Предстои изрисуване на още два графита - в Зоологическата градина в София.
Украинският графити артист Андрей Палвал създаде най-скорошните три графита в рамките на проекта "Натура 2000 в България – Нови хоризонти" , финансиран от програма ЛАЙФ на Европейската комисия, в който партньор е и "Икономедиа". Палвал нарисува три вида от важното за Европа биоразнообразие, което се опазва в зоните от "Натура 2000" в България. Тези три вида - червеногушата гъска, царският орел и ловният сокол - са и сред 10-те, за чиято популяризация работи проектът. През предходни години графити на брадат лешояд и на белошипа ветрушка бяха изрисувани от българския екип "140 идеи", отново в рамките на проекта. Повече за дейностите на "Икономедиа" в рамките на партньорската инициатива може да видите тук.
За създаването на графитите Андрей Палвал е спечелил конкурс, обявен от сдружение "Зелени Балкани", което е инициатор и координатор на проекта "Натура 2000 в България - нови хоризонти".
През март 2023 г. бе осъществен първият графит от Андрей Палвал. Изображението е на червеногуша гъска и е изрисувано на фасадата на Народно читалище "Народен будител - 1940" в с. Българево. 
Село Българево се намира на територията на зоните от "Натура 2000" , обявени за защита както на птиците, така и на важни природни местообитания - "Калиакра" и "Комплекс Калиакра", традиционно място за зимуване на вида. Червеногушата гъска е емблематичен вид за района на Северното Черноморие и притегателен обект за фотолов на любители на природата от цял свят. Видът присъства в Червената книга на Република България като уязвим вид. Червеногушата гъска е и световно застрашен и защитен вид, обект на опазване в екологичната мрежа "Натура 2000". България е важно място за опазването на вида – в по-студени години почти цялата световна популация прекарва зимата в района на Приморска Добруджа. 
Последният изрисуван от Палвал графит е на царски орел. Той се намира в гр. Стара Загора, на стена от сградата на Професионална гимназия по електротехника и технологии "Георги Сава Раковски". 
Царският орел е един от 10-те вида, избрани от проекта "Натура 2000 в България" като емблематични за важното европейско биоразнообразие, опазвано на територията на страната. Графитите, осъществявани в партньорство с обществени институции, са част от дейностите за разясняване сред повече хора на важността на тези видове за природното равновесие.
Обработката на обширни територии, които са били пасища в Сакар и Средна гора и превръщането им в лозя, овощни градини и обработваеми земи, води до намаляване на основната храна за вида – лалугери, други дребни бозайници и гризачи. Незаконното премахване на високи дървета намалява подходящите за гнездене места на царския орел. Повечето от гнездата на вида в България са на лесно достъпни места и често обект на нелегална сеч.
Естествено царският орел обитава низинни райони, но поради безпокойство от страна на хората и загуба на местообитания, е изтласкан на по-голяма надморска височина. Царският орел ловува по открити терени – пасища, ниви, голи хълмове.
Царският орел има малка световна популация и вероятно претърпява непрекъснат спад, основно в резултат на загуба на местообитания, висока смъртност в следствие на незаконно преследване и убиване, сблъсък с електропреносната мрежа, ограбване на гнездата и намаляване на хранителния ресурс. 
Царският орел е застрашен вид, включен в Червената книга на България (в категория "Критично застрашен") и в Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN) в категорията "Уязвим" (Vulnerable). 
Предходният графит, който е изрисуван отново през април от украинския графити-артист Андрей Палвал, е осъществен в партньорство с НПГВМ "Иван Павлов" - Стара Загора върху сградата на училището. Изобразен е ловен сокол - вид, защитен от мрежата "Натура 2000" в България. 
Самата сграда се намира в Стара Загора, непосредствено до Спасителен център за диви животни на сдружение "Зелени Балкани", което е инициатор и координатор на проекта "Натура 2000 в България - нови хоризонти".
Ловният сокол (Falco cherrug) е най-едрият сокол в България, със сравнително широк размах на крилата за размерите си – 105–129 сm. Световно застрашен вид и критично застрашен за България.
