Преди много, много години римските легионери решили да издигнат специални крепостни съоръжения, за да охраняват един безценен ресурс - минералната вода от извора в Хисаря. В наши дни българските компании за бутилиране на вода също са принудени да защитават териториите си, но с други, по-съвременни средства. Според различни геостратегически анализи контролът над водните ресурси ще е и в основата на много военни конфликти в следващите десетилетия заради глобалното затопляне и засушаването на климата.

Първата атака дойде от софийската компания "Горна баня" - една от трите големи в сектора. Преди около седмица тя изпрати писмо до премиера, в което настоява да бъдат отнети концесиите на основните й конкуренти - "Банкя" и "Девин". Според нея те бутилират по-голямо количество вода от записаното в концесионните им договори. Представителите на "Горна баня" смятат, че става въпрос за "драстични и системни нарушения, които държавните институции очевидно не само толерират, но и покровителстват". От фирмата посочват, че многократно са сигнализирали за нарушенията, но нямат отговор от компетентните власти.

Арбитър в спора се явява Министерството на околната среда и водите (МОСВ). То назначи проверка и отказа да коментира казуса, докато не излязат резултатите. "Банкя" и "Девин" не отричат, че работят над разрешения лимит, но си носят последствията, като заплащат и концесионни такси, и неустойки за превишените количества. И посочват, че още през 2005 г. са поискали от министерството разрешение да бутилират по-големи количества, но и до днес нямат отговор.

Всъщност проблемът е стар и затова едно от обясненията за острата реакция точно сега е в силната конкуренция на този пазар. "Горна баня" вече достигна възможния максимум на количествата вода,които може да ползва от изворите си. Развитието на компанията е ограничено от липсата на ресурс", коментира Милчо Бошев, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки. А "Девин" и "Банкя" все още са далеч от максимума на възможностите си.

В същото време пазарът на бутилирани води бележи своеобразни рекорди - потреблението нарасна седем пъти за последните десет години до 720 млн. литра през 2007 г. Трите компании са лидери в бранша - за 2007 г. "Девин" е с 29% дял, "Горна баня" - с 24%, и "Банкя" - с 13%, по данни на маркетинговата агенция Canadean. Ако "Горна баня" наистина работи на предела на изворния капацитет, логично може да се очаква нарастване на продажбите на другите две фирми.

Компаниите, които имат силни позиции на пазара, от години искат да увеличат количествата вода по концесионните си договори. Още през 2005 г. "Банкя" и "Девин" подават молби за това до МОСВ. До този момент това е обичайната многогодишна практика, разрешена от закона.

"Държавата ти дава примерно 60% от капацитета на извора. Инвестираш в производство, дистрибуция, търговия, реклама, търговска марка. И си плащаш съвестно концесионното възнаграждение. Предприятието се развива, пазарите растат. Тези 60% вече не ти стигат. За да ти разрешат да увеличиш лимита си, подаваш молба до МОСВ. След като се установи, че изворът има необходимия дебит, получаваш разрешение и започваш да бутилираш, като плащаш концесионно възнаграждение и за новите количества. Нищо нередно", обяснява съществувалия ред Димитър Консулов, собственик на водата "Хисар - от извор №7", която се бутилира от ТПК "Хисар".

"По този ред разрешение за увеличаване на количествата вода след подписване на концесионния договор получиха "Бутилираща компания "Горна баня" и "Девин", при това по няколко пъти, а също и ТПК "Хисар", уточнява Милчо Бошев. За да следи количествата, МОСВ поддържа справка за баланса на ресурсите от минерални води, които са изключителна държавна собственост.

"До 2005 г. ние два пъти при две различни правителства поискахме и получихме разрешение да увеличим експлоатационния си капацитет", потвърждава Цветан Лъжански, главен изпълнителен директор на "Девин" АД. И уточнява, че въпреки повишението компанията бутилира значително по-малки количества от геоложкия ресурс на извора.

---

Насила нарушители

През 2005 г. обаче МОСВ нито отказва, нито одобрява молбите на "Банкя" и "Девин". За сметка на това през юли 2006 г. парламентът приема промени в Закона за концесиите, според които за всяко изменение на основни параметри в договора (като експлоатационния лимит) трябва да се обяви процедура за нова концесия.

"Практиката бе променена, без да се решат заварените случаи. Международни компании, като "Кока-Кола" например, проучват с години находищата в една страна, преди да вземат решение да направят инвестиция. Eдин от водещите критерии е наличието на достатъчен експлоатационен ресурс на находището. Именно той позволява на инвеститора да планира своята дейност в рамките на концесионния договор, който покрива значителен период от време - 15-25 години", казва Милчо Бошев.

В специално писмо до премиера председателите на Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Американската търговска камара заявяват, че промените в закона през 2006 г. накърняват едностранно правата и инвестиционните интереси на заварените към този момент концесионери. Нарушава се тяхната възможност да планират и разширяват бизнеса си въз основа на предварителните прогнози, правени при друга законодателна рамка, смятат работодателските организации.

