Енергията от морския вятър се появи в идентични проекти на ГЕРБ и "Демократична България" (допълнена)
Законопроекти на ГЕРБ и "Демократична България" предлагат идентични текстове, които да уредят използването на енергията от възобновяеми източници в морските пространства. Двата законопроекта са депозирани в деловодството в един и същи ден.
За "Дневник" Ивайло Мирчев от "Демократична България", който е първи сред вносителите, разясни, че работата по проекта в коалицията е започнала преди 9 месеца, като основно той е разработен от юристи и енергийни експерти на обединението и правни експерти на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Като ключов юрист от екипа по законопроекта Мирчев посочи Венцислав Бенов. Депутатът изтъкна, че са провеждани срещи в парламентарната енергийна комисия и с посланици по темата. Такова събитие е анонсирано на страницата на ЦИД като част от техни дейности по темата.
Чернова на проекта е била изпратена и на ГЕРБ от експертите на "Демократична България", но законопроектът е изработен от "Демократична България", чийто екип първи го внася на 22 октомври в деловодството на 48 Народно събрание, изтъкна Ивайло Мирчев. Според него в двата проекта има технически разлики, които на пръв прочит не могат да бъдат открити.
Според Мирчев досегашните секторни закони не са позволявали инсталиране на мощности за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в акваторията. Търсенето от инвеститори за такава възможност е било голямо, а различните съществуващи институции не са имали координация по темата. В отговор на тази нужда "Демократична България" е инициирала създаването на нов закон, извън досега съществуващите - Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), Закон за устройство на територията (ЗУТ) и Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ).
"Дневник" успя да открие за коментар Делян Добрев едва след публикуване на статията. Добрев е първият, подписал законопроекта сред вносителите от ГЕРБ. Той каза, че авторът на законопроекта е ЦИД. Добрев е предложил в петък на Ивайло Мирчев текстът да бъде внесен съвместно, но депутатът от "Демократична България" е побързал да го внесе без подкрепа от ГЕРБ.
Партията обяснява инициативата си като част от пакета "антикризисни мерки в енергeтиката". Според "Сега" в брифинг на ГЕРБ Делян Добрев аргументира текста като "Закон за офшорния вятър", който ще направи възможно облекчаване условията за изграждане на ВЕИ, както и увеличаване производството на електроенергия у нас на по-ниска крайна цена.
В съобщение на страницата на обединението "Демократична България" законопроектът за морските възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) се аргументира и от гледна точка на природозащитни политики. В неделя в предаване на националната телевизия Ивайло Мирчев обясни законопроекта като "регламентирането на поставяне на вятърни перки навътре в морето" и очаква тези мощности да надхвърлят мощностите от АЕЦ "Козлодуй". Мирчев заяви, че България е последната страна в ЕС, която не е направила такива стъпки. Той представи законопроекта и като мярка за осигуряване на енергийната независимост на България, като противодействие на стъпките за обвързване с Русия от служебното правителство.
Внасянето му обаче е без вносители от партия "Зелено движение", която е част от обединението. За "Дневник" експертът Тома Белев, който е член на Националния съвет на партията, разказа, че законопроектът е бил предложен за подкрепа, но депутатите на "Зелено движение" не са го подписали.
"Не става ясно кой е авторът на проекта и какви са реалните мотиви за създаването на нова правна материя. Енергията от възобновяеми източници в морето попада под регулациите на вече съществуващи закони - ЗЕВИ, ЗМПВВППРБ и ЗУТ, както и се планира от Морския пространствен план. А в момента има наказателна процедура срещу България за липсата на Морски пространствен план, който още не е приет. Министър Сандов одобри становище по неговата екологична оценка през юли месец, но служебното правителство още не е одобрило плана. До затваряне на тази процедура е добре да се въздържаме от всякакви нови инициативи, свързани с морското пространствено планиране. Виждаме едно законодателно упражнение по откъсване на една малка област и обособяването ѝ в нов закон, без да се координира с вече съществуващата уредба по темата," каза Белев.
Материята досега е уреждана със специфичните закони Закон за енергетиката (ЗЕ), Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и Закон за устройство на територията (ЗУТ), както и с национален Морски пространствен план по Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ). В новия законопроект - и двата текста, които са идентични - се предлага създаване на нова комисия (чл. 4), която да регулира темата отделно от вече съществуващата Комисия по енергийно и водно регулиране (КЕВР), конституирана по реда на ЗЕ и нов план за мощности в морето (чл. 12), различен от Морския пространствен план. В текстовете темата ВЕИ се разглежда изключително от гледна точка на енергията, генерирана от вятър, без отчитане на други възобновяеми енергийни източници.
И в двата законопроекта - на ГЕРБ и "Демократична България", се цитира изследване на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), прогнозирало 116 ГВч технически потенциал на вятърната енергия в българската акватория на Черно море. Мотивите цитират още природозащитните цели на Европейския съюз, енергийната независимост от Русия и облекчаване на бизнеса на фона на силен интерес към вятърните мощности. Не се мотивира нуждата от създаване на нов секторен закон на фона на съществуващите Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и Закон за устройство на територията (ЗУТ) и националния Морски пространствен план. Създаването на закона като "самостоятелен акт" се обяснява общо като "оптимален подход за избягване на конфликти" с вече съществуващите секторни закони.
Идентичните текстове на ГЕРБ и "Демократична България" предвиждат новият закон да влезе в сила от януари 2023 г., като ресорните подзаконови актове по ЗЕ и ЗЕВИ след това да се актуализират в рамките на 3 месеца - чл. 3 от Преходните и заключителни разпоредби.