Пришълец в норвежките градини
На снимката: Arion vulgaris
В последните десетилетия популацията на испанския гол охлюв (arion vulgaris) в Норвегия расте лавинообразно и излага на риск местните растителни и животински видове.
Пренесен от Южна Европа със заразена почва и растения в края на 80-те години на XX в., днес само в рамките на едно норвежко стопанства броят на голите охлювите надвишава 40 000 индивида годишно.
Родината на испанския гол охлюв е югозападната част на европейския континент. Впоследствие се разпространява на север, в Централна и Западна Европа. Парадоксално климатичните условия в Северна Европа се оказват по-благоприятни за вида поради повишената влага и обилната листна маса през лятото.
Само в рамките на един сезон охлювът снася около 400 яйца, като индивидите достигат полова зрялост за 5-6 седмици. Способността на охлюва да се самоопложда гарантира излюпването на няколко поколения в годината. В Норвегия естествените врагове на охлюва са малко, основно язовци, таралежи и някои видове птици, но и те понякога го отбягват заради подозрителния му външен вид.
В началото испанският охлюв е бил смятан за безобиден обитател на норвежките градини и паркове. С масовото му разпространение обаче се оказва, че той нанася големи икономически вреди, унищожавайки селскостопанските култури, които и без друго са трудни за отглеждане в Норвегия: картофи, зърнени култури, някои видове зеленчуци, градински цветя. В Швеция, където охлювите са проникнали по-рано, са засегнати и част от горските масиви.
Освен с растения, испанският гол охлюв се храни и с мъртвите тела на други охлюви, затова и норвежките медии често го наричат с прозвището "охлювът убиец". Наблюдават се и кръстоски между испанския гол охлюв и местния голям черен гол охлюв (arion ater), което би могло да доведе до възникването на още по-устойчив на студения климат нов хибриден вид и да изложи на риск биоразнообразието на страната. Зачестяват и случаите на домашни животни, които се разболяват след хранене със сено, в което са попаднали и мъртви голи охлюви.
Борбата с испанския охлюв логично е една от най-обсъжданите теми в норвежките форуми за градинарство. Мнозина обаче избягват използването на химически препарати за унищожаването му заради многобройните им странични ефекти.
Сред традиционните екологични средства за борба с охлювите е залагането на капани, обикновено плитки съдове с гладки стени, пълни с бира. Ароматът на бирата привлича охлювите, които пропълзяват в съда и умират от удавяне след няколко часа. Необходимо е бирата в капаните се подменя веднъж на два дни, за да се постигне максимален ефект. Установено е, че използването на тъмна бира увеличава ефективността на капана.
Разпространено е и ръчното отстраняване на охлювите. То е най-успешно по здрач, когато те изпълзяват от скривалищата си. Най-добрият начин за унищожаването на събраните охлювите е потапянето им в топла вода с разтворена в нея сол. Важно е мъртвите охлюви да не се заравят в земята, където могат да привлекат още охлюви, а да се изхвърлят в кофите за смет, добре опаковани в найлон.
Сред безопасните за околната среда средства за унищожаване на голите охлюви е обработването на земеделските площи с разтвор на гасена вар, която нарушава слузестата им обвивка с последваща дехидратация. Засаждането в градината на растения като чесън, лавандула, здравец и кученце, както утайката от кафе, отблъскват охлювите.
Някои норвежки готвачи вече правят опити да използват испанските голи охлюви в кулинарията, въпреки по-острия им и не така благороден вкус. Преди да се опекат на фурна например, охлювите се мариноват с чесън, черен пипер и сол. Сервират се с пюре от карфиол, картофи или ориз и, разбира се, с бира.