Кадрите, които станаха победители във фотоконкурса "Бургас – солта, птиците и хората" в различни категории са уловили неповторими моменти, уникалните обитатели около Бургас и езерата в региона.
Тодор Божков е победител във фотоконкурса "Бургас – солта, птиците и хората" в категория "Езеро и сол", отличен е с награда екскурзия за двама до езерото "Керкини", Гърция.
Атанасовското езеро от птичи поглед, така както го виждат хилядите посещаващи го птици, но заснето при полет с мото-делта планер. Тази част от лагуната е отнета от естествения водоем преди 110 години и е превърната в басейни за добив на морска сол – кристализатори. Именно от червените води, през лятото под въздействието на силните слънчеви лъчи и полъха на вятъра при изпаряване на водата, се формира солта.
Всички снимки в галерията са предоставени на "Зелен Дневник" от Българско дружество за защита на птиците.
Автор на този кадър е Пламен Димитров. Той е победител във фотоконкурса "Бургас – солта, птиците и хората", категория "Птици", отличен с награда уикенд в Маджарово.
Ято розови пеликани в небето над Бургас. В края на лятото ятата са огромни. Птиците са поели на юг. Те ще останат в Африка през целия студен сезон в Европа. После отново ще поемат към местата, където се размножават. Както при повечето птици, така и при розовия пеликан ежегодната миграция е свързана с намирането на храна. Всяка есен по въздушните коридори на миграционния път Виа Понтика прелитат близо 60 000 розови пеликани. Те спират за почивка в поддържан резерват "Атанасовско езеро".
Покрай басейните за производство на сол, отделени един от друг със земни диги и валове, тече канал със сладка вода. За да функционират безотказно кристализаторите е необходимо каналът да се поддържа чист от наноси, растителност, а много често и от битови отпадъци.
За това помага специална техника, закупена по проект "Солта на живота", финансиран от програма LIFE , изпълняван от Българска Фондация Биоразнообразие, Българско дружество за защита на птиците и "Черноморски солници. С нейна помощ днес каналът се намира в много добро състояние и има отлична проходимост на водите.
Морската сол.
Преди солта да бъде събрана под формата на бялата планина от снимката, трябва вода, много вода – морска вода. Огромни количества от нея се концентрират в специални резервоари, от тях се зареждат басейните – кристализатори. След това се намесват силните слънчеви лъчи и вятъра, благодарение на които водата се изпарява и от дъното на басейните може да се събере богата реколта от сол.
Освен слънчевата топлина и крайбрежният вятър, за да има сол на трапезата ни, са важни и хората. През най-горещите месеци на годината, всеки ден, от ранна утрин, до късно вечерта, на открито, газейки солената вода, хората събират солта, която ни дава природата.
В технологията участва много малко техника и този начин на солопроизводство е чист и щадящ природата. Затова в Атанасовско езеро в хармония съжителстват хората, птиците и солта.
Отново поглед от високо към плитката крайбрежна лагуна.
И ако една част от естественото езеро днес се използва изцяло за целите на солодобива, то другата е останала такава, каквато е била - запазена и вече 36 години защитена. Тази част е поддържания резерват "Атанасовско езеро". Тук живеят саблеклюните, белите ангъчи, различни видове чайки и дъждосвирци, но най-внушителни с размерите си са къдроглавите и розовите пеликани. Атанасовското езеро е най-богатото на птици място в България.
През последните години езерото има нови обитатели – биволите. Явно на едрите бозайници много им харесва да се разхлаждат в калните води и днес те са най-едрите обитатели, живеещи в близост до резервата и солниците.
С тежките си копита отъпкват тръстиката и не позволяват да се затварят така важните за птиците водни огледала, където могат да плуват и да се хранят. Голямата концентрация на тежките животни, обаче, може да има и неблагоприятно въздействие върху птиците, които гнездят във влажните ливади по периферията на езерото.
Ето защо е важно ползването на местата за паша и почивка от биволите да е равномерно, и да не се допуска деградация на тези крехки местообитания.
Атанасовско езеро дава подслон на големия свирец, както и на десетки други видове, които гнездят по дигите и валовете му – чайки, рибарки, саблеклюни, кокилобегачи и много други.
Големият свирец е най-едрият дъждосвирец, който има дълга и равномерно извита надолу човка, която е много по-дълга при женските птици, в сравнение с мъжките.
Вода, следите ѝ в калта и сол. Само ако можеше да се долови и мирисът им, така специфичен и незабравим, за тези, които са го усещали.
