Хора, бизнес, държава: какво става със събирането и рециклирането на пластмасови опаковки
Макар и масовата нагласа да е, че българското общество е слабо чувствително към замърсяването на планетата, включително на водите и хранителните вериги с пластмасови микрочастици, практиката показва, че самосъзнанието на хората по темата се засилва.
Проблемът е, че това става с бавни темпове и най-вече "отдолу", на ниво отделни индивиди и компании, докато държавата и общините, с всичките инструменти и ресурси на тяхно разположение да налагат политики "отгоре", изостават много от добрите практики на повечето от страните членки на Европейския съюз при въвеждането на работеща система за оползотворяване на пластмасови опаковки.
Все по-запознати с проблема, но все още масово не правят нищо
През последните години българите все повече се замислят, че отпадъците, които генерираме, е добре да се третират като ресурс и да се връщат в икономиката, подчертават за "Дневник" от най-голямата организация в България за оползотворяване на отпадъци от опаковки "Екопак". Твърдението е базирано на последното им национално представително проучване по въпроса.
Близо 70% от анкетираните са заявили, че за тях разделното събиране е начин да се опазва природата и на декларативно равнище го подкрепят, въпреки че мнозина все още го правят еднократно или спорадично - за кампании, инициативи, събития и други подобни.
Автоматите за връщане на бутилки – отвъд похвалите и критиката
Същото проучване показва, че не повече от 20% събират разделно редовно основните видове отпадъци от опаковки - хартия, пластмаса, метал и стъкло. Но все пак събирането на пластмасови опаковки в характерните жълти контейнери на "Екопак" се увеличава с темп от около 5-10% годишно. За повишеното екосъзнание говори и обстоятелството, че се увеличава чистотата на отпадъка, който попада в контейнерите - битовите, органичните или строителни отпадъци са по-малко.
Държавата и общините бездействат
Според предложените неотдавна по-строги правила и изключително високи (за България) цели от Европейската комисия, до 2025 г. 77% от пластмасовите бутилки за напитки до 3 л ще трябва да се събират и съответно 90% - през 2030 г.
"Има най-общо два изпитани пътя, по които да се върви към тези цели на база на европейския опит - единият е с осигуряване на финансови стимули през отчитане на такса смет на база "замърсителят плаща" и съответен контрол и санкции от общините. За съжаление това се отлага години наред по различни причини. Другият начин е чрез депозитна система", поясняват от "Екопак".
Подчертават, че е нужна повече подкрепа за въвеждане на принципа "замърсителят плаща" в изчисляването на такса смет. Според "Екопак" по този начин хората, които събират разделно отпадъците си, ще бъдат стимулирани. Практиката в много европейски страни показва, че това води до значително и ефективно повишаване на разделното събиране, напомня оползотворяващата компания.
Рециклирани бутилки и компостирани етикети: Брюксел ограничава още еднократните опаковки
В България няма функционираща пазарна депозитна система. В ЕС тя се прилага вече в 12 държави, а още 13 планират да я въведат. Последният публикуван доклад на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), в който се анализира и проучва възможността за въвеждане на депозитна система, е написан през 2016 г. Оттогава досега има само говорене от страна на отговорните ведомства и е неизвестно дали има предприети реални стъпки по въвеждането ѝ. "Дневник" не получи отговори от МОСВ.
Бизнесът демонстрира загриженост за проблема
И докато държавата и общините практически бездействат на макро и микрониво, включително и заради продължаващата политическа нестабилност, в края на март две от най-големите търговски вериги в страната - "Кауфланд" и Лидл" - поставиха в общо 15 магазина в 9 града автомати за приемане на пластмасови бутилки до 3 л от PET материал, обозначени със съответния знак, както и метални кенове за напитки. Малко по-рано и Съюзът на пивоварите пък разположи в паркове контейнери за събиране на бутилки от бира.
За да бъдат стимулирани да рециклират повече, клиентите на "Лидл" и "Кауфланд" получават ековаучер на стойност 5 ст. за всяка върната опаковка. Ековаучерите могат да бъдат ползвани при покупка над 10 лв. в същия магазин, в който са върнати бутилките до 90 дни след издаването им.
Според последните данни на "Лидл", които са от 27 април, над 300 хил. са събраните пластмасови бутилки и кенове в автоматите им за обратно приемане на опаковки. Така
| само за месец от старта на пилотния проект са събрани над 7 тона пластмасови бутилки и 1.7 тона алуминиеви кенове. |
Уточнява се, че от тези над 7 т след рециклиране на материала могат да се произведат над 1 600 000 бутилки за вода 0.5 л с 30% PET (рециклиран PET материал). Това е едно от изискванията на евродиректива, което от 2030 г. ще бъде задължително за производството на всички пластмасови бутилки.
Най-много са събраните опаковки в София, където магазините на "Лидл" с автомати са два, всеки с по два автомата - над 55 500 опаковки, а почти толкова - 53 000, са кенчетата и бутилките, които са върнати само в един магазин във Варна.
Последните данни на "Кауфланд" показват, че близо 550 000 пластмасови бутилки и кенове са върнати в петте им обекта (два в София, два в Пловдив и един във Варна) от началото на пилотния проект.
