Със заповед от вчера директорката на Басейнова дирекция "Дунавски район" е документирала официално блатото край столичния квартал Бояна като воден обект. До момента блатото не бе отразено в устройствените планове на общината и това позволи начални действия по засипването му с пръст и застрояването му въпреки регистрирани птици, защитени от Закона за биоразнообразието, искания на граждани за защитата му от 2021 г. и временно спиране на дейностите от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) през май 2022 г.

С вчерашната си заповед басейновата дирекция, която е подчинено ведомство на Министерството на околната среда и водите, изпълнява предписание на Общински експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) към Столичната община от 13.06.2022 г. Според протокола на експертния съвет от компетенциите на басейновата дирекция е да определи границите на водния обект, за който е получила придружаваща документация.

Потърсена от "Дневник", директорката на ведомството инж. Румелия Петрова бе изненадана, че заповедта е оповестена. Тя заяви, че басейновата дирекция няма законово задължение да публикува документа, а го е изпратила само до инициаторите на процедурата - Столичната община, както и до агенцията по кадастър, която трябва да регистрира водния обект.

На въпроси на "Дневник" адв. Веселин Тончев от гражданската група "Да спасим Боянското блато" отговори, че групата, която разпространи информацията днес, е научила за заповедта от столичната администрация на район "Витоша".

За адв. Тончев от ключово значение е, че заповедта регистрира официално водния обект и слага край на строителството. От гражданската група очакват инвеститорите, които имат планове за строеж, да обжалват заповедта. Но дори и съдебният спор да се проточи, те очакват строителството да бъде окончателно спряно, а отразяването на водния обект в устройствените планове да бъде започнато междувременно от общинските власти.

Според доклад на общинското предприятие "Софияплан" от 2021 г. в района на езерото са документирани 107 вида птици в периода 2019 - 2021 г. От тях 17 вида са включени в Червената книга на България, 92 вида са в Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие - указващо видовете, които трябва да се опазват, дори и да са извън защитени зони от мрежата "Натура 2000" (за "Натура 2000" виж тук).

Един от наблюдаваните видове е сивият жерав, който е изчезнал като гнездящ за България. За крещалеца (на снимката) Боянското блато е едно от трите гнездови находища на вида в градската част на София. Той е със статут "застрашен" в Червената книга на България и е включен в Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие, тоест подлежи на защита и извън защитените зони от "Натура 2000".

Липсата на картиране на различни водни обекти в Столичната община води до фактически грешки в кадастъра и до планиране на ползването им за земеделие или строителство, което ги унищожава. Други примери, освен Боянското блато, дава бившият заместник-министър в МОСВ Тома Белев във фейсбук публикация по темата днес, цитирайки необходимо регистриране на влажните зони по река Искър, Драгоманското и Алдомировско блата. За казуса с водоем край квартал "Враждебна", който пък се засипва със строителни отпадъци, от години работи гражданска група, подкрепяна от общинския съветник Симеон Ставрев и адвокат Иван Велов.