Сребърна е еутрофно езеро, разположено на брега на река Дунав, на 18 км западно от Силистра. Площта му е 1, 357 хектара.
Езеро Сребърна става резерват през 1948 г. В него влизат и бивши обработваеми земи, разположени северно от него, пояс от дървесни насаждения по брега на река Дунав, остров Комлука и акваторията между острова и брега на реката. През 1977 г. е обявена за биосферен резерват, а през 1983 г. обектът е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното природното и културното наследство. Природозащитният статус е променен през 1999 г. от строг на поддържан резерват, за да се позволят дейности за управление на влажната зона. През 1994 г. е осъществен проект за възстановяване на връзката на езерото с река Дунав чрез изкуствен канал.
Той е орнитологично важно място, включено в мрежата Натура 2000, както и място по двете Директиви на ЕС, Директивата за птиците и Директивата за хабитатите. Основните заплахи за резервата са бързата промяна в сукцесията (след отводняването на бившите околни блата – Айдемировско блато) и риболовните бракониери.
Резерватът "Сребърна" притежава значително разнообразие от видове, съобщества и екосистеми, като в него са описани 2 748 таксона. Езерото е най-важното място по българската част на река Дунав за опазването на сладководната флора и растителност. Това е и най-голямото оцеляло блато по река Дунав в България. Има голямо разнообразие от местообитания, растителни и животински видове, много редки и застрашени видове, някои от които са единствени за страната.
Много характерни за езерото са естествените плаващи острови – т.нар. кочки, образувани от седименти, обхванати от коренищата на растящата върху тях тръстика. В северния край на езерото тръстиковите масиви постепенно преминават във влажни ливади. В северозападния край на езерото и по брега на река Дунав има ивици от крайбрежна дървесно-храстова растителност, сред която са се запазили единични стари дървета бяла върба.
Хълмовете наоколо са обрасли с тревни съобщества със степен характер и изкуствени насаждения от бяла акация и миризлива върба. Остров Комлука е покрит със заливна гора предимно от върба и топола.
Около 2/3 от площта на езерото, включено от 1975 г. в списъка на влажните зони с международно значение, е обрасла с тръстика, папур и други блатни растения. На места сред тръстиката се срещат храсти от ива и пепеливолистна върба . В откритите водни площи през лятото се развива разнообразна водолюбива растителност, като жабешка водянка, водна лилия, различни видове ръждавец.
Типични за езерото са тръстиковите масиви, съчетани с блатен телиптерис и върби.
Във флората на резервата са описани 1123 таксона водорасли, 17 вида гъби, 15 вида лишеи и 139 вида висши растения, принадлежащи към 45 семейства и 97 рода, 13 от които са включени в Червената книга, 9 вида в защитени от националното законодателство, и 2 вида в "Европейския списък на застрашените, редките и ендемичните растения".
От безгръбначните един вид е включен в червения списък на IUCN (Lycaena dispar). В резервата се срещат над 500 вида насекоми. Описани са и 18 вида риби – всички са типични за дунавската ихтиофауна. Най-многочислени са видовете от сем. Шаранови: сребриста каракуда, бабушка, червеноперка. Има сравнително висока численост на щуката. Други срещани видове са: девеигла бодливка – с една от най-многочислените популации в страната, шаран, каракуда, виюн. 6 вида риби са защитени, включени в Приложение III на Бернската Конвенция – сред тях са распер и уклей.
За района са описани 12 вида земноводни. Най-многобройни са голямата водна и зелената водна жаба. Районът е обитаван от един вид, включен в червената книга на IUCN и Червената книга на България – смокът мишкар (Elaphe longissima).
8 вида от останалите 12 влечуги са защитени от националното законодателство: европейската блатна костенурка, жълтоухата водна змия и сивата водна змия, шипобедрената костенурка, смокът мишкар (Ablepharus kitaibelli fitzingeri), ивичестия гущер, зеления гущер , големия стрелец, ивичестия смок и пепелянката.
Птиците са най-разнообразният компонент на фауната. В района са описани общо 223 вида – 55% от всички видове птици, описани за България. 54 от тях са гнездящи, 57 са включени в Червената книга на България.
Това място е от значение за гнездящите водолюбиви птици, особено за къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus) – Сребърна е единственото му място за гнездене в България. Тук са най-големите гнездови популации на световно застрашените видове белоока потапница и малък корморан.
В края на есента и през зимата езерото е място за престой на няколко вида гъски – червеногуша гъска, голяма белочела гъска и големи концентрации на сива гъска. Езерото е място за хранене за голяма колония от големи корморани, разположена на близък дунавски остров, а в последните години в езерото се хранят и пеликаните, и малките корморани.
В езерото се намира най-голямата смесена чаплова колония с големи бели чапли, малки бели чапли, гривести чапли , лопатарки, ибиси, нощни чапли, едни от най-важните гнездилища в страната на кафявоглавата потапница.
В тази влажна зона се намират и популации от национално значение на речната чайка, черната рибарка, белобузата рибарка. Видовете птици, включени в червения списък на IUCN са: малък корморан, къдроглав пеликан, малка белочела гъска, червеногуша гъска, белоока потапница, царски орел, морски орел, степен блатар, ливаден дърдавец и голяма бекасина . 