Няколко въпроса защо и техните отговори
В първите, а и последващите дни на кампанията на двете вериги "Дневник" получи много реакции и въпроси от по-скептично настроени читатели, които препрати към организаторите.
| На въпрос как е определена цената от 5 ст. за обратно изкупуване на бутилка или кен в автоматите и съпоставима ли е тя с цената на пластмасова кутия за храна от топлата витрина, която от началото на 2023 г. струва на купувачите 20 ст., от "Кауфланд" отговориха, че "сумата от 5 стотинки е с цел клиентите да бъдат стимулирани да рециклират", допълвайки, че доброволно са инвестирали средства в пилотния проект, включително за ековаучерите. |
За сравнение: връщането пластмасова бутилка или кен в Германия струва 25 евроцента (около 50 стотинки), независимо от размера ѝ. На пръв поглед това е около 10 пъти повече, отколкото в България. Средствата за тази висока такса обаче не са приход за потребителите. Германската система е депозитна - при купуването на напитка в пластмасова бутилка се плаща и 25 евроцента депозит за самата бутилка, като при връщане на празната опаковка човек си получава обратно парите.
"Дневник" също така попита защо е наложено ограничение получените срещу върнати бутилки ековаучери да могат да бъдат ползвани при покупка над 10 лв. в същия магазин, както и по каква причина е наложено ограничението за ползването на ековаучерите до 90 дни след издаването им. Според отговора основна цел на организаторите е да насърчат клиентите си да се включат активно в процеса по разделно събиране и да стимулират природосъобразно поведение. Иначе търговският опит показвал, че 90 дни е нормален срок, в който един ваучер обичайно се използва, ако не е изгубен. Във връзка с условието покупката да е за над 10 лв. от "Кауфланд" не отговориха конкретно, но уточниха, че подробните данни за потребителското поведение след половин или една година ще дадат отправна точка за планиране на евентуално бъдещо развитие на проекта.
Какво става с пластмасовите кутии за храна
От 1 януари тази година беше въведено изискване пластмасовите кутии за храна за еднократна употреба да се таксуват задължително отделно от купената храна. Законовата мярка цели да намали вредното въздействие върху околната среда, като трайно се ограничи ползването им. От "Кауфланд" посочиха за "Дневник" обаче, че нямат данни за спад в потреблението на кутии за храна след въвеждане на мярката.
Друга голяма търговска верига "Била" съобщи за "Дневник", че отчита намалено потребление в размер на 8% на пластмасовите кутии за храна през първото тримесечие на 2023 г. спрямо същия период през 2022 г. То е съпроводено с 9-процентен ръст на потреблението на ястията от топлите витрини.
"Това показва, че клиентите ни търсят практични начини да ограничат употребата на пластмасовите кутии, като купуват по-големи количества в една опаковка или заменят пластмасовата опаковка с биоразградима, което ние им предложихме като алтернатива", отбелязаха от "Била".
Уверяват, че ограничаването на потреблението на пластмаса е един от ключовите приоритети в стратегията им за устойчиво развитие, затова "за нас беше важно да можем да предоставим на нашите клиенти качествена алтернатива на кутиите за храна, с нулево съдържание на пластмаса".
В допълнение през 2022 г. веригата е спряла продажбата на пакетирани пластмасови съдове и прибори за еднократна употреба и ги е заменила с устойчиви алтернативи, годни за миене в миялна машина.
Все пак пластмасовите кутии все още са предпочитани от клиентите на "Била" заради по-плътното затваряне. "Пренасочването на потребителите към използването на само и единствено биоразградими опаковки или друга алтернатива трябва да бъде плавен и постепенен процес, който обаче смятаме да подкрепим активно, като продължим нашата усилена информационна кампания от 2022 г.", посочиха от "Била" за "Дневник".
Компанията увери, че активно сътрудничи с производители и вносители на опаковки на българския пазар. "Цел, за която работим усилено, е опаковките на продуктите ни собствена марка да бъдат 100% рециклируеми, за многократна употреба или компостируеми до края на 2025 г.", отговаря "Била".
Последните налични данни на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), която е под шапката на МОСВ, за рециклираните отпадъци от пластмасови опаковки са от 2020 г., когато са рециклирани около 55% от общото количество отпадъци от пластмасови опаковки. В абсолютно изражение от 173 072 тона отпадъци от пластмасови опаковки са рециклирани 95 190 тона.
"Дневник" поиска от МОСВ данни за потреблението на пластмасови кутии за храна след въвеждането на таксата от 20 ст. и дали има спад в сравнение с времената отпреди това. Оказа се, че ведомството не разполага с такива данни. То тепърва трябва да публикува доклада си с данните за рециклирането и оползотворяването на отпадъците от опаковки за 2021 г.
По последните налични данни на "Евростат", които са за 2020 г., България се нарежда на пето място в Европейския съюз по ниво на рециклиране на отпадъци от пластмасови опаковки. На първо място е Нидерландия, следвана от Словакия, Литва и Испания. Смятани за "шампиони" по отношение на рециклирането страни като Дания, Швеция и Австрия са на "опашката".