За лешоядите и ветрогенераторите (уточнение)
В неделя вечерта София си избра белоглавия лешояд за най-грозното животно талисман на града. Едно от твърденията от презентацията за застрашения вид, което "Дневник" публикува - че немалка част от тези птици стават жертва на ветрогенераторите из страната, предизвика въпроси, чудене и възражения, на които потърсихме отговор. Получихме и повод да разкажем повече за историята на белоглавия лешояд в България.
"Най-голяма заплаха за лешоядите са отровите, които понастоящем са строго забранени от закона, но, за съжаление, в някои части на страната все още се прилагат за борба с едри хищници (вълци, мечки).
Проблемът е особено жесток в Гърция, където съвсем наскоро отровиха наша птица". Това коментира Елена Кметова-Биро, ръководител на проекта "Завръщане на лешоядите в България" в рамките на федерацията на природозащитни организации "Зелени Балкани", която се грижи за Спасителния център за диви животни в Стара Загора.
По думите на Кметова действително ветрогенераторите у нас не са толкова голям проблем, колкото електрическите стълбове. "За птиците, които освобождаме, се оказва огромен проблем токовият удар -
не възприемат стълбовете като заплаха и кацат върху тях. За последните шест години имаме над 25 убити от ток лешояди."
"Сблъсъкът с ветрогенератори също е голям проблем - през 2010 г. и в България бе открит убит от перките лешояд в района на Калиакра. А в Испания, където лешоядите са хиляди, както и перките, само в един регион - Навара - оценката за смъртността, причинявана на популацията на белоглавия лешояд е около 400 убити птици (по данни за 2006 г.)", коментира още ръководителят на проекта за опазване на редките птици.
Белоглавият лешояд изчезва от българските земи в края на 60-те години, обаче се самовъзстановява в края на 70-те в района на резервата "Вълчи дол" в Източни Родопи. Резерватът е създаден тогава именно заради тях. През 80-те започват дейности по опазването на лешоядите, които по-късно се превръщат в професионално поприще за хора от организациите БДЗП и Зелени Балкани.
През 90-те започва голям проект на БДЗП с подкрепата от Българо-Швейцарката програма за опазване на биоразнообразието и видът е възстановен до 30 двойки. След 2000 година дейностите по опазването продължават, подпомагани от различни донори и проекти и днес в Източни Родопи има над 70 двойки.
Отделно от това през 2010 започва връщането на вида с птици внесени от Испания на няколко места в Стара планина (Котел, Сливен, Централен Балкан и Врачански Балкан) и Кресненския пролом от Зелени Балкани, Фонд за дивата флора и фауна и Дружеството за защита на хищните птици. На тези места вече общо гнездят над 10 двойки. Така общата популация на вида в България през 2015 достигна над 80 двойки от 0 в края на 60-те години.
В началото на ХХ век в България вероятно са гнездили между 6 000 и 10 000 двойки белоглави лешояди, които са изчезнали предимно поради употреба на отровни примамки за борба с хищни бозайници (вълци, чакали, лисици).