Източването на Сребърна, за което се винят климатичните промени
Няколко поколения българи са израснали с внушенията в училище за стратегическото географско положение на България, страхотните полезни изкопаеми и др. опорни точки на предишната образователна система. Сред тях бе и емблемата на езерото Сребърна - резерват под защитата на ЮНЕСКО, където живеят и откъдето преминават редица ценни видове птици.
През последните дни се разбра от официални съобщения на РИОСВ-Русе, което отговаря за резервата, и от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), че започва пълнене на езерото, чието ниво е спаднало застрашително. С обяснението, че това се дължи на климатичните промени, ниското ниво на Дунав, откъдето се захранва резерватът. В официалните съобщения обаче няма информация защо нивото на самото езеро е спаднало до 15-20 см на места, което не е резултат от жегите, защо ги няма емблематичните къдроглави пеликани и дали не е надвиснала нова опасност от това резерватът да излезе от защитата на ЮНЕСКО.
Започналото пълнене
Езерото "Сребърна", разположено на около 17 км от Силистра, на брега на река Дунав е обявено за "Развъдник за блатни птици" още през 1942 г. През 1948 г. получава статут на резерват, който през 1983 г. е вписан в Списъка на световното културно и природно наследство. Мотивът е, че съдържа най-важните и значими природни местообитания за съхраняване на биологичното разнообразие, включително застрашени видове с изключителна световна стойност от гледна точка на науката или опазването на природата. Тези данни са цитирани в сайта на МОСВ.
Поради влошени екологични характеристики, през 1992 год. резерватът е включен в Списъка на застрашените от заличаване обекти на ЮНЕСКО. След взети мерки от 1999 г. има статут на поддържан резерват.
Жителите от селата около езерото, които разчитат на туристи, дошли да го видят, са облекчени от това, че в късния следобед на 2 юли започна пълнене на езерото, за което е закарана на място хидропомпа с мощност 400 м3/час, предоставена от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Очаква се и втора, с помощта на която се пренася вода от Дунав до преливника на езерото.
На място посетителят може да види, че нивото на реката трябва да се вдигне с около 5 м, за да може по естествен път да захрани езерото, както е било в миналото. И без помощта на бинокъл от височината, на която е разположен музеят в село Сребърна, представящ богатството на резервата, се вижда, че площта на езерото се е свила значително в сравнение с предишни периоди. Местни жители разказват, че преди около 20 г. водата е била на такова ниво, че е заливала дори пътя към селото.
Решението да започне пълнене на езерото с вода от Дунав е взето на 27 юни на съвместна среща на кмета на Силистра Александър Сабанов, директора на РИОСВ-Русе Дауд Ибрям, областния управител Илиян Великов и директора на РСПБЗН-Силистра комисар Евлоги Стамов, се разбира от съобщение на сайта на министерството.
| "Причината за предложената мярка е критично ниското ниво на водата в езерото и заплахата от потенциална загуба на биологично разнообразие. Оптимистичните очаквания са да се подобри хидрологичният режим на водната екосистема", посочват от МОСВ. |
Ведомството обяснява стигането до тази ситуация с комплексни причини.
Изредени са: изкуствено контролиране на нивото на водата, наличие на хидротехнически съоръжения, които контролират оттока им, задържане на по-големи обеми в изградените язовири и намаляване на оттока към долното течение на реките с цел производство на електроенергия, както и голямо потребление на вода и за други цели в целия водосборен басейн на Дунав.
Като съществен фактор за маловодието са посочени и климатичните промени, свързани с повишение на температурите през зимния период и намаление на снеговалежите, както и по-кратко задържане на снежната покривка във водосборния басейн на реката. Неблагоприятно въздействие върху хидрологичния режим оказват и продължителните засушавания, високите температури, които водят до пряко изпаряване на водата и до засилване на транспирацията (изпарение от растителността), посочва ведомството.