В миналото Ловният сокол е бил една от най-често срещаните хищни птици в Лудогорието, Добруджа и по Дунав, като стотици, вероятно дори хиляди двойки са гнездили в страната ни. За съжаление в средата на ХХ век, поради смяна на земеползването, разораването на пасищата, масово разпръскване на пестициди и поголовния отстрел, популацията на ловния сокол спада до едва няколко десетки двойки, разпръснати из цяла България. Проблемът не се състои само в унищожените в миналото местообитания и влошените условия, а и в посегателствата от бракониери.
От 2008 г. "Зелени Балкани" започва да работи активно за реинтродукцията на ловния сокол в България. В периода 2012 – 2022 г. са пуснати на свобода общо 141 млади ловни сокола по метода на хакинга (чрез адаптационно ограждение на открито "волиера", където птиците прекарват кратък период, преди да бъдат изцяло освободени в природата). В началото на програмата са сформирани шест размножаващи се двойки ловни соколи във волиерите на Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани.
Организацията работи активно и осъществява програма за връщането на вида, в резултат на която през 2018 г. бе открито първото доказано активно гнездо на вида за последните над 10 години. През 2023 година са установени 3 гнездови находища на ловен сокол в България.
В предходните години от проекта "Натура 2000 в България - нови хоризонти" (който се осъществява от август 2018 до август 2023 г.) автори на графити по проекта са артистите от екипа "140 идеи". Техни творби са 3 изображения на важни за природата на България видове, защитени от европейската мрежа "Натура 2000" - на брадат лешояд в Пловдив и на белошипа ветрушка в Свиленград. 
Белошипата ветрушка е малък вид сокол. Тя е изобразена на два графита в Свиленград - на фасадите на СУ "Доктор Петър Берон" и на ОУ "Иван Вазов". Видът е вписан като "Критично застрашен" в Червената книга на Република България, опазва се и от Закона за биологичното разнообразие, като белошипата ветрушка и нейните местообитанията се опазват от екологичната мрежа "Натура 2000".
Сдружение "Зелени Балкани" работи за възстановяването на вида в България от 1989 г., когато е регистрирано и последното гнездово находище на вида в Сакар планина. Популациите на вида в съседните ни страни Гърция и Турция са едни от най-многочислените в Европа, но видът така и не се завръща в България. Намаляването на хранителната база на белошипата ветрушка, в резултат от интензивното използване на пестициди и отрови, заедно изоставянето и превръщането на пасищата в обработваеми земи, се считат за едни от основните причини за изчезването на вида в България.
За възстановяването на вида в страната експерти от сдружението създават програма за подсилване на вида в България и възстановяване на неговото гнездене в страната, като изграждат център за освобождаване и адаптация на белошипи ветуршки в с. Левка в Сакар планина, където се настаняват млади ветрушки, които са били размножени в изкуствени условия в Размножителния център на DEMA в Испания или в Спасителния център за диви животни в Стара Загора на Зелени Балкани.
Изображението на брадат лешояд, нарисуван от "140 идеи", се намира на външна фасада на сграда на EVN в Пловдив, в непосредствена близост до входа на ТЕЦ "Пловдив Север".
Брадатият лешояд е изчезнал от територията на страната преди повече от 50 години. Наричан е още костобер, защото се храни с кости, които чупи - след като белоглави, египетски и черни лешояди са се нахранили с други части от мъртвото животно. Програма за връщането му в дивата природа може да започне, само след като в България вече има стабилни популации на другите три вида лешояди - за които природозащитници работят от десетилетия.
Брадатият лешояд засега живее в България само като част от международна размножителна програма - в Спасителния център на "Зелени Балкани" в Стара Загора. Излюпените там малки се връщат в природата в други европейски страни.
Популацията на вида в Европа се оценява на 580–790 двойки, което съответства на 1,200–1,600 полово зрели индивида (BirdLife International 2015).
Среща се в планински райони с ниска горска растителност, стръмни скали и ниско ниво на безпокойство от страна на хората. Обикновено живее покрай плата и алпийски пасища със стабилни популации на добитък и хищници, където може да намира кости, след като плътта е обрана от хищници.
Брадатият лешояд е единствената хищна птица, която се храни с кости и костен мозък, които съставляват между 80–90% от храната на вида. Тази специализация към тип храна му позволява да избегне конкуренция с други видове лешояди и орли. Разбива големите кости на малки парчета, които може да изяде, като излита с костта и я пуска върху специални скални наклони, наречени костници.