Промени в Закона за биоразнообразието отново будят тревога у природозащитниците
Два законопроекта за промени в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) предстои да разгледа 49-ото Народно събрание - единият законопроект е внесен през април от служебното правителство, а другият - от депутата Даниела Божинова от партия "Зелено движение" през юни. Новото ръководство на министерството на околната среда в свое становище обяви подкрепа за варианта на служебния кабинет и обяви, че промените, предложени от "Зелено движение", не са "изцяло пряко свързани с изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, както и стартиралата процедура" и затова не ги подкрепя. Природозащитната коалиция на организации и граждански групи "За да остане природа в България" сигнализира, че подкрепеният от екипа на министър Юлиян Попов вариант е по-ограничен и няма да отговори на нуждите за по-добра защита на зоните от "Натура 2000".
Предисторията за Закона за биоразнообразието
От години се разискват промени в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), които да отговорят на наказателна процедура от Европейската комисия заради липсващи органи за управление на зоните от "Натура 2000" и липса на конкретни мерки за защита на видовете и местообитанията, които зоните трябва да опазват. Покрай тези промени по времето на екоминистрите Нено Димов и Емил Димитров имаше опити и за отслабване на защитата на "Натура 2000". Заради тези промени в ЗБР през 2019 г. учени се обявиха против изменението на закона, а граждански групи проведоха и серия протести на граждани 2020 г. срещу промените и с искане на по-добра защита на природата в защитените зони по Черноморието.
Преди година екипът на министър Борислав Сандов в Министерството на околната среда и водите ("Зелено движение") разработи нов вариант за промени в закона за биоразнообразието, който да адресира наказателните процедури и липсите в правилата за защитените зони от "Натура 2000". Този вариант обаче не достигна разглеждане в 48-ото Народно събрание, защото от коалиционните партньори от "Продължаваме промяната" обмисляха да подкрепят алтернативен, по-малко амбициозен проект за промени от служебния кабинет, като в крайна сметка двете партии не достигнаха до финален общ текст. Впоследствие в 49-ото Народно събрание през април 2023 г. служебният кабинет отново внесе минимален вариант със спорни за природозащитниците предложения, а вариантът на екипа "Сандов" бе внесен преди месец и половина от депутата Даниела Божинова ("Зелено движение").
От "За да остане природа" напомнят, че към 2023 г. с промените в Закона за биоразнообразието се цели не само постигането на закъснялото транспониране в националното законодателство на двете европейски директиви за "Натура 2000" - за птиците и за местообитанията (повече за европейските и националните правила за "Натура 2000" виж тук). Законовите промени обаче са условия и за изпълнение на проектите от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Промените в Закона за биологичното разнообразие са още по-належащи, защото са условие за получаване на следващия транш от средства по плана, твърдят екозащитниците.
Критиките срещу варианта от служебния кабинет
Според екокоалицията "За да остане природа в България" вариантът на служебния кабинет обаче не трябва да бъде подкрепен. Тя обяви, че застава категорично срещу това предложение, защото в него отново се предлага идеята на екоминистерството за териториални планове за управление на защитените зони, изработени на ниво регионална инспекция по околната среда и водите, за цели зони и части от тях.
"Такъв тип планове обезсмислят идеята за консервационни и превантивни мерки на ниво зона от "Натура 2000", не решават проблема с наказателната процедура, ще създадат огромен шум в системата с много средства за изработване на планове, липса на ефективност и нулев резултат. А възможността тези планове да са изготвени за части от зоните противоречи на директивата за природните местообитания, която изрично изисква консервационните и превантивните мерки да са на ниво зона", разясняват от "За да остане природа в България".
От "За да остане природа" напомнят, че териториалните планове са били предмет на обсъждане в парламента и преди три години. Тогава природозащитни организации и представители на академичната общност се обявиха срещу тях, станаха повод и за улични протести.
Същото предложение е оценено от ЕК в писмо до НС в края на 2020 по следния начин:
"Първият елемент, будещ сериозна загриженост, който следва да се отбележи, е, че съгласно параграф 29 от предложения законопроект специфичните за зоната природозащитни цели и мерки, както се изискват от правния стандарт на ЕС, ще бъдат разработени едва четири години след влизането в сила на измененията на закона (чрез териториалните планове за управление). При най-добрия възможен сценарий това означава, че плановете за управление ще бъдат приети в края на 2024 г., което е 10 години по-късно от крайния срок, предвиден в Директива 92/43/EEC1 (Директивата за местообитанията), а именно в рамките на шест години от определянето на териториите от значение за Общността (ТЗО). Този срок изтече през декември 2014 г. за повечето ТЗО в България. Това е пряко нарушение на директивата и е обхванато от текуща процедура за нарушение, която вече е достигнала края на административната фаза, т.е. евентуална следваща стъпка ще бъде сезирането на Съда на ЕС. Следва също така да се отбележи, че липсата на специфични за зоната природозащитни цели възпрепятства правилната оценка на въздействието на проектите, засягащи защитените зони от "Натура 2000", включително съфинансираните от ЕС големи проекти, което води до забавяне на тяхното одобрение и изпълнение."
Минималните промени към 2023 г.
Предложенията на природозащитниците за промени в Закона за биологичното разнообразие, които са необходими към момента и които би следвало да са достатъчно основание за получаване на следващия транш средства по ПВУ, са:
- Да се обявят консервационните мерки съгласно чл.6.1. на директивата за местообитанията за задължителни - това не е транспонирано в нашия закон;
- Да се посочат органи за управление на защитените зони - настояване на ЕК (макар и незадължително според директивата);
- Да се разработят и регламентират законово специфичните природозащитни цели и приоритети.
Според екокоалицията това са минималните нужни промени в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), като останалите въпроси могат да се разгледат допълнително. Такива въпроси включват начина на промяна на предмета на опазване (видовете и местообитанията опазвани в зоните), Националната рамка за приоритетни действия (НПРД) за "Натура 2000" и др. Например в становище на WWF по законопроекта се изразява позицията, че НПРД трябва да стане само финансов инструмент за остойностяване на вече предприетите, определени с другите законови инструменти консервационни мерки, а не и за предприемане на нови мерки. По този начин се гарантира, че ще се искат пари за изискуемите от ЗБР мерки и няма да се харчат безразборно пари за мерки, които МОСВ само включва без законови основания.
Природозащитниците призовават да не се приема вариантът на служебното правителство, подкрепен и от настоящото екоминистерство, с апела "Нека не позволяваме да се обезсмисли опазването на екологичната мрежа "Натура 2000" в страната!".