Един европейски проект по-късно
В причините за снижаването на нивото на водата в "Сребърна" никъде не се посочва изпълнен проект с европейски средства в периода 2019-2023 г. Табели с него могат да се видят на няколко места в резервата. Негова главна цел е подобряване на природозащитното състояние на видове и типове природни местообитания на територията на Рамсарски обект с международно значение - влажна зона "Сребърна", попадаща в НАТУРА 2000 и поддържан резерват "Сребърна". Той е на стойност 8.5 млн. лева, а бенефициент е РИОСВ-Русе и е по програма "Колна среда 2014-202" като с решение на Министерския съвет заради високата инфлацията стойността му достигат 9 048 822.19 лева. От тях 15% идват от националния бюджет.
Местните жители разказват за проблеми, възникнали тъкмо след изпълнението на проекта.
Най-същественият от тях е един, последствията от който обаче са значителни и някои от тях вероятно необратими. В рамките на проекта през 2022 г. е направено изкуствено снижаване на нивото на езерото с над 1 м и е изгребвана тинята от дъното - сама по себе си местообитание. Това съвпада с официалната информация от РИОСВ-Русе, цитирана масово от медиите, че нивото на езерото е с около метър по-ниско от оптималното. Разчитало се е, че източеното ще се попълни по естествен път, когато нивото на река Дунав се повиши. Постфактум се вижда, че това е нереалистично. Нивото на реката в момента и от окото на неспециалисти се вижда, че трябва да се вдигне с поне 5 м, за да се случи това. Не помага и изграденият по проекта канал, който да възстанови връзката между реката и езерото по същата причина. Затова сега се налага изпомпването на вода от реката и прехвърлянето ѝ към езерото и напълването и на въпросния канал.
Ужасяващи последици
Последствията от това изкуствено снижаване са различни и сигурно не всички са известни към момента - от започнало измиране на риба до отлитането от това място на емблематичния за "Сребърна" къдроглав пеликан. За последно местните са виждали негови единични представители през май, но популацията му през последните години, в които се изпълнява и въпросният проект, е намаляла до практическа нула в момента. Поглед с биноклите в музея в село Сребърна също не дават възможност да бъдат открити птиците.
Този пеликан не е постоянен обитател на резервата, но е идвал тук да гнезди - "Сребърна" се намира по трасето на пътя на птиците "Виа Понтика". Гнезденето става на платформи, наподобяващи наколни жилища, където птиците отглеждат поколението си необезпокоявани. До изпълнението на проекта. По него тези жилища са заменени с други платформи, които доста бързо след инсталирането им са се килнали. И което е по-лошо - при нарочното снижаване на нивото на езерото са дали възможност на чакалите, които обитават района, да достигат до яйцата и до малките на пеликаните и да ги изяждат и удушават.
През пролетта е имало поне десет удушени малки, за което местните знаят и които няма основания да се смята, че охраната на резервата не е видяла. Чакал, който идва от езерото на път за гористата част, премина и пред очите на автора на тази публикация.
Ако водата не бе източена, чакалите нямаше да могат да достигнат до птиците - след спадането на нивото те имат много малко разстояние да доплуват от увеличената суха част до платформите, коментират местните хора, никой от които не пожела да бъде цитиран с името си. Килнатите платформи и близостта им до водата, което позволява на чакалите да ги достигнат, може да се види от биноклите на музея.
Прогнозата на хората тук е, че къдроглавият пеликан никога няма да се върне заради унищоженото поколение. На моменти сега може да се видят само розовите пеликани. Белият се е преместил на по-сигурно. По мнение на местни част от птиците са отишли в Румъния, където са намерили спокойствие за поколенията си, а други - в "Калимок-Бръшлен" - защитена местност в Тутраканската низина, докъдето човек крак не може да достигне. Намира се на около 70 км от "Сребърна".
Сред местните се говори, че изгребването на тинята, което по техни наблюдения е било направено с около 40 курса на камиони, е целяло да почисти карстовите извори по дъното на езерото, които се смятат за негови естествени източници на вода. От публикация в сайта на РИОСВ-Русе от 18 юни, т.е. далеч след като проектът е изпълнен (отчетът за това е направен през декември 2023 г. - б.а.), а нивото на езерото е насила снижено и тинята изнесена, се вижда, че ще бъде направено проучване на карстовите извори, захранващи езерото с подземни води. Целта на проучването е да се установи точното местоположение на карстовите извори, състоянието им и да се търсят възможности за тяхното почистване от натрупани седименти, пише в съобщението. "Дневник" изпрати въпроси на МОСВ и на РИОСВ-Русе за целта на източването на езерото, причините за изгребването на тинята и др. и ще публикува отговорите, щом ги получи.
