази тема на национално и регионално ниво. Те свързват хора от различни сектори и те могат да намерят своите допирни точки, как и защо искат да работят заедно за преодоляване на дадени проблеми.
Те също така мотивират хората, като представят важни данни, защо този проблем е от първостепенен приоритет за обществото и защо са нужни спешни и адекватни мерки за преодоляването им.
Как бихте искала да се случват климатичните политики?
- Бих искала да се случат с широка обществена подкрепа - всъщност това е единственият начин те да бъдат успешни. Предизвикателството е голямо, но ако хората могат да прозрат какво би значило за идните поколения да им завещаем една опустошена околна среда, лишена от ресурси - убедена съм, всеки би направил нужното, за да го предотврати