Поставянето на отрови в мъртви животни през миналия век е било обичаен начин за отстраняване на опасността от хищници и за защита на стадата. Но отровните примамки за вълци често достигат не до хищника, а до други косвени жертви. Отровеният труп може да послужи за храна на други животни, а отровата чрез дивеч, гъби и вода да достигне и до човека.

Отравянето на вълци като средство за защита на стадото също е спорен метод. Вълците освен хищници са и животни с важна роля за запазване на естествения ландшафт и равновесието в природата, а избягването на загубата за пастирите може да се постигне с овчарски кучета.

Заплаха за отравяния в дивата природа има и от прекомерно ползване на препарати в земеделието. Особено уязвими за отровите са лешоядите, чиито стомаси обезвреждат зарази от естествено умъртвени животни, но не успяват да преработят химическите отрови, заложени от човешка ръка. В България лешоядите присъстват благодарение на десетилетия труд по завръщането им в дивата природа, където имат функцията на "санитари" срещу разпространение на зарази.

Използването на отрови в дивата природа е престъпление според Наказателния кодекс и по редица закони за природата, наказанията включват затвор до 3 и до 5 години при отравяне на защитени видове и до 20 000 лв. глоба. След масови отравяния на лешояди през 2017 г., 2019 г. и настояване от природозащитни организации, през 2021 г. бе приет Национален план за борба с отровите в България, а от началото на 2023 г. към МВР заработи специализирано звено "Престъпления против околната среда и дивата природа".

Повече за законовите забрани за ползване на отрови в природата и за природозащитните усилия за лешоядите, които са защитен вид, опазван от европейски зони от мрежата "Натура 2000", можете да научите във видеото, създадено в рамките на проект "Натура 2000 в България - нови хоризонти" с финансовата подкрепа на програмата LIFE на Европейския съюз (повече за проекта и ролята на "Икономедиа" в него виж тук).