Никога не е било толкова важно да се инвестира в зелени технологии, въпреки многото мнения, че тези усилия са обречени на провал, пише Крис Гудол от британския в. "Гардиън".

Всъщност днешните обемисти и скъпи соларни панели улавят не повече от 10 % от слънчевата енергия, но бързото развитие на сектора в Съединените щати показва, че панелите от следващото поколение ще бъдат много по-тънки, ще улавят повече енергия и ще струват много по-малко. Може дори да не се правят от силикон. First Solar, най-големият производител на фотоволтаици, уверява, че до 2012 г. неговите изделия ще са в състояние да генерират електричество в слънчевите страни на цена, сравнима с тази  на останалите  енергопроизводители.

Други компании инвестират в още по-ефективни начини за улавяне на слънчевата енергия. Например параболични огледала, фокусиращи светлината в тънка тръба, съдържаща течност, която се нагорещява докато задвижи парна турбина, произвеждаща електричество. Испански и германски компании инсталират многобройни централи от този вид в Северна Африка, Испания и Северозападна Америка. В горещите калифорнийски следобеди продукцията на слънчевите централи е финансово конкурентна с тази на въглищните.

Европа би могла да получава голяма част от електричеството си от инсталации в Сахара. Ще са необходими нов тип далекопроводи, но технологията за изработването им напредва бързо, а за страните от Северна Африка това ще е източник на значителни приходи.

Всъщност, в някои периоди през изминалата година, вятърът осигуряваше до 40% от електричеството в Испания. Част от Северна Германия произвежда повече енергия от вятър, отколкото се нуждае. Северна Шотландия, благословена с едни от най-силните ветрове в Европа, би могла лесно да осигурява 10% или дори 15% от електричеството на Великобритания на цена, сравнима с тази на изкопаемите горива.

Колебанията на силата на вятъра означават, че трябва да обновим електропреносните мрежи. Европа трябва да изгради по-добри връзки между региони и държави. Районите, които произвеждат излишък от вятърна енергия, да могат лесно да снабдяват места, където ветровете са по-слаби. Великобритания трябва да инвестира в електропреносни кабели, най-вероятно по крайбрежието, които да докарват вятърната енергия от Шотландия към бедните на вятър югоизточни краища и след това да продължават към Холандия и Франция. Разпределителната мрежа трябва да обхваща цяла Европа, ако искаме да осигурим максимална сигурност на доставките.

Нужно е да инвестираме и в складирането на енергия. В някои страни се говори за "умни мрежи", които ще сигнализират на потребителите да консумират по-малко, когато скоростта на вятъра е по-слаба. Използването на вятърна енергия е финансово обосновано вече в много страни и тя ще продължава да поевтинява с уголемяването на турбините и спадането на цената им. Според някои прогнози над 30% от електричеството по света ще е от вятър. Производството и поставянето на турбините междувременно ще осигурява все по-голям брой работни места.

Тесният воден канал между североизточния край на Шотландия и островите Оркни генерира приливна енергия на едно от първите места в света. Тя би могла да бъде източник на повече електричество, отколкото се нуждае Лондон.

Вълните на атлантическия бряг на Испания и Португалия са силни, постоянни и могат да са предоставят съществено количество от енергията за региона. Създаването на машини, които могат да издържат на суровите условия в океана е предизвикателство от десетилетия, през които станахме свидетели на множество разочарования. Тази година за първи път приливна турбина беше успешно свързана с електрическата мрежа на Северна Ирландия и същевременно заработи първата група от генератори на енергия от морски вълни на 5 км. от бреговете на Португалия.

Въпреки че бреговете на Великобритания, заедно с тези на Канада, Южна Африка и части от Южна Америка предоставят най-добрите условия за използването на морски енергийни ресурси, финансовата подкрепа за сектора остава незначителна. Лондонската опера е получила повече пари за годината, отколкото британската морска енергийна индустрия. Холандската подкрепа за вятърната индустрия помогна на страната да се превърне в лидер в производството на турбини. Великобритания би могла да направи същото с вятърната и приливната енергия.

Ако сме убедени, че състоянието на енергийните запаси и замърсяването на околната среда са толкова сериозни, ядрените централи може да бъдат смятани за някаква алтернатива. Но те са и източник на ядрени отпадъци и възможност за разпространение на ядрени оръжия. А най-големият практически проблем остава високата и непредвидима цена на атомните централи.

Новата централа в Оликилиото, Западна Финландия, е показателен пример [1]. Производството на електричество трябваше да започне тази година, но последните новини са, че това няма да се случи преди 2012 г. Последиците от нарастващата цена на проекта са драматични. Когато договорите са били подписани, централата е трябвало да струва 3 млрд. евро. Крайната цена е повече от двойна и строежът се превръща в кошмар. Друга централа в Нормандия се изправя пред същите проблеми. В САЩ компаниите се отдръпват от ядрената енергетика заради непредвидимите разходи по проектите.

