Първият експеримент с Големия адронен ускорител премина успешно
Учени от Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) започнаха първите тестове с Големия адронен ускорител (ГАУ), целящи пресъздаването на условията във вселената части от секундата след Големия взрив, предаде агенция Ройтерс. Дългият 27 километра ускорител на частици се намира на 100 метра под земята край Женевското езеро и е определян като най-сложният научен експеримент в човешката история, за което говорят и похарчените за реализирането на проекта над 9 млрд. щатски долара.
ГАУ бе пуснат в действие точно в 9:33 по Гринуич, когато от единия край на тунела бе пуснат протонен лъч с дебелина по-малко от човешки косъм и скорост, близка до тази на светлината, като тестът можеше да бъде наблюдаван на живо по интернет на сайта на проекта. Успехът на теста бе аплодиран от няколкостотинте физици и инженери от ЦЕРН, ангажирани с разработването и експлоатацията на ГАУ.
При следващия опит лъчът елементарни частици ще бъде пуснат от другия край на тунела. Ако и той бъде успешен, ще се премине към следващата фаза, когато двата лъча ще бъде изстреляни един срещу друг, за да се наблюдава реакцията на частиците при сблъскването им. От ЦЕРН се надяват експериментът да доведе до потвърждение за съществуването на частицата Хигс-бозон, наричана още "частицата на Бог", за която се предполага, че дава масата на вселената.
Митичната частица Хигс-бозон носи името на шотландския физик Питър Хигс, който още през 1964 г. прави предположение за нейното съществуване. То може да бъде доказано, ако сблъсъка на частиците, изстреляни една срещу друга от ГАУ, доведе до създаването на материя. |
Преди старта на проекта, различни физици твърдяха, че в ускорителя може да възникнат черни дупки, способни да унищожат както него, така и да погълнат територията на Франция и на Швейцария, под които се намира тунела с гигантския ускорител. Повечето учени отхвърлят такива рискове като невероятни по всякакви разумни стандарти, а самите ръководители на ЦЕРН настояват, че дори и да се образува черна дупка, тя ще е толкова малка и нестабилна, че ще престане да съществува в рамките на секунди.
ГАУ е най-мощният ускорител на елементарни частици в света, а лъчите в тунела ще бъдат 7 пъти по-енергийно натоварени от тези в подобните машини, които в момента са в действие. При достигане на пълната си мощност през 2010 г. те ще бъдат още 30 пъти по-мощни. Особено важна за работата на ускорителя е пълната му синхронизация със Суперпротонния синхротрон, който е ключов елемент от целия процес. Двете машини трябва да функционират с точност до частица от наносекундата, за да се гарантира правилното насочване на лъчите, които ще се движат със скорост, близка до тази на светлината. Няколко теста през август показаха, че синхронизацията е точна и експериментите могат да започнат. |