Бизнесът и държавата гледат в различни посоки за екоенергетиката
Държавата и бизнесът имат различно разбиране как да постигнат заложените от Европейския съюз изисквания за производство на енергия от възобновяеми източници. Това стана ясно по време на конференцията. До 2020 г. страната трябва да добива 16% от енергията си от възобновяеми източници. Министерството на икономиката разчита това да стане чрез четири големи водни каскади - "Белмекен -Сестрино - Чеира", "Батак", "Въча" и "Долна Арда", както и два международни хидроенергийни комплекса - "Силистра - Кълъраш" и "Никопол - Търну Мъгуреле".
В същото време бизнесът вижда възможност в изграждането на ветрогенератори и малки водни централи.
"В момента сме създали втора работна група и водим преговори с румънското правителство за проектите по Дунав", каза зам.-министърът на икономиката и енергетиката Валентин Иванов. По думите му изграждането на двата комплекса, които се проектират от 60-те години на миналия век, ще струва около 4.5 млрд. евро. Малко вероятно е държавата да успее да ги изпълни до първоначално заложения срок - 2015 г., обясни Иванов. Фазата, в която се намират, е идеен проект, допълни експертът.
"Това, което липсва към момента на хидроенергийните проекти, са оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС), финансова обосновка и социален ангажимент към местното население", каза Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия. Според него повечето от териториите за бъдещите водни проекти се намират в обхвата на "Натура 2000" или в защитени от ЮНЕСКО зони. Неизяснено остава и колко хора трябва да бъдат изселени заради осъществяването на хидроенергийните възли. Основното обвинение на бизнеса е, че правителството не отпуска никакви средства за подпомагането на проекти за възобновяеми енергийни източници. "От отпуснатите целево за екоцентрали 500 млн. евро по фонд "Козлодуй" около 280 млн. вече са усвоени за мощностите на АЕЦ "Козлодуй", каза Киряков.
"Отдавна са се изчерпали възможностите за повишаване ефективността на хидроенергийните проекти, така че алтернатива трябва да се търси във ветрогенераторите, фотоволтаиците и биомасата като източник на енергия", обясняват експерти. Проблеми пред бизнеса остават трудното и бавно присъединяване на вече изградените мощности към националната електрическа мрежа, както и трудната прогнозируемост на точното количество произведена енергия, обясни Иван Желязков, зам.-председател на НЕК.
Една от възможностите да се намали излишъкът на неприсъединени обекти е да бъде въведено задължително изискване за предварително финансово обезпечение на проектите, предложи кметът на Каварна Цонко Цонев. По думите му само в общината има 10-15 хил. дка купена обработваема земя, която стои, без да бъде използвана, заради липсата на финансиране на собствениците.