От друга публикация на екоинспекцията - с дата 3 април 2025 г., се вижда, че още тогава РИОСВ-Русе отчита, че от няколко месеца нивото на водата в резервата е ниска, но няма нищо страшно.
"Към настоящия момент ниското водно ниво не представлява заплаха за ортнитофауната в резервата, но се наблюдават промени в поведението на някои видове птици. Поради меката зима тази година не са се наблюдавали характарните големи струпвания на голяма белочела гъска, червеногуша гъска и др. видове, които обикновено презимуват в резервата. За сметка на това се отчита постоянно пребиваване на къдроглавия перликан и сивата гъска", дори посочват там. С уточнението, че размножителният период на пеликаните започва значително по-рано от обикновено през последните години, което поставя пред риск от компроментиране на гнездилището му. "При краткотрайни ниски температури езерото замръзва и това позволява на дребни хишници да достигат до гнездата и да обезпокояват птиците", пише инспекцията. В същото време уверява, че 30 двойки пеликани са забелязани в района на резервата - в местността "Бабушко блато". Публикацията е отпреди събитията с удушаването на малките и изяждането на яйцата като от началото на май местните не са виждали представители на този вид пеликан.
От данните, публикувани на сайта за изпълнението на проекта, се разбира, че в колонията на къдроглавия пеликан са изградени 5 бр. плаващи платформи за гнездене на защитения вид, а на острова с цел защита от хищници е изградена 250 м ограда. Резултатът с днешна дата показва, че тази оградя явно не успява да възпре хищниците.
"Сребърна" каквато не е
Човек, който не е посещавал в последните години резервата, и търси какво пишат посетили го в интернет, ще остане с впечатлението, че има чудесни екопътеки, които дават възможност на любопитния турист и с бинокъл, и без да се докосне до богатството на това място.
На място действителността се оказва друга. В музея, застинал във времето, ако не броим телевизора с плосък екран, на който може да се гледа филм за живота в резервата, има панорамен прозорец, от който чрез оставени на място няколко бинокъла може да се наблюдава езерото. От сградата пък тръгва една от въпросните екопътеки, правени преди около 20 години по друг проект, и чието поддържане е доста условно. Пред музея, но по частна инициатива, се предлага единственото модерно нещо - поглед с 3D очила над езерото.
По най-близката екопътека се стига до точка, на която има изградена вишка за наблюдение, но продължаването по трасето оплита посетителя не само в мрежите на паяците. С цената на раздиране на дрехи и кожа се достига малко по-навътре, но ако човек не е въоръжен с подходящ инструмент, не може твърде много да напредне без сериозни поражения. Опитите за някаква поддръжка се свеждат до окосяване на тревата в началото на трасето и очевидно занемаряване по протежението му.
Връщането назад до чакълестия път, който опасва периметъра, води до друга екопътека, която се изкачва стръмно нагоре по разбит парапет, на който здравомислещ човек не бива да разчита и по разклатени опасно на места дървени стъпала. Краткото трасе извежда до разпадащи се няколко маси с пейки, тревясали и с появило се пред тях дърво, което трябва да бъде заобиколено, за да може да се наблюдава езерото.
Пак обратно по чакълестия път следва поляна с килната леко беседка и огнище.
По трасето има няколко екотоалетни и ръждясали до неузнаваемост табели както и някои по-нови, текстът върху които реално може да се прочете.
По наблюдения на местните хора броят на туристите за последните 20 г. е спаднал 5 пъти. Това е особено видимо при 2 групи - организирани чужденци, на които в миналото са предлагани еднодневни екскурзии от морските курорти, и на ученическите екскурзии, които са също почти напълно секнали.
Нова група - индивидуални граждани от Молдова, Румъния и др., преминава през района само за да си разделят пътуването, оставайки често за по една нощувка в няколкото места за настаняване и които изобщо не се интересуват от резервата, казват местните. Оценката им е, че сега годишно в района с цел посещение на резервата, идват около 10 хил. туристи максимум при 20 хил. в началото на новия век.