Доброволци ще участват в поредното зимно преброяване на водолюбиви птици

На живо
Заседанието на Народното събрание

Доброволци ще участват в поредното зимно преброяване на водолюбиви птици

От десетки хиляди до едва десетки намаляват зимуващите в България червеногуши гъски само за 4 години. Червеногушите гъски са рядък за света вид и едно от големите богатства за развитие на фотолов край <a href="https://www.dnevnik.bg/zelen/2019/02/27/3396471_fotogaleriia_kude_zimuva_chervenogushata_guska/" target="_blank">големите езера край Дуранкулак и Шабла, които доскоро бяха основното място за зимуването им</a>
От десетки хиляди до едва десетки намаляват зимуващите в България червеногуши гъски само за 4 години. Червеногушите гъски са рядък за света вид и едно от големите богатства за развитие на фотолов край големите езера край Дуранкулак и Шабла, които доскоро бяха основното място за зимуването им
От 12 до 15 януари 2023 г. природозащитни организации в партньорство с Изпълнителната агенция по околна среда организират за 47-ма поредна година доброволци за преброяване на зимуващите водолюбиви птици в България. Преброяването е част от световна инициатива, като за България се координира официално от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) към министерството на околната среда, която изпраща списък с водоемите, които трябва да се посетят, на природозащитните организации и институции, които организират по региони доброволчески екипи за мониторинг на птиците. ИАОС също така обобщава данните за България след преброяването.
Голяма част от екипите на ежегодното среднозимно преброяване в България са сформирани от природозащитни организации и институции като Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), сдружение "Зелени Балкани", Сдружение за дива природа "Балкани", Българска орнитологична централа към БАН, Фонда за дивата флора и фауна, дирекциите на природните паркове "Персина" и "Врачански Балкан" и на националния парк "Централен Балкан", клуб "Скорец" към Билогическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и други партньори по места. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) като официален координатор също има роля в осъществяването на преброяването, като осигурява автомобили за своите експерти от регионалните звена (РИОСВ), които извършват и проверки за нарушения на Закона за лова и опазване на дивеча. За включване в инициативата доброволците могат да се свържат с координиращите организации по места или с националния координатор - ИАОС. Участието не се заплаща, като доброволците и природозащитните организации осигуряват сами и транспорта си до местата за наблюдение.
Тази година от 12 до 15 януари отново ще бъдат преброени птиците и в почти всички европейски страни и в страните от Африка и Близкия изток. В България ще бъдат обхванати над 200 влажни зони, включващи Дунавското и Черноморското крайбрежие, както и всички язовири, рибарници и реки във вътрешността на страната, където зимуват водолюбивите птици. Данните през последните години показват спад на зимуващите птици край водоемите в България.
Червеногуши гъски
Червеногуши гъски
През януари 2022 г. в България са наблюдавали едва 32 индивида от световно застрашените червеногуши гъски. За сравнение, през 2021 г. техният брой е бил 48, а през 2020 г. - 322. Последно редките птици са били хиляди през 2019 г. - тогава са преброени 3500 червеногуши гъски, което е било регистрирано като драстичен спад, тъй като само през 2018 г. червеногушите гъски, зимуващи в България, са били 22 000.

Рекордът е през 2013 г. - тогава 98% от световната популация на вида - 54 000 от общо 55 000 гъски - са зимували в България. Червеногушите гъски са и един от големите ресурси за развитие на фотолов в Добруджа заради масовото си доскоро зимуване край големите езера край Дуранкулак и Шабла, както и заради красивата си окраска и своята рядкост.
От БДЗП съобщават, че към момента се очаква в преброяването тази година да се включат над 100 доброволци и членове на участващите партньори, като те ще бъдат групирани по райони в повече от 40 екипа. Екипите ще посетят всички големи водоеми и влажни зони в страната от 12 до 15 януари 2023 г.
Среднозимното преброяване е инициатива за мониторинг на международната организация за защита на влажните зони Wetlands International, започната през 1967 г. , като от 2020 г. е развит и интернет портал с обобщение на данните. Под името "Международно преброяване на водолюбивите птици" (the International Waterbird Census - IWC) среднозимният мониторинг се извършва в средата на всеки януари от доброволци в над 140 страни, като събира информация за броя на водолюбивите птици във влажните зони. Има 5 отделни регионални схеми на IWC, които представляват основните прелитащи пътища в света, като българското преброяване е част от евро-азиатския регион.
Опазването на важните за климата и биоразнообразието влажни зони в света се координира от бюрото на Рамсарската конвенция (Конвенция за влажните зони с международно значение и по специално като местообитание на водолюбиви птици) - повече тук.
Застрашената от изчезване гривеста рибарка не е в България през зимата, но долита за размножителния си сезон през пролетта. Тя се завръща като гнездящ вид в България след години природозащитни действия за Поморийското езеро на "Зелени Балкани" - възстановяване на местообитания и поддържане на хидрологичния режим на езерото и връзката му с морето, която позволява нормалния водообмен и миграция на морските видове риба, които се хранят в лагуната
Зелени Балкани
Застрашената от изчезване гривеста рибарка не е в България през зимата, но долита за размножителния си сезон през пролетта. Тя се завръща като гнездящ вид в България след години природозащитни действия за Поморийското езеро на "Зелени Балкани" - възстановяване на местообитания и поддържане на хидрологичния режим на езерото и връзката му с морето, която позволява нормалния водообмен и миграция на морските видове риба, които се хранят в лагуната
В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение (Рамсарските места) България е представена с 11 влажни зони с обща площ 49 912.43 хектара, което е 0.45% от територията на страната. Това са "Атанасовско езеро", "Комплекс Беленски острови", "Дуранкулашко езеро", "Остров Ибиша", "Шабленско езеро", "Местността Пода", "Поморийско езеро", "Комплекс Ропотамо", "Езеро Сребърна", "Езеро Вая" и "Карстов комплекс Драгоманско блато". Много от тези "Рамсарски места" са защитени и като зони от европейската природозащитна мрежа "Натура 2000".