Продължаваме да мислим, че всички електрическите коли са като на марката G Wiz – малки, със слаб двигател и отблъскващ вид. Всъщност вече сме много близо до създаването на електрическа кола с показатели, сравними с тези на бензиновите коли. Tesla, електрическа спортна кола, продавана в САЩ, с дизайн на Lotus, приятно изненадва всички, които търсят сериозно ускорение. С цена доста над 100 000 долара, краят на 2008 г. може би не беше най-доброто време за появата й на пазара, но Tesla показа, че електрическата кола може да бъде вдъхновяваща и желана. Решаващият напредък при електромобилите беше в батериите – последното поколение литиеви батерии, сходни с тези на лаптопите, може да осигури достатъчно енергия за ускорението и издържа много повече.

Предстои батериите да стават още по-евтини и по-бързо зареждащи се, но най-големият производител на електромобили във Великобритания твърди, че напредъкът е по-бърз от всякога.

Дания и Израел развиват цялостна инфраструктура за преминаване на електромобили. Датските коли ще се захранват от излишъците от вятърна енергия, а израелските ще използват слънчева енергия от инсталации в пустинята.

Да правим горивото си от храна би било пълна катастрофа. Това би причинило глад и би допринесло за обезлесяването. Но провалът на първото поколение биогорива не означава, че трябва да се отказваме от употребата на био материи. До няколко години ще можем да използваме селскостопанските отпадъци като течни горива, превръщайки целулозата, най-често срещаната молекула в растенията, в обикновен хидровъглерод. Завод за такъв тип гориво вече се строи в САЩ.

Не трябва да си правим илюзии, че производството на гориво от целулоза ще е решение на всички проблеми, появили се след създаването на първото поколение биогорива. Въпреки че целулозата изобилства, нашите огромни нужди от течни горива ще наложат отделянето на земя за отглеждане на трева и дървета за целулозните рафинерии. Управлението на това производство в баланс с производството на храни е един от най-сериозните проблеми, пред които сме изправени.

Некомфортната реалност е, че вече полагаме сериозни усилия, за да изхраним над 6 млрд. души. Населението на света ще нарасне на 9 млрд. през 2050 г. Докато производството на храна се увеличава, ръстът на селскостопанската продукция изглежда ще намалее в сравнение с ръста на населението. По-богатата част от хората ще започнат да ядат повече месо. И тъй като животните се нуждаят от доста пространство земя за всяка единица месо, което произвеждат, ще се появи заплаха за продуктите, използвани от по-бедните. Затова трябва да произведем максималното възможното на ограничените пространства земеделска земя. Повечето изследвания показват, че добивите от органичното земеделие са малко повече от половината количество, добивано без да се спазват органичните стандарти. Освен ако това рязко не се промени, картината е ясна – светът не може да се изхрани и да произвежда биогорива, ако големи пространства са отделени за органично земеделие.

Сградите са причината за отделянето на около половината от парниковите газове. Великобритания настоява, че идеята всички нови къщи да са "нулеви" през 2016 г. е добра. Но има два проблема. В повечето страни на година новите къщи са не повече от 1% от общия брой на домовете. Строгите норми няма да засегнат останалите 99%. На второ място строежът на истинска "нулева" къща все още е твърде скъпо удоволствие. Прототипите на такива къщи във Великобритания, постигнали 100% търсения стандарт, струват два пъти повече от обикновените.

Да се съсредоточим само върху новото строителство не е правилният начин да намалим емисиите. Вместо това може да вземем пример от Германия. Разнообразни механизми като субсидии, евтини заеми и информационни кампании дадоха възможност стотици хиляди стари жилища да бъдат обновени и да се постигнат забележителни стандарти на разумна цена. Германците се учат от движението "Пасивна къща", чиито усилия не са фокусирани към намаляване на емисиите до нула, а към прилагане на технологии за ограничаването им  с 10 до 20 процента.

Големите, модерни газови електроцентрали могат да превърнат 60% от енергията в електричество. Останалото са загуби и изхабена топлина.

При новия тип малки комбинирани централи за производство на топлина и енергия се избягват загубите при преноса на електричество. Те са достатъчно малки, за да бъдат инсталирани в обикновени къщи. Генераторите не само произвеждат електричество, но с излишъкът от произведената топлина ще се отопляват къщите, тоест цялата енергия от газа ще е използвана продуктивно.

Корея е един от новаторите в сектора. Самостоятелни горивни клетки вече са инсталирани в офис сгради  и други енергоемки постройки.

Напредналите икономики са обсебени от намирането на високотехнологични решения за намаляване на парниковите емисии. Много от тях са скъпи и биха породили толкова проблеми, колкото и ще разрешат. Ядрената енергия е добър пример за това. Би било по-евтино и по-ефективно, ако се търсят прости решения за намаляване на емисиите и дори извличане на въглеродния диоксид от въздуха. Една от възможностите е да се използва субстанцията биочар (от англ. charcoal – дървени въглища и biomass - биомаса), която поема въглерода и едновременно подпомага увеличаването на селскостопанските добиви. Биочар се получава при безвъздушно изгаряне на селскостопански отпадък. В резултат остават дървени въглища, съставени от почти чист въглерод, които запазват структурата си стотици години и обогатяват почвата, най-успешно в тропиците.