Тази година за 18 по ред път група доброволци организираха почистване на защитени територии, организирано от екологично сдружение "За Земята".
Акцията се съсредоточи основно около хижите "Мусала", "Белмекен", "Заврачица" и "Марица", премина през заслон "Ледено езеро" и връх Мусала, Маричини езера и Темното езеро, и още други тайни Рилски пътеки. То приключи като че ли символично на 6 септември с огромно количество събрани отпадъци – цели 9 тона или почти двойно в сравнение с миналта година. Причините за "тежкия товар", изкаран от планината през 2015 г. е огромният туристопоток около Мусала, където не е чистено от 10 години, както и това, че сред отпадъците имаше значително количество метал.
За почистването разказва Десислава Стоянова от "За Земята".
Спиш на палатка на надморска височина над 2 000 метра, пиеш и ядеш от канче, ставаш вегетарианец за една седмица (ако не си по принцип), вреш се из клекове, морени и подземни сметища, вечер обличаш всичките си дрехи и мръзнеш под звездното небе край огъня. Така е всяко лято за поне една седмица, за 18-ти път всичко това събира и сплотява хората, които се качват в Рила планина, за да чистят.
За тази една седмица те се чувстват пречистени и омагьосани – от планината, от хората, от енергията, която се предава от ръка(вица) на ръка(вица).
Малко ти е трудно да разбереш точно защо. Но когато ги видиш – огрени от силното слънце, помургавели и енергични, с блеснал поглед, започваш да разбираш. Енергията им те увлича неусетно, и искаш и ти да помагаш.
На снимката: сутрешно кръгче преди началото на поредния ден за почистване
15 души бяха "чистачите" в района на хижа Белмекен.
На снимката: хижа Белмекен
Заедно те успяха да измъкнат цели два ламаринени покрива на хижата , както и всякакъв друг отпадък от клека, който дотогава беше в ролята на сметище.
На снимката: Групата доброволци на х. Белмекен
Научиха се да навиват пружини, да се гмуркат в езеро и да вадят "съкровища". И така 4 дни неуморно, поддържани от вкусни вегетариански гозби и песни.
На снимката: Леглото като отпадък, х. Белмекен
На снимката: Носене на легла по непалски на хижа Белмекен 
Извличай, режи с флекса, нагъвай, носи нагоре на гръб до Премката – 150 метра денивелация, откъдето се чака камиона да дойде.
На снимката: За металните отпадъци се налага и употребата на флекс дори и високо в планината.
На снимката: Работна атмосфера пред хижа Белмекен 
На снимката: камионът с боклуците, събрани на х. Белмекен 
И всички помагат: хижарят, конярите, община Костенец, служителят на Дирекцията на Национален парк "Рила", случайно преминаващи туристи...
На снимката: Хижарите си имат и коне
През това време между 30 и 40 души преминаха през Мусаленския лъч.
На снимката: От връх Мусала, заслона на Ледено езеро
Освен строителната площадка около хижата, срутеното бунгало, разхвърляните отломки от него, и другите абсурдни строежи, завариха региона – в широк периметър, като една голяма тоалетна и кошче за боклук.
Прекрасно е да се качиш с българското знаме до връх Мусала, такава гордост (макар и спестили 3 часа път нагоре с лифта), но някак си е сконфузно, когато надникнеш какво оставят туристите след себе си в клека.
Още първия ден за 2 часа се напълниха 90 чувала и някак си моралът на групата спадна. Толкова много боклук!
На снимката: сметище на х. Мусала
Следващите дни се разделихме на групи и се заптретнахме да чистим трудно достъпните региони на заслон "Ледено езеро" и улеите към връх Мусала. А там се намира всичко - тенджери, ламарини, кабели, стари телефонни жици, табели....
На снимката: Ледено езеро
Доброволките Ралица и Клара изнасят чували с боклук по пътеката към връх Мусала.
Татрата, която тръгна от хижа "Мусала" към Самоковското сметище беше натоварена с близо 6 тона отпадъци, без да смятаме другия камион от язовир Бели Искър, който пое отпадъците от връх Мусала, свалени с влека.
Вальо, един от домакините на хижа "Мусала", като видя Татрата, грабна лопатата и започна да събира останалото строително сметище, докато имаше място в камиона. 
