Преди имахме по 1-2 горещи вълни през лятото, сега продължават по 7-10-15 дни и това създава много проблеми на града, на жителите му, на икономиката. Това разказва заместник-кметът на Атина Никос Хрисогелос, който ресорно отговаря за климатични проблеми и социална икономика. Наскоро той бе в София за участие в конференция, в която се обсъждаха различни аспекти на проблема.

Сегашното ръководство на атинската община встъпва в длъжност през януари и готви спешно план за подобряване на ситуацията в града. Целта му е да обедини в едно откъслечните мерки до момента.

През миналото лято в Атина се случи нещо необичайно - най-голямата туристическа атракция, Акрополът, затвори за посетители в най-горещите часове. Другото необичайно е, че за пръв път Гърция отбелязва спад в броя на туристите в най-ваканционния месец - август.

Това естествено води до въпроса дали лятото ще остане най-активният сезон за туризъм конкретно в Атина. На преден план обаче остава трансформацията на града, така че да е поносим за жителите. Досегашният модел на развитие, не само на Атина, залага на гъсто строителство и асфалт, което само по себе си вдига градусите и както навсякъде другаде при такова застрояване на много места се сформират топлинни острови - където температурата е по-висока.

Нов тип планиране, при което се избират различни материали както за сградите, така и за уличната настилка и с повече озеленяване може да се приложи само в чисто нови квартали. В покрайнините на града вече усилено вече се работи по такъв. Това е частният проект Ellinikon, който по план трябва да отговаря на определението за умен град.

Основните предизвикателства за общината обаче остават там, където вече е застроено. Общината вижда намирането на решения в това да се обединят усилията на всички, тъй като и в момента има единични паралелни проекти, а пък обществото остава изолирано от обсъждането на темата. Включването му се предвижда около училищата, където се събират поколенията - учениците и техните родители, разказва пред "Дневник" Хрисогелос.

Жителите на Атина имат на разположение приложение за телефон и компютър, което им помага да изберат по-зелени и по-хладни коридори по маршрута, който им е необходим докато преминават през града - extremaglobal. Чрез него в случай на екстремни явления всеки, който го ползва, получава аларма. Най-често тя се активира при високи температури.

Преди да бъде изготвен цялостен план за спасяването на града от жегите, който се очаква да е готов през септември, общината ще направи пилотен проект за енергийно неутрален квартал. За целта е подбран краен квартал, в който живеят представители на 22 националности и идеята там е да се изградят собствени източници за производство на енергия. Този квартал е избран и заради социалната уязвимост на жителите му, покупката на климатик и плащането на сметките за ток след това за които е предизвикателство за тях. След голямата гръцка криза пък достъпът до кредити за физически лица не е така лесен, особено за тези с по-ниски доходи и затова не може да се очаква те сами да инвестират в соларни панели или друго.

Тъкмо в квартали като този жителите страдат най-много от климатичните промени - близо са до големи пътни артерии, което носи повече шум, топлина и мръсен въздух в съчетание с почти отсъстваща зеленина, описва ситуацията зам.-кметът. В същото време покупката на климатик и плащането на сметката за ток след това е предизвикателство за големи групи.

Намерението на общината е пилотният проект да се развие в различни форми в целия град. Вече е създаден енергиен алианс от кооперативи в сътрудничество с 18 района в общината, чиято цел е да се развие мрежа от ВЕИ инсталации, така че градът сам да задоволява поне 14% от енергийните си потребности.

Предвижда се също обществените сгради да се сдобият със соларни панели, а също и покривите на училищата. Те са общо 400 като ще се започне с 52 от тях.

Вече е създадена карта на града къде касви възможности има за инсталиране на соларни панели, така че всеки, който планира да инсталира може да провери капацитета на сградите да ги поемат.

Изготвянето на мерки срещу климатичните промени за Атина минава и през това да се обединят и започналите по частна инициатива отделни проекти, което ще даде възможност на града да привлича и финансиране от различни източници, обяснява Хрисогелос. Сега целият бюджет на общината е 1 млрд. евро, а нуждите, за да се посрещнат и климатичните предизвикателства налагат той да е поне 3 пъти по-голям. За сравнение готвеният план се оценява на няколко милиарда евро, които по мнение на зам-кмета са занижени и вероятно ще са нужни 10 млрд. евро.

Сред набелязаните идеи е това да се ползват по-адекватни за повишаващите се температури настилки на улиците вместо поглъщащият и излъчващ още по-голяма топлина асфалт и строителни материали за сградите. Разработва се и концепция как да се използва водата за целите на охлаждането. "Стреми се към решения, които да заменят сивата със зелена и синя инфраструктура като се използват натурални решения", обобщава зам.-кметът.

Същевременно населението трябва да бъде насърчено да слезе от автомобилите и мотопедите. Решението не минава през нови пътни артерии, защото в момента, в който са готови, трафикът превзема и тях, казва зам.-кметът. Затова голямата идея е да се подходи по примера на Барселона като се обособяват квартали, където се залага на зелени решения, колоездене и придвижване пеша.

Крайната цел на плана е до 2030 г. градът да е намалил емисиите парникови газове с 80%. Това означава драматични промени в транспорта, в сметосъбирането, в строителството и обяснява защо не може сама общината да се нагърби с всичко. Затова е планирано създаването на център за управление на риска, в който да бъдат включени всички, които имат отношение по темата и където да се концентрират всички данни.

Същевременно отсега е ясно, че няма как едно и също решение да се прилага за всички квартали.

На този етап в общината не отчитат да има климатични бежанци, по-скоро млади хора се връщат в центъра, защото предпочитат всичко да им е на пешеходно разстояние.