Вятърните мощности в България ще се увеличат десетократно в идното десетилетие

Вятърните мощности в България ще се увеличат десетократно в идното десетилетие

Вятърните мощности в България ще се увеличат десетократно в идното десетилетие
avatar-man
Между 1500 и 2000 мегавата ще бъдат инсталираните ветрогенератори в България до 2020 г. Тази прогноза обяви зам.-председателят на директорския борд на Националната електрическа компания Иван Желязков на днешната конференция "Инвестиции във вятърни и водноелектрически централи", организирана от "Дневник". Прогнозата на НЕК почива на оценки за потенциала на вятърната енергия в страната, както и на оценки за възможностите на България до 2020 г. да увеличи дела на възобновяемите енергоизточници в потреблението си. Дотогава страната трябва да постигне 16-процентен дял на ВЕИ в микса - тази цел е регламентирана в законодателния пакет "Енергетика/Климат", приет от Европарламента в края на миналата година. Това е един от приоритетите, разписани в Енергийната стратегия на страната до 2020 г., която предстои да бъде приета от парламента. До края на годината държавата трябва да представи и национален план за изпълнението на стратегията, каза шефът на дирекция "Енергийна ефективност и опазване на околната среда" в икономическото министерство Костадинка Тодорова.
Спор

Тъй като производството от вятърните генератори е трудно предвидимо - те дават до 80 % отклонение от максималния си капацитет - в бъдеще големите вятърни паркове, над 50 Мвт., трябва да се правят в комплект със съответни заместващи мощности. Тази идея представи Иван Желязков на форума.

Според Желязков, предвид непрогнозируемостта на вятърния добив и други технологични недостатъци на алтернативните източници, общият им дял не бива да надвишава 20 % от брутната електроенергийна мощност на страната. Велизар Киряков от АПЕЕ обаче възрази, че в Дания, например, само вятърът дава около 30 % от електричеството и там ветрогенераторите не създават проблем.
Вятърната мощност, очаквана към 2020 г. е приблизително 10 пъти по-голяма от работещата в страната до този момент. В момента в страната работят 159 мегавата вятърни турбини, посочи управителят на "AES Гео Енерджи", която в момента изгражда свой голям ветропарк, Теодор Бобочиков. Всъщност, има и други ветрогенератори, които обаче все още не са включени в мрежата. Причината е, че от половин година електроразпределителните дружества и НЕК не присъединяват новите вятърни централи, заяви Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия. От община Каварна, в чиято територия попадат мнозинството от вятърните проекти за страната до момента, потвърдиха това. "При нас вече има изградени 130 мегавата, но 50 от тях още не са свързани към мрежата", каза кметът на общината Цонко Цонев.
Община Каварна предлага задължителни гаранции за инвестициите в екоенергия

Енергийният холдинг ще създаде компания за екоенергия

МИЕ преговаря с Румъния за два хидроенергийни комплекса на Дунав

Австрийски консорциум преговаря за дела на "Джейлан" в "Горна арда"
Общо до момента са подадени заявки за 5000 мегавата вятърни мощности, обяви Стефчо Начев от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Практиката показва обаче, че много от заявките са фриволни. Поне 95 % от заявените проекти са чисто спекулативни и не се реализират, сочи опитът на община Каварна. Според Цонко Цонев, раздутите числа служат за оправдание на НЕК и електроразпределенията да не присъединяват нови мощности, под претекст, че не знаят с колко трябва да увеличават капацитета на електрическите си мрежи. Като рецепта за отстраняване на този мотив каварненският кмет предложи методика за отсяване на реалните от мнимите кандидат-инвеститори. "Това може да се прави и на общинско ниво – общините могат да отказват да променят статута на земята, преди инвеститорът да е декларирал финансова обезпеченост на проекта си – договори за кредит и т.н.", каза Цонев. "Ситото" може да се въведе с промяна в съответните общински наредби, обясни той.