Събирането на двата лъча винаги е един от най-вълнуващите моменти. Мусаленци чакаха един ден повече на хижа "Заврачица" Белмекенската група, поизчистиха региона през това време, подготвиха им песни за посрещане, направиха традиционната бисквитена торта за последната вечер, украсена с боровинки. И така – край огъня, беше изпят новият химн на Рилското почистване. "Рила пее".
На снимката: работа при х. Мусала
На снимката: Камионът на х. Мусала с 300 чувала отпадък 
Богдана от Стара Загора говори с новоприсъединилите се към нас англичани.
Трудно е да я надприказваш, и още по-трудно да й откажеш помощ, застанала сред пътеката до заслон "Ледено езеро", където туристите идват най-вече от Боровец с кабинковия лифт до хижа "Ястребец", правят задръстване, за да се качат на най-високия, близо до Бога – Мусала (2 925).
Така срещу почерпка една фурма и усмивка от Богдана, около 20 туриста помогнаха за изнасянето на тежките чували – или към връх Мусала, или надолу към хижата.
на снимката: Боги с двама англичани, също "чистачи" на Рила
"Десито вкусно готвеше" – това е част от химна на Белмекенци за тяхната готвачка.
На снимката: Деси, която готви за всички доброволци, на х. Белмекен
Ванката, готвачът на доброволците при х. Мусала.В химна за Рила има и цял куплетза него – готвача на Мусаленския лъч.
А зад него на снимката: Чудно е как може да ти хрумне да построиш такова чудовище на такава надморска височина – 2 389 метра и да унищожиш единствения водоизточник, който снабдява хижата.
Семейство Гинчеви – откривателите на 20-годишното сметище, където кенчетата от бира и безалкохолно си стояха подредени като нови под земята, сякаш не са минали години. "Всичко тръгна от една бутилка – извадих я, под нея един найлон, после блесна сметището", разказва Мариета. 
Марина и дъщеря й Лора - не знаем точно кое поред е това почистване за Лора, но я помним от съвсем малка. Сега е на 12 години. Тази година таткото отсъства от техния екип "семейство доброволци", но това е изключение.
На снимката: Марина и Лора около х. Мусала
На снимката: Кристиян е един от организаторите от "За Земята" 
На снимката: Жоро с цял чувал събрани боклуци от планината 
На снимката: Йордан от "За Земята" организира групата на х. Белмекен, но и чисти активно 
Какво може да се направи, за да се предотврати това?
"Боклука в раницата" – приберете всички опаковки обратно в раницата си, за хижарите е много трудно и скъпо струваща дейност да свалят вашия боклук.
Носете си собствени канчета и лъжички (дървени например) – по-здравословно е за вас от пластмасата, а дори и е по-вкусно
Не хвърляйте, не хвърляйте, не хвърляйте! в клека или под камъните, скритият боклук си остава там, въпреки, че не го виждате. И на тази височина не се разгражда лесно
Пластмасата и алуминиевите кенчета си остават задълго.
Не горете пластмаса никога! Това е много вредно за вас и за природата, отделят се диоксини.
Носете си чаршафчета, така спестявате перилни препарати и вода на такава надморска височина. А и със сигурност ще ви е по-приятно.
Не ползвайте мокри кърпички, те съдържат слой пластмаса и не се разграждат, а и са пълни с химия, която не е ясно колко е полезна за вас.
Отнасяйте се с уважение и обич към планината, тя ви е допуснала при себе си.
Равносметката от цялата акция:
Около 9 тона отпадък, разделно събиран, голяма част от който метал.
Около 70 щастливи лица и още много "заразени" от идеята.
На снимката: Групата "чистачи" около х. Белмекен
На снимката: Йордан от "За Земята" с табелата за хижа "Куртово" (днешната "Христо Смирненски") 
Благодарностите на организаторите са за вдъхновяващата подкрепата, която получи кампанията от хижарите на заслон "Ледено езеро", "Мусала", "Заврачица", "Белмекен", "Марица", Туристическо дружество "Рилски турист".
Особено ключовo е било съдействието на фирмата, която осъществява сметоизвозването в гр. Самоков и община Костенец, които реагираха в кратък срок и изпратиха камиони за извозването на отпадъците.
И тази година кампанията се осъществи с дарения на съпричастни на идеята граждани. За кампанията съдействaха и Дирекция на НП "Рила", както и Roo'bar, бар Яйцето, Barfly, магазините Стената, Zajo и Outsider.
На снимката: Бутилка "Пирин" от сметището