Според данните от Европейска информационна система за горски пожари (EFFIS) в Европа през 2022 г. са бушували 16 941 пожара, които са изгорили площ от 1 624 381 хектара, а изминалият пожарен сезон е бил най-тежкият за последните 10 години. Най-силно засегнати на територията на Европа са били Франция, Испания и Португалия, но големи щети стихията е причинила и в Чехия, Германия, Гърция и Словения.

И докато данните за 2022 г. вече са обобщени и ясни, ние сме в разгара на още едно горещо лято. Особено след като в началото на юли беше отчетена най-горещата седмица на Земята, откакто съществуват метеорологичните наблюдения, а вероятно и за последните сто хиляди години - със средна температура около 17,24°C.

За сравнение - според най-новите данни на Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS), от началото на годината в Гърция са изгорели общо около 550 000 декара, което е с 30 процента повече от средното за годината в страната.

Когато говорим за "сезон на пожарите" вероятно трябва да спрем да мислим само за летните месеци, защото данните показват, че пожароопасният сезон в Европа става все по-дълъг и пожарите стават все по-стихийни.

Ето един пример - през ноември 2022 г. в продължение на повече от две седмици бушува пожар на българо-гръцката граница, по билото на Източните Родопи, близо до връх Вейката. Пожарът тръгва от Гърция, но няколко пъти се прехвърля на наша територия, като достига фронт от над 20 км. Районът е труднодостъпен и отдалечен от населени места, което затруднява работата на пожарникарите, въпреки че само от българска страна са включени близо 300 души на терен - доброволци, горски служители, изпратени са сухопътни войски, както и хеликоптер МИ-17 с екипаж от военновъздушните сили. Машини правят просеки в гората, за да ограничат разпространението на пожара, като в същото време от гръцка страна работят със самолети и хеликоптери.

Но този пожар, засегнал две държави, при гасенето на който се налага да се включи и армията, и който не може да бъде потушен повече от две седмици, е интересен с нещо друго - че т.нар. сезон на пожарите вече не се ограничава от май до септември. Огънят бушува в топло и сухо време, което повече напомня за късно лято, отколкото за типичното време в средата на ноември. И точно това топло и сухо време е причината за по-дългия пожароопасен район, които преживя Европа през 2022 г. И който е много вероятно да бъде повторен и тази година.

Кратък отговор няма, въпреки че учените са по-склонни да отговорят с "да". В съобщение на Главната дирекция "Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ" към ЕС се казва, че "горските пожари напоследък се превърнаха в общоевропейски проблем". По данни на институцията се очаква "рискът от пожар да се увеличи допълнително поради изменението на климата и пожароопасният сезон все повече ще се характеризира с масивни пожари, които отнемат човешки животи и опожаряват големи площи, и които отнемат повече време за пълно възстановяване на района."

В доклада по Оценка на риска от горски пожари в България, изготвен от български и чужди експерти през август на 2021 г. по поръчка на МВР и приет от Министерския съвет в началото на тази година, се казва, че стихийните пожари, включително тези в горските територии и по границите на гори с населени места, се считат за една от големите опасности в ЕС.

Експертът говори и за т.нар. изместване на сезона на пожарите: "Появата на по-мощни и бързи пожари не е проблем на бъдещето, това е проблем, който вече се случва. Засушаванията, които предизвикват пожари през последните години са ясен знак за това, тъй като явления от такъв мащаб не биха били възможни без климатичните промени". Те ще продължат да стават все по-чести, а прогнозите са да се увеличат с 14% до 2030 г. и 30% до 2050 г. "Това ще предизвиква по-дълъг пожароопасен сезон, по-големи честота и мащаб на явленията в сравнение с миналото", прогнозира Зафиров.

Според Момчил Панайотов, специалист по вековни гори, преподавател в Лесотехническия университет, все по-често ще има пожари, които са на границата да излязат извън контрол - т. нар. наречените стихийни или големи пожари, за които в Европа има притеснения, че ще зачестят:

Като обяснение за тежкото лято през изминалата година и големия брой на пожари обикновено се посочва, че те са резултат от екстремните суши и от поредицата горещи вълни, които през летните месеци заляха Стария континент и предизвикаха 40-градусови жеги във Великобритания и Германия. За да бъде картината пълна, можем да добавим, че през 2022 г. в Европа беше отчетено най-сухото лято от 500 години насам, според данни на Съвместния изследователски център, познат като службата за наука и знания на Европейската комисия.

И ако срещу горещите вълни трудно могат да се вземат бързи мерки, то нуждата от добра и работеща противопожарна стратегия става все по-голяма, за да може да предотврати по-високият риск от пожари. Според Панайотов научната общност и експертите, които работят в тези сфери, трябва да вземат решение как да се действа по-добре на европейско ниво.

