Инвестиции в зелена енергия
Енергия от слънцето вече ще ни топли и през през зимата. До два месеца ще заработи соларният парк в с. Пауново, община Ихтиман, построен от "ИнтерСол" АД (собственост на "Енерджи инвест" ЕАД). Паркът е с площ 43 дка и мощност 880 kW и в него компанията е инвестирала над 3 млн. евро.
20 проекта за слънчеви паркове, някои от които вече са на стратовата линия, вятърни централи със сумарна мощност малко над 100 мегавата - това е рекапитулацията от първите няколко години от живота на алтернативните енергоизточници у нас. Макар и все още със символичен дял в енергетиката, мощностите им се ежегодно се увеличават в почти геометрична прогресия. Интересът към тези проекти също расте, а това привлича вниманието и на портфейлните инвеститори и е стимул за компании от този сектор да излизат на фондовата борса.
"Зелените" акции модерни на борсата
Този проект е пионерски по няколко причини. Това е първият соларен парк в страната, който реално започва да работи. А "Адванс Екуити Холдинг", в чиято структура е "Енерджи Инвест", е първата публични комапания у нас, която набира средства през Българската Фондова Борса за инвестиции в сферата на възобновяемите енергийни източници. Целта на "Адванс Екуити Холдинг" е да създадат добри проекти, да построят ефективни инсталации и след това да потърсят стратегически инвеститор, който би искал да придобие такива мощности.
"Ние не предвиждаме да стоим в тези проекти до тяхното икономическо откупуване на база паричните потоци от произведената електроенергия. Нашата цел е да създадем енергийни предприятия, които да бъдат атрактивни за всеки стратегически инвеститор", коментира Венцеслав Петров. В процес на изграждане са и соларен парк до София и три нови вятърни парка с обща мощност от 13.7 MW, два от които ще бъдат разположени край Балчик, а третият - в близост до изградените вече мощности край Каварна. "Към момента сме във фазата на строителното проектиране, като очакваме самото изграждане на парковете да започне през пролетта на следващата година и те да бъдат функционално готови до края на 2009 г.", поясни изпълнителният директор на "Адванс Екуити Холдинг", Венцеслав Петров. Очакванията на компанията за възвръщане на инвестираните средства с достатъчно висока доходност са добри, "тъй като секторът на възобновяемите енергийни източници привлича все по-нарастващ интерес.", допълни Петров.
Друг голям инвеститор във възобновяема енергия е "Капман Грийн Енерджи Фонд" АД, който вече получи проспект за допускане до търговията на Българската Фондова Борса тази седмица. Основни акционери на дружеството са "Пропърти дивелопърз" ООД (80 %) и "Капман" АД (20%). Мажоритарен собственик на "Пропърти дивелопърз" ООД е Октавиан Туркан, който притежава 90% от капитала на дружеството. "Капман Грийн Енерджи Фонд" АД се занимава с придобиване, управление, оценка и продажба на участия в управление на проекти и изработване на програми, свързани с грантови финансирания, насочени към производство на енергия от възобновяеми източници, дейности, свързани с екологично третиране на отпадъци, енергийна ефективност, търговия с вредни емисии. Идеята на директорите на фонда е дружеството да се ограничи в цялостно или дялово финансиране на компании, съсредоточени в сферата на алтернативните източници на енергия. "Следващата ни стъпка е свързана с подаване на заявление до Българска Фондова Борса за приемане на емисията акции за борсова търговия", коментира Николай Ялъмов, представляващ "Капман Грийн Енерджи Фонд" АД, в интервю публикувано в сайта на компанията. "В рамките на една-две седмици стартираме и процедурата по набиране на проекти за финансиране. Допълнително ще обявим конкретните стъпки и срокове, в които ще се извършва проучването на бизнеса, детайлния анализ и крайното оценяване на постъпилите проекти за финансиране", допълва Ялъмов.
Инвестиционни предимства срещу глобалното затопляне
Страховете от глобално затопляне, растящите цени на петрола, несигурните енергийни доставки и проблемите с изменението на климата накараха много държави по света да преосмислят енергийната си политика. Лидерите на Европейския съюз апелират за увеличаване на прозиводството на енергия от възобновяеми източници и поставиха обща цел за 20%-на редукция парниковите емисии на съюза до 2020. Според плана на Европейската Комисия, потреблението на енергия от възобновяеми източници трябва да нарастне до 20% от общото енергопотребление до 2020 г.
Част от инвестиционните предимства са освобождаването от разходи за закупуване на горива за производство на енергия превръща финансирането на възобновяеми източници на енергия в перспективна и доходна инвестиция. Освен това, според чл.9 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, при производството на енергия от възобновяеми и алтернативни енергийни източници се облекчава административното регулиране, а произведената енергия се изкупува изцяло и на преференциална цена, която наскоро беше повишена с одобрението на енергийния регулатор. Цената на електритческа енергия произведена от вятърни електроцентрали с турбини с единична мощност под 800 кВ е 139.96 лв./МВтч, за турбини с мощност над 800 кВ и ефективни часове под 2 250 часа за година 185.95 лв./МВтч, а за турбини с мощност над 800 кВ и ефективни изработени часове над 2 250 часа на година цената съответно е 167.9 лв/МВтч. Цена на електрическата енергия, произведена от фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 5кВт се изкупува на цена от 718 лв./МВтч, а за инсталирана мощност до 5 кВт цената се покачва до 782 лв./МВтч. Това несъмнено стимулира инвеститорите да финансират проекти за производство на възобновяеми източници на енергия.