Браншовата асоциация заедно с потърпевшите фирми инициира поредица от писма и срещи в МОСВ, както и искания за законодателни промени, но решение на казуса от 2005 г. няма. За сметка на това нарушителите плащат глоби. "Никога не сме се крили, декларираме всичко, което потребяваме, и си носим последствията. Но не се чувстваме виновни. Това е проблем, който държавата може да реши, а вместо това ни наказва", коментира Цветан Лъжански.

Според новото законодателство "Банкя" и "Девин" трябва да се явят на концесионен конкурс за свободния воден ресурс. Същото очаква и останалите компании, на които предстои да поискат увеличение на разрешения дебит. Според фирмите обаче това е не само неприемливо, но и в противоречие с европейските директиви и традиции.

"Концесионната процедура за свободния ресурс на находище, върху което вече има концесионер, ще създаде прецедент в Европа", категорична е Даниела Миховска, мениджър "Връзки с обществеността и човешки ресурси" в "Кока-Кола", която бутилира минерална вода "Банкя". "Този изход от ситуацията противоречи на здравата логика и на европейската практика. В Европа на никого не може да му хрумне дори, че може да съществува такъв казус. Представяте ли си двама бутилировачи на "Евиан" например", обобщава Цветан Лъжански.

Димитър Консулов чертае и възможните сценарии при процедура за концесия. "Вложил си пари, сили, време, нерви, за да развиеш бизнеса и да наложиш марката. Заедно с теб се явяват и други кандидати. За да спечелиш, трябва да предложиш много голяма цена, което е добре дошло за държавата, но не и за фирмата. Ако спечели друга компания, тя прави ново предприятие, създава нова структура и се качва на влака, който се кара от стария концесионер, направил марката разпознаваема, а водата - продаваема. Това не е честно и обезсмисля усилията на действащия бутилировач. Възможен сценарий е също досегашният концесионер по всякакъв начин да се мъчи да осуети обявяването на конкурсната процедура за нова концесия, макар че количествата вода не му достигат. Може и друго - действащата фирма да прави магии и да не отчита цялото потребено количество вода, от което пък губи държавата, защото не получава реалното си концесионно възнаграждение", заключава Консулов. И съобщава, че засега предпочита да пусне на пазара трапезна вода, вместо да иска увеличение на лимита. "В същото време минералната вода просто изтича, без да се бутилира и без да носи печалба нито на държавата, нито на фирмата", обобщава той.

Практиката да има повече от един концесионер на един извор не е нова за България. Такава е ситуацията в Горна баня, Брацигово, Велинград, Хисар. Това създава големи проблеми на компаниите двойници. Стига се до абсурдни ситуации, заложени в концесионния договор - например едната има право да работи само през делничните дни, а другата - само в събота и неделя или двете компании си делят водата в определени часове. За да се отличават, фирмите инвестират в различни бутилки, етикети, капачки. Но има и друго мнение - че така се насърчава конкуренцията.

Европейската директива за водата (80/777/ЕС) забранява подобна практика. Според нея натуралната минерална вода от един и същ извор не може да се продава под повече от едно търговско наименование. "Затова поделените права на добив неизбежно биха подвели или объркали потребителя при идентификацията на бутилировача. Пазарът се изкривява, а крайният потребител е затруднен да направи информиран избор на продукт", отбелязва в специално писмо до браншовата асоциация по повод казуса Патриша Фоселард, генерален секретар на Европейската федерация на бутилираните води. Освен това според Фоселард, ако едната фирма има "порочна практика, тя незабавно би увредила имиджа на даден продукт и бизнеса на другия изряден оператор, който бутилира същия продукт". Затова подход, който не оставя пред концесионерите друг избор, освен да продават продуктите си под едно и също търговско наименование, "без съмнение би нарушил правото на ЕС по отношение на търговската марка и конкуренцията", категорична е тя.

В писмото си до премиера БСК, БТПП, КРИБ и Американската търговска камара посочват, че в Австрия, Румъния, Полша, Италия и Франция, когато на разположение има свободен воден ресурс, на концесионера се предоставя правото да го ползва, без да му се налага да минава през нова концесионна процедура.

За да се изчисти проблемът, браншовата асоциация е инициирала предложения за промени в Закона за водите. Предлага се да бъде записано, че когато се дава концесия, тя е за целия експлоатационен ресурс на водоизточника, а концесионерите трябва да плащат възнаграждение за цялото количество, независимо каква част от него ползват. Предлага се също вече сключените договори да се приведат в съответствие с това изискване в 6-месечен срок след одобрение на промените.

Засега няма коментар на управляващите по предложените текстове. Нито предложение от страна на държавата за решаване на спорната ситуация.