Според данните, цитирани в доклада за оценка на риска от горските пожари в България, в който Момчил Панайотов е включен като експерт,

Подобни са и пожарите в Атика в Гърция през 2018 г., които опожаряват 1276 хектара и причиняват смъртта на 102 души, което ги прави едни от най-смъртоносните горски пожари.

В доклада е записано също, че големите горски пожари могат дори да окажат отрицателно въздействие върху глобалната климатична система. "Така например, безпрецедентните горски пожари в Арктика през юни 2019 г. отделят в атмосферата количество въглероден диоксид (CO2), равняващо се на общото количество от горски пожари в Арктика, възникнали през този месец в годините от 2010 до 2018 г.", пише в документа.

Заради големия брой горски пожари, регистрирани през 2022 г., още в края на миналата година се заговори за нуждата Европейският съюз да подсили своя флот за гасене на пожари с противопожарни самолети и хеликоптери. След тежкото лято на 2022 г. еврокомисарят по управление на кризи Янез Ленарчич заяви, че е необходимо да бъдат купени още противопожарни хеликоптери и самолети.

През май 2023 г. - това вече е факт. В началото на новия "сезон на пожарите" стана ясно, че ЕС е удвоил капацитета си на летателната техника за гасене. Това означава, че вместо досегашните 12 противопожарни самолета и един хеликоптер на разположение на страните от ЕС чрез Механизма за гражданска защита на ЕС вече са 22 самолета, 4 хеликоптера, както и наземни екипи. Принципът е, че когато мащабът на горски пожари надвишават възможностите на определена страна да се справи с бедствието, тя може да поиска помощ.

Видяхме и тази, и миналата година как работи механизъмът в Гърция. Според данни, които наскоро изнесе гръцкият министър на климатичната криза и гражданската защита Василис Кикиляс, само за период от десетина дни - в края на юли 2023 г., в Гърция е имало общо 667 пожара, което означава, че на ден са се появявали по 60 нови огнища. Заради мащаба на стихията през юли е задействан Механизмът за гражданска защита на ЕС и в рамките на дни откликват общо 10 държави - България, Хърватия, Кипър, Франция, Италия, Малта, Полша, Румъния, Словакия и Сърбия, с над 490 пожарникари и 7 самолета, разпределени в различни райони на страната.

Експертите казват, че техниката никога не е достатъчна. Колкото повече техника има - толкова по-добре. Колкото повече специализирани хеликоптери, самолети, високопроходими машини и противопожарни камиони има - толкова по-адекватно може да се реагира.

Въпреки това през миналата година в Португалия имаше много критики не толкова за липсата на техника, колкото за това, че на фона на зачестилите пожари липсват достатъчно пожарникари. На 25 юли над гръцкия остров Евия по време на операция за гасене на пожар край село Платанистос се разби противопожарен самолет тип CL-215 с екипаж от двама военни пилоти, а като една от причините за катастрофата беше споменато, че става въпрос за човешка грешка, а пилотите са давали дълги дежурства и 12-часови смени.

Анализ на ЕС след тежкото лято на 2022 г. посочва и нуждата от обучение на повече пожарникари. Затова ЕС посреща лятото на 2023 г. с повече от 400 обучени пожарникари.

Критиките към работата на европейските институции бяха още, че подходът на ЕС към борбата с горските пожари е недалновиден, защото твърде много ресурси се хвърлят за реакция при спешни случаи и не се отделя необходимото внимание и средства за превенция.

В отговор на тази критика ЕС обяви в края на юли, че ще подсили своя Координационен център за реагиране при извънредни ситуации със специален екип за поддръжка на горски пожари, който да наблюдава, предвижда и да реагира навреме. А сред услугите, които предоставя Европейската информационна система за горски пожари, е и модулна географска информационна система, която предоставя информация в реално време за горските пожари и техния характер в Европа, Близкия изток и Северна Африка. Мониторингът на пожари включва и наблюдение на пълния цикъл на пожара, като се предоставя информация за условията по време на бедствието, прогнози и оценка на щетите.

Това се случва не само на думи, но и на практика - през последните седмици Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS) подпомогна координирането на операциите в Гърция, а сателитното картографиране е осигурявало в реално време оценка на щетите в района на Атика и остров Родос.

Това обаче е на ниво Европейски съюз. В същото време всяка страна сама изготвя свой подход за намаляване на риска от пожари в горските райони и той обикновено е свързан с Плановете за дейностите по опазване на горските територии от пожари. Дали в националните паркове, горски територии и във високите планини ще има определен брой пожаронаблюдатели, термокамери, наблюдателни кули, дали ще се използват нови технологии или ще се разчита на случайни очевидци, които да съобщят за възникнал пожар, зависи от решението на конкретната страна и плана за управление на съответната територия. И обикновено става въпрос за финансови възможности.