Смесицата от субстрати и техният мирис са уникални за езерото. Видиш ли ги, усетиш ли ги веднъж, остават в паметта ти завинаги. И ако надушиш отново соления аромат, знаеш, че се намираш на единственото по рода си място в България. Можете да имате този незабравим спомен, ако посетите лагуната през късното лято и се оставите за кратко време на въздействието на солта.
Кристали сол. Поощрителна награда във фотоконкурса в категорията "Езеро и сол", наградена със статив Joby. Наградите в конкурса са осигурени от организаторите, в рамките на проекта "Солта на живота", изпълняван от "Българска Фондация Биоразнообразие".
След изпаряването на водата в кристализаторите, солта остава под формата на едри кристали, които се събират ръчно в големи бохори (пирамиди със сол). Транспортират се чрез теснолинейка и се смилат и йодират, за да достигнат до трапезата ни.
Кадърът е на победителя Мирела Патринова в категория "Хора", отличен с награда фотографска раница Lowepro.
Неочаквано за повечето от нас, но за да се събере солта е необходим баланс и синхрон между солничарите, подобно на баланса, който съществува в природата и благодарение на който ние се ползваме от благата ѝ. Обути с ботуши в жегата, с тежки лопати в ръцете, след многобройни загребвания и хвърляния на тежката мокра сол върху транспортната лента, белите кристали се събират в огромни купчини – бохори. Приличат на белоснежни планински възвишения, но изцяло от сол. Производството на сол у нас е традиционно запазено вече 110 години.
Поощрителна награда в категорията "Хора", с награда фоточанта, осигурена от организаторите на фотоконкурса.Контраст - създаден от природата. Загарът на кожата и бялата сол – и двете рисувани от слънцето и вятъра. Кристал след кристал, лопата след лопата и на много места в солниците израстват планини от сол. Но не свършва до тук дългият процес на солодобива. Предстои солта да бъде транспортирана до местата, където ще се съхранява. Това става с помощта на теснолинейка - специално изградена за целите на солопроизводството. 
Югоизточната част на езерото. Най-близо разположената до Черно море.В наши дни огромната лагуна е разделена да две части от пътя Бургас – Варна. Тази, която остава в северна посока има солодобивни басейни и резерват. В южната отново има кристализатори, защитена местност "Бургаски солници" със специално укритие за наблюдение на птици и друго за фотографи, но най-посещавани са басейните с лугата и калта. Хиляди хора в делник и празник през лятото минават през тях, за да се възползват от лечебните сили на природата. 
Сещате ли се за друг град в България, в пределите на който да има толкова много вода, колкото в Бургас!? Водите на Черно море къпят бреговете му на изток, на север се е ширнало Атанасовското езеро, на юг под най-големия квартал се е разлял язовир "Мандра" и на запад се намира най-голямото естествено вътрешно езеро у нас – Бургаското. Всяко със своя облик и жив свят. Богатство от води и биоразнообразие. Не се налага да ходиш далеч по света, за да наблюдаваш редки и застрашени от изчезване видове птици. Достатъчно е да посетиш едно от тези места. 
Защитена местност "Пода" е още едно удивително кътче от природата близо до Бургас. За разлика от Атанасовското езеро, с неговите солени води, тези в малката защитена територия са разнообразни – сладки, солени и полусолени. На това се дължи огромното разнообразие на живия свят на "Пода". Тук върху изоставените преди много години железни електрически стълбове са свили гнезда големите корморани. Намерили са своя спокоен дом, където година след година отглеждат малките си. Те пък цяло лято огласяват защитената местност и са сред любимите обитатели за наблюдение от посетителите на Природозащитния център "Пода" на Българско дружество за защита на птиците. 
Поощрителна награда в категорията "Птици" - елегантната гривеста чапла, отличена с награда полеви определител на "Птиците на Европа, Северна Африка и Близкия Изток".
Тази фина чапла е само един от многобройните обитатели на птичия свят в защитена местност "Пода". Групи от този вид редовно се скриват сред тръстиката плътно обгърнала водоемите и навлизаща в тях.
Охристо-кафявата им окраска много помага идеално да се маскират и да останат невидими в тръстиката. Тази чапла изумително се преобразява, когато излети и стане почти изцяло бяла.
Земеродното рибарче - пъстра, малка, бърза, пърхаща над водите, кацваща за кратко на висяща клонка или тръстика. Огромен късмет е да попадне в полезрението на бинокъла или зрителната тръба, а още по-голямо щастие е ако бъде "уловено" от обектива на фотокамерата. Това риболовче е любимо на всички, именно заради изумителните цветове, с които е дарено от природата. 