Прекратяване на субсидиите за паша в националните ни паркове заради данни за увреждане на планинските екосистеми са поискали от природозащитната коалиция "За да остане природа в България". Това съобщават екоактивистите в отворено писмо, изпратено до Министерския съвет, Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието, което се очаква да бъде разгледано на предстоящото правителствено заседание в сряда.

Субсидиите за сезонна паша се разпределят под мярката "Пасторализъм" за стада в националните паркове, които са разположени във високите части на Централен Балкан и съвпадат и с едноименни зони от природозащитната мрежа на Европейския съюз "Натура 2000" още от първия период на членство на България в ЕС. В момента мярката е залегнала като част от Стратегическия план за земеделие за предстоящия период на еврофинансиране. Предстои решение на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) по доклада за съвместимост на плана с целите за опазване на зоните от "Натура 2000" в България, който е разработен от учени на Българската академия на науките (БАН) през първата половина на 2022 г. и препоръчва субсидията да е само за овце и за по-ниските части на планините, както и да зависи от бъдещи изследвания на въздействието.

От "За да остане природа" уточняват, че мярката "Пасторализъм" е била предложена именно от експерти от неправителствени организации (НПО) и БАН преди повече от 25 години с цел да се опазят откритите площи в Национален парк "Централен Балкан", които са намалявали поради обрастването с дървесна и храстова растителност. "Още към 2014-2015 г. обаче става ясно, че вместо да поддържа тези открити високопланински площи, мярката е нанесла щети върху субалпийските и алпийските тревни местообитания, торфища и езера", твърдят природозащитните експерти, като прилагат към отвореното си писмо научни доклади.

Според екокоалицията веднага след първите научни данни за вредно въздействие експерти от НПО сектора са започнали да търсят алтернативи и да искат диалог и промяна на мярката "Пасторализъм". От Министерството на земеделието досега винаги категорично са отказвали да дискутират нейното прилагане и евентуална промяна, въпреки че ведомството е възложило доклад за оценка, като данните за увреждане са публикувани на страницата на екоминистерството през 2022 г.

Към момента от "За да остане природа в България" се надяват министър-председателят на Република България и министрите на земеделието и на околната среда да се съобразят с доклада за оценка на въздействието от 2022 г. и да премахнат субсидиите за пашуване на селскостопански животни в трите национални парка, а животновъдите да бъдат компенсирани чрез увеличаване на субсидиите за пашуване на територията на цялата страна.

През последните години неправителствени организации, а и експерти на МОСВ са правили многобройни опити да обсъдят възможностите за промяна на мярката, така че тя да не оказва негативно влияние върху природата. За съжаление експертите на Министерството на земеделието досега винаги категорично са отказвали да дискутират нейното прилагане и евентуална промяна.

През годините струпването на животни, които заради субсидиите са докарвани от далечни райони на страната до високите части на защитените зони на Пирин, Рила и Централен Балкан, се увеличава. Според отвореното писмо броят на кравите в Национален парк "Централен Балкан" се увеличава от 500 (през 2006 г.) на 8045 (през 2022 г.), а в Рила от 396 (през 2006 г.) на 8338 (през 2022 г.).

Природозащитниците цитират статия, посветена на бъдещето на подмярката "Пасторализъм", в която експертите фитоценолози Чавдар Гусев, Росен Цонев и Мариус Димитров представят доказателства за извода, че 10 години прилагане на мярката са довели до преизпасване, прекомерно утъпкване и азотно насищане на почвата, намаляване на биоразнообразието сред местните растителни видове и дори замяната им с нетипични, толерантни към новите условия в местообитанията. Причината за негативните ефекти според учените е основно неадекватната оценка на пасищния потенциал и липсата на специализирани планове за паша. Допълнително с увеличаване на надморската височина дължината на вегетационния сезон и продуктивността на растителните съобщества намаляват, което ги прави все по-непригодни за паша.

Екокоалицията "За да остане природа в България" посочва и документи на дирекциите на националните паркове, които също установяват проблемите, които субсидираната сезонна паша нанася на ценните местообитания в алпийския и субалпийския пояс. В тези документи става дума не само за увреждане на пасища, но и за ценни планински езера. Химичният състав на водата в тях се променя заради повишения приток на биогенни елементи, ерозия и разрушаване на бреговете. Тези проблеми са резултат най-вече от пашуващите стада от едри породи говеда край бреговете на езерата (например Спанополските езера, Рибното, Окото, Безбог и други) според данните на парковите дирекции, цитирани от "За да остане природа".