Октомври е може би най-вълнуващото време от годината за наблюдение и снимане на елени в дивата природа. Тогава е сватбеният период за елените лопатари. В името на бъдещо си потомство, мъжките стават изключително активни и променят поведението си.
Октомври е може би най-вълнуващото време от годината за наблюдение и снимане на елени в дивата природа. Тогава е сватбеният период за елените лопатари.
В името на бъдещо си потомство, мъжките стават изключително активни и променят поведението си. По време на т. нар сватбуване, което продължава около месец и половина, мъжките са изключително интересни за гледане и не по-малко интересни за фотографите на дивата природа.
Снимките са направени в района на ловно стопанство "Студен кладенец", където видът е бил възстановен през 60-те години на миналия век и където днес живеят свободно сред дивата природа повече 1 500 животни. Стопанството е основен източник за разселване на вида в Източните Родопи.
Снимките и информацията на Стефан Аврамов са предоставени на "Дневник" от фондация "По-диви Родопи".
Лопатарът сватбува по-често на обширни, открити територии или в разредена гора. Спокойствието и сигурността са главните условия при избора на места за сватбуване.
До античността елена лопатар е бил широко разпространен в южната част на Балканския полуостров. Негови костни останки са намирани около много антични селища, а видът е изобразяван често и в изкуството.
Мъжките са особено активни след зазоряване, когато са направени и повечето снимки.
Като ценен ловен обект еленът лопатар е бил разселен в цяла Европа от древните римляни.
Костни останки от вида са намерени край град Преслав (края на X век) и град София (XVII век). Не е ясно дали това са последни остатъци от местната популация или животни гледани като ловен обект от местни феодали.
По време на размножителния период мъжките прекарват значителна част от времето в "маркиране" на територията си.
Лопатарите не издават мощни звуци като благородния елен, по-скоро хрипливи и резки звуци. Елените са полигамни животни и сменят партньорите си всяка година.
Мъжките елени водят ожесточени боеве, но нараняванията са рядкост. 
Боевете включват ритуално блъскане с рогата, които следват установени правила. 
Докато трае сватбуването мъжките събират група от 4 до 30 кошути през цялото време, и ревностно ги пазят oт натрапници и конкуренти. 
Само най-силният елен, доказал се в битките, опложда няколко женски. Така генетичният материал е максимално качествен.
Слабите и млади животни остават без възможност да оплодят женските и да се сдобият със собствено поколение.
Победеният напуска полесражението, но често младите и неопитни елени продължават да се навъртат около сватбовището с надежда, че могат да достигнат до някоя женска. Ако навлязат в територията на "победителя", те на момента биват прогонвани отново. 
Еленът лопатар живее на стада от няколко женски с малките, а мъжките живеят отделно. След сватбуване, мъжките индивиди напускат стадото. Една от причините е, че губят 20 - 22% от теглото си по време на брачния период. След като се оттеглят, могат да се хранят спокойно и да възвърнат теглото си за зимата. 
Бременността при кошутите трае около 33-35 седмици. През юни женската ражда 1-2 малки, които през първите няколко дни са безпомощни, за това малките остават 1 седмица на безопасно място, докато укрепнат.
След като проходят, малките са неотлъчно до майката.
Мъжките достигат полова зрялост на 17-тия месец, но обикновено не се размножават до навършване на четвъртата си години, освен ако не са подложени на интензивно преследване и бракониерство. Женските достигат полова зрялост около 16-тия си месец. 
Фондация "По- диви Родопи" в сътрудничество с местни ловни сдружения и СЛРБ oт години работи за възстановяване на елена лопатар и благородния елен в Източните Родопи. До този момент в тази част на Родопите са освободени над 120 елена лопатара и над 30 благордони елена. 
Плановете на фондацията включват разселване на над 50 благородни елена и над 200 елени лопатари на няколко места в Източните Родопи. Разселените животни няма да бъдат ловувани минимум 5 години. За да се предотврати бракониерството на вида фондация "По- диви Родопи" и ЛРД Кърдажали обявиха награда от 1000 лева за всеки заловен бракониер на елени. 
Еленът лопатар –заедно с други диви тревопасни животни, има решаваща роля за поддържането на мозаечния ландшафт на Родопите. Това е от огромно значение за опазване на биологичното разнообразие в Родопите, което е едно от най-богатите в Европа. Също така увеличаването на дивите копитни ще подпомогне възстановяването на популациите на белоглавия, черния и египетския лешояд. 
