Успоредно в страната си пробива път и производството на самите панели. Доколко и как обаче ще се развие то зависи както от интереса на бизнеса (който не липсва), така и от държавните стимули за производство на екологична енергия. Предстои да заработи първата фабрика, която ще произвежда панели. Вече работи една за сглобяване, а друга фирма пък планира да навлезе в бранша.

Производителят на минерални суровини в страната - "Каолин", обяви свой проект за завод за фотоволтаични панели край Силистра. Инвестицията за първата фаза е около 20 млн. евро. Стартът й е предвиден за януари 2009 г., а до средата на годината трябва да заработят три линии. Всяка от тях ще произвежда панели с мощност по 6 мегавата годишно. Оборудването е на унгарската "Енергосолар". Инвестиционните намерения обяви Николай Беров, изпълнителен директор и акционер с 10% в "Соларпро" - компанията, която строи завода. Останалите 90% в нея са на "Каолин" с основен акционер "Алфа финанс холдинг", чийто мажоритарен собственик е един от издателите на "Капитал" - Иво Прокопиев.

Готовите продукти ще бъдат както за износ, така и за местния пазар. Вече са договорени доставки на панели за 2.4 мегавата мощност, които ще се монтират край Шумен, съобщи Николай Беров. По план соларният парк трябва да заработи около средата на следващата година. В Силистренската фабрика ще се произвеждат тънкослойни панели, които имат редица предимства пред кристалните (виж графиката).

На практика това е вторият проект за производство на фотоволтаични панели в България. Първият е на гръцката индустриална група "Виохалко", която в България е собственик на "Стомана индъстри", "Стилмет", "София мед" и още десетина дружества. Преди около две години тя започна чрез дъщерното си дружество "Енерджи солюшънс" да произвежда фотоволтаични панели, като почти целият й пазар е в Западна Европа. Оттогава капацитетът неколкократно е увеличаван и сега е 15 мегавата годишно, но има планове за допълнително разширение през следващата година, казва представителят на компанията Марин Маринов.

Очевидно интересът към това производство расте. Компанията "Солар БГ", която тези дни анонсира свой проект за изграждане на комбиниран ветро-фотоволтаичен парк край Бургас, също планира в бъдеще да сглобява фотоволтаични панели в България. Това обяви консултантът на компанията за проекта Георги Тончев от фондация "Екоарт технологии". На първо време обаче проектът предвижда само инсталирането на готови фотоволтаични панели с мощност 4.5 мегавата и вятърни турбини за ток с мощност 2 мегавата. Общата стойност на инвестицията е 38 млн. евро, като за първия етап до края на следващата година ще бъдат вложени 8 млн. евро.

---

Половинчати стимули

Електроразпределителните предприятия (ЕРП) са задължени да изкупуват на по-високи цени енергията, произведена от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Но продават тока по фиксирани цени, независимо от това къде е произведен. "По-високата изкупна цена за производство на ток от вятър, слънце и вода не е изгодна за ЕРП-тата", казва Славка Куюмджиева, управител на консултантската компания "ВЕЦ 94". Заради това електроразпределителните дружества търсят всякакви причини за отказ или забавяне на присъединяването на новите съоръжения, изтъкват инвеститори от сектора. Едно от предложенията на бизнеса в тази посока е да се направят законови промени, с които ЕРП да бъдат задължени да присъединяват към мрежата алтернативните централи. В сега действащия закон изискването е доста неясно - записано е, че това трябва да става приоритетно. "Възможностите за развитие на фотоволтаичната индустрия в България са много големи. Но трябва да се поучим от чуждия опит, където има много различни стимули за нея", смята Славка Куюмджиева. Според Николай Беров възможно решение е НЕК директно да изкупува енергията, произведена от възобновяеми източници, като плаща на разпределителните дружества само преноса. Представителите на бизнеса виждат вариант и във въвеждането на система на т.нар. зелени сертификати. Това са вид ценни книги, които удостоверяват, че дадена компания произвежда ток от ВЕИ. Тези ценни книги се издават за стойността на произведената енергия и могат да се търгуват на международни борси.

Засега от електроразпределителните дружества запазват мълчание за това как по-високата изкупна цена от ВЕИ товари бюджетите им и дали имат идеи за законодателни промени в тази посока. "Ние сме задължени да изкупуваме енергията от ВЕИ на преференциални цени и го правим. В бъдеще смятаме да публикуваме каква част от тока от какъв тип източник идва, за да информираме нашите клиенти", казаха от ЧЕЗ.

Друг проблем за бизнеса е неизвестността. Засега цената, по която се изкупува токът, е валидна за 12 години, ако инвестициите са направени до края на 2010 г. За един реалистичен бизнес план обаче е необходимо инвеститорът да е наясно какво ще се случва в един доста по-продължителен период от време. "Сегашната изкупна цена е фиксирана от началото на 2007 г., но не знаем как тя ще се променя в по-дългосрочен план", обясняват от "Соларпро". Инвеститорите смятат, че регулаторната комисия би трябвало още отсега да изясни как ще образува цената в бъдеще и да запази тази формула стабилна. От държавната комисия за енергийно и водно регулиране коментираха, че и след изтичането на 12-годишния период изкупуването по преференциални цени ще се запази, но доколкото засега това никъде не е записано, винаги може да се промени. В крайна сметка от държавните регулации зависи доколко този пазар ще се развие и в България. И дали през 2020 г. ще изпълним поставената цел - 20% от производството на ток да е екологично.

В Европа интересът към "слънчевото" производство непрекъснато расте. По данни на Европейската асоциация на фотоволтаичната индустрия световният пазар през 2007 г. се е увеличил с повече от 2.3 гигавата новоинсталиран капацитет, което прави ръст от 40%. Лидер в класацията е Германия, която държи над 50% от световния пазар. Според данни на Германската асоциация на соларната индустрия през 2007 г. там са били инсталирани фотоволтаични системи с капацитет от 1100 мегавата, което е рекорд досега. Изградените в Германия соларни мощности могат да задоволят нуждите на домакинствата в град като Хамбург, отчита асоциацията.

Прогнози на европейски експерти сочат, че с подходящи политики, които да стимулират производството на енергия от възобновяеми енергийни източници, до 2010 г. соларните панели могат да доставят електричество на 7 милиона семейства в Европа.

В България се очаква към края на 2010 г. да има инсталирани около 800 мегавата мощности за ток от вятър, слънце, вода и биомаса. Това означава покриване на около 4% от енергийните нужди на страната. Най-подходящите места за изграждане на соларни паркове са източната част на страната, както и някои терени от Югозападна България.

Производството на ток от слънце е по-изгодно от бизнес гледна точка, а не от потребителска. Електроразпределителните дружества в момента изкупуват тока, произведен от фотоволтаичните панели, между 718 и 782 лв. за мегаватчас, без ДДС, в зависимост от мощността на централата. За сравнение - токът от ТЕЦ-овете се изкупува между 35 и 58 лв. за мегаватчас без ДДС, а от АЕЦ - за 12.68 лв. за мегватчас.

Не е за подценяване и факта, че производството на слънчева енергия спестява и въглероден диоксид - по 0.6 килограма за всеки киловатчас произведен ток от соларен източник. Така производството на "слънчев" ток от 2.4-мегаватова централа спестява годишно около 2 хил. тона въглероден диоксид.