Сивият жерав отново гнезди в България след близо 70 години
Сивият жерав отново гнезди в България след 66-годишно отсъствие, съобщава WWF (Световният фонд за дивата природа).
През 2023 г. екип на СДП БАЛКАНИ и WWF извършват серия от наблюдения в района на Драгоманското блато, с които доказват завръщането на жеравите в България. Това се дължи на продължителни усилия за възстановяване на влажната зона, които осигуряват подходящи условия за изхранване и отглеждане на поколение, след пресушаването ѝ през ХХ век. "Макар да отнема време и средства, съживяването на унищожени от човека влажни зони се увенчава с успех", посочват в съобщението си от Световния фонд за дивата природа.
Екипът от орнитолози на Сдружение за дивата природа (СДП) БАЛКАНИ под ръководството на доц. д-р Петър Шурулинков проследява завръщането на жерава от 2010 г. насам. Присъствие на възрастни птици през гнездовия период в района на Драгоманското блато е установявано неколкократно за последните пет години, което позволи да се предположи гнездене на вида.
През лятото на 2022 г. е регистрирана семейна група от 2 възрастни и 2 млади птици, които тази пролет се завръщат. През май младите птици изчезват, а възрастните се забелязват все по-трудно, което е нормално, когато двойката пази гнездото, яйцата и малките. На 11 юни тази година експертите документират първото новоизлюпено малко на сиви жерави в България от 1957 г. насам.
"Опазването на вида е изключително голямо предизвикателство, тъй като птиците са много чувствителни към човешко присъствие и дейности. Гнездото се строи на земята от трева, сред масиви тръстика и по-рядко папур, а малките са гнездобегълци, т.е. напускат гнездото веднага след излюпването. Това прави яйцата и малките уязвими от наземни хищници, пожари и др.", пояснява д-р Гиргина Даскалова, част от изследователския екип, цитиран от WWF.
Източните Родопи – районът, в който дивите животни не изчезват, а се завръщат
Оттам се обърнаха с призив към широката общественост да се съхрани Драгоманското блато, неговото биоразнообразие и емблематична птица като жерава. Като Министерството на околната среда и водите да води процеса по осигуряване на адекватно опазване на територията, което включва обявяването ѝ за воден обект.
Драгоманското блато все още е със статут на земеделска земя, посочват от Световния фонд за дивата природа. "Това спъва мерките по възстановяване и управление на блатото, завършване на водния цикъл на община Драгоман и не на последно място - ощетява собствениците на земи в блатото", допълват от WWF.
Друг сериозен проблем е липсата на пречиствателна станция в гр. Драгоман и вливането на отпадни води във влажната зона без каквото и да било пречистване.