Финансистите са оптимистични относно бъдещото развитие на сектора. "Нашите очаквания са позитивни, тъй като осигуряването на чиста, незамърсяващата природата, енергия и намаляване зависимостта от изчерпаемите енергийни източници е сред водещите приоритети на съвременния свят.", коментира Петров. Според оценка на Европейската Комисия, местоположението на България е подходящо за развитие на бизнес с вятърна енергия. По последни проучвания районите край Сливен и Плевен са подходящи, но инвеститорите трябва да отделят достатъчно време за изследвания преди да започнат строежите. Според официалните данни, в България има регистрирани близо 60 действащи ветрогенератора, повечето от които са разположени в Северна България.
Петров коментира, че европейските програми са "важен лост за оптимизиране финансирането на инвестициите, особено при прохождащи млади компании, които правят сериозни разходи за машини и оборудване. Евентуалното им спиране ще се отрази негативно на всички нуждаещи се предприятия." Макар че, по думите му, дъщерните дружества на холдинга не разчитат изключително на ресурси от еврофондовете, "безспорно ограничаването на възможностите ни за използване на този финансов лост не би било добра новина за нас".
Все пак в областта на възобновяемите енергоизточници все още няма яснота по определени въпроси. Като пример за това, Петров посочи, че точния механизъм на стимулиране на инвестициите в тази сфера след 2010 г. не е ясен. Тогава задължението на държавата да изкупува в срок от 12 години произведеното електричество от ВЕИ ще отпадне. Друг проблем в тази насока е, че цените на "зелената" енергия са в пъти по-високи от тези на конвенционалната. Обществото е изправено пред дилемата дали да потребява скъпа възобновяема енергия и да пощади околната среда или да продължи да ползва конвенционалната, която, освен че замърсява природата, вече е и на изчерпване.
Големите инвеститори Проекти за ветрогенератори "Гринтех" (датска компания) Инвестиции: 180 млн. евро Инсталирана мощност: 120 мВт Обект: гр. Чипровци и с. Георги Дамяново Global Wind Power (датска компания) Инсталирана мощност: 5 генератора, всеки по 2 мВтч Обект: община Каварна "Болкан енерджи" АД (българска компания) Инвестиции: 120 млн. евро Инсталирана мощност: 200 мВт (88 перки) Обект: Крушари и Генерал Тошево "Гео пауър" (дъщерно дружество на американската AES) Инвестиции: 170 млн. лв. Инсталирана мощност: 120 мВт Обект: община Каварна "Калиакра уинд пауър" АД (българско-японско дружество) Инвестиции: 92.2 млн. лв. и сертификат за І клас инвеститор Инсталирана мощност: 33 мВт Обект: с. Българево, община Каварна "Еолика България" АД (българско-испанско дружество) Инвестиции: 80 млн. лв. и сертификат за І клас инвеститор Инсталирана мощност: 60 мВт Обект: гр. Суворово, Варненска област "Вятърен парк Станата" ЕООД (дъщерно дружество на германската WE2 GmbH) Инвестиции: 74.7 млн. лв. и сертификат за І клас инвеститор Инсталирана мощност: 32.5 мВт Обект: с. Одърци, Добричка община. Предстоящ проект Raiffeisen Energy and Environment GmbH Инсталирана мощност:32 мВтч Обект: община Каварна · Съществуват още единични бройки ветрогенератори, , разположени из Североизточна България, районите на Каварна и Шабла, в района на Сливен и Айтос, повече от които са втора употреба. · Инвестицията за 1мВтч ветрогетратор излиза около 1 300 000 евро · За периода 2005-2007 мощностите са се увеличавали със 100-процентен годишен ръст. · До 2010 се очаква ветрогенераторите да достигнат инсталирана мощност 150-200 мВтч. · Общата инсталирана мощност на вятърни турбини в момента в България е около 105 мВтч · До 2010 се очаква вятърът да произвежда 5% от европейското електричество. Проекти за соларни паркове · Соларните паркове в България до момента са около 20 на брой, но не всички от тях функционират · Пауново, община Ихтиман, инвестиция на "Адванс Екуити Холдинг" · Немската компания "Munich Energy Partner Group" планира изграждането на 10 соларни генератора Южна България обща площ около 30 хил. дка и с проектираната мощност от 500 мВт · Юнайтед Риълти планува изграждането на соларен парк от 50 мВт до свиленградското село Пашово, а инвестицията е за 250 млн. лева. · проект за 45 кВт е на Енерджи инвестмънтс АД на площ от 1.5 дка в община Мадан · Екопроект, консултантска компания за проектиране на соларни системи, има изготвени 3 проекта за соларни системи от миналата година и още около 20 ще бъдат завършени през юли. |