Възстановяването на градските реки в България - критично важно
На 22 април - Световния ден на земята, "Дневник" публикува откъс от доклада "Подходи при възстановяване на градските реки". Автори на научната разработка са доктор Радослава Бекова от Института по океанология и доктор Милена Павлова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. В него са представени стратегии за успешно възстановяване на речни екосистеми, погрешни схващания и реалистични резултати при възстановяването на градски реки, факторите, свързани с практиките за речно възстановяване, и необходимостта от възстановяване на градските реки в България.
Докладът е поръчан от Министерството на околната среда и водите с цел да предостави научна основа за инициативата за възстановяване на доброто състояние на градските реки. Инициативата "Градските реки" е на бившия министър Юлиян Попов и е с фокус върху реките на София, но не само. Целия доклад можете да прочетете в прикачения файл.
В България над 90% от реките преминават през градски или селски райони. Повечето от тях са силно модифицирани и повлияни от човешката дейност. Темата за възстановяване на градските речни системи става все по-актуална и е необходимо да ѝ бъде обърнато голямо внимание.
Един пример за стартиране на подобни инициативи се наблюдава в контекста на участието на държавните органи в района на река Бели Лом (Басейнова дирекция Дунавски район, БДДР). В този случай, държавните органи извършиха проверки и последващ анализ с цел установяване на възможен източник на замърсяване. . Това е един от най-важните етапи при стартиране на процеси за възстановяването на реки, а именно установяването на източниците на замърсяване.
Извършените анализи на получените резултати сочат, че заустваните в реката и дерето отпадъчни води водят до замърсяването на река Бели Лом в района на Разград. С цел събиране на по-голям брой данни, които да послужат за допълнителна преценка за приноса на всеки един от разгледаните източниците на замърсяване, БДДР е възложила извършване на допълнителен проучвателен мониторинг.
Планирано е да се извърши едновременно вземане на водни проби от реката и от отделните точки на заустване на отпадъчни води. На водните проби е назначено изпитване по едни и същи показатели, за да може да се определи въздействието на отделните потоци. Допълнително ще бъде събирана и информация за
производствената дейност на отделните предприятия в района и възможните емисии на замърсители в отпадъчните води. След получаване на резултатите от проучвателния мониторинг ще се извърши допълнителен анализ и оценка на източниците на натиск и състоянието на р. Бели Лом в района на Разград и тогава ще могат да бъдат предприети мерки за недопускане на замърсяване, а оттам и за възстановяване на екосистемата в реката.
Примерът, даден за р. Бели Лом, е от изключителна важност при стартирането на какъвто и да е било проект, свързан с възстановяване на река, повлияна от човешката дейност. Пример и за доброто функциониране на държавните органи, като при по-добро разпространение на направените анализи това може да се превърне в добра практика за първичен анализ на въздействията върху негативно повлияните реки.
Река Перловска (София) е друг пример за силно засегната и модифицирана речна система. Основното ѝ предназначение в момента е да се използва като канал за отвеждане на силно замърсени води (както законни, така и незаконни зауствания). Процесът на възстановяване на нейния естествен облик може да допринесе за намаляване на риска от евентуални наводнения и за създаване на климатични острови, които ще придобиват все по-голямо значение, особено имайки предвид нарастващите изменения в климата и свързаните с тях планове за адаптиране.
| Важно е обществото да промени своето отношение към възприемането на този вид реки, като ги разглежда не само като канали, а като речни екосистеми, които могат да бъдат от полза за човека, ако се управляват по-ефективно и устойчиво. |
След анализ на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) при Министерството на околната среда и водите се установява, че реката е замърсена основно от незаконни зауствания. За да се изготви добре обоснована концепция за възстановяване на река Перловска, е необходимо да се извърши по- продължителен и цялостен мониторинг.
Възстановяването на градските реки в България е от първостепенно значение поради няколко ключови фактора:
• Съхранение на екосистемите: Градските реки са важни компоненти на екосистемите, създавайки среда, която е от съществено значение за разнообразието от растения, животни и други организми. Процесът на
възстановяване на тези водни пътища подпомага запазването и възстановяването на техните естествени функции и биоразнообразие.
• Управление на водните ресурси: Възстановяването на градските реки допринася за по-ефективното управление на водните ресурси в градовете. Това включва регулиране на водните потоци, предотвратяване на наводнения и подобряване на качеството на водата.
• Подобряване на качеството на водата: Много от градските реки са замърсени с отпадъци и други замърсители, което представлява сериозен проблем за околната среда и обществото. Процесът на възстановяване на тези водни пътища включва пречистване на водата и възстановяване на тяхната екологична функция, като така се постига подобрение на качеството на водата и защита на здравето на хората и екосистемите.
• Създаване на природни рекреационни зони: Градските реки предоставят възможности за отдих, рекреация и наслаждаване на природата за градското население. Процесът на възстановяване на тези реки създава природни и рекреационни зони, които са важни за благополучието и качеството на живот на градското население.
Фестивалът "Реките на София" ще преобрази Перловската река в място за култура
Обобщено, възстановяването на градските реки в България е критично важно за опазването на природата, управлението на водните ресурси, подобряването на качеството на водата и създаването на природни и рекреационни обекти за градското население.