България има много неща, с които да се гордее. Помелото например, този рядък цитрусов плод, който нашите фермери отглеждат през зимата в южните части на страната. Или сливенските ананаси - сочни, ароматни, узряващи през февруари по склоновете към Карандила. Също и януарското грозде - една особена разновидност, гледана в района на Лом заедно с отела и памида.

Затова е особено възмутително, че всичките тези плодове се внасят било от Китай, било от Египет или Коста Рика. Както пишат вестниците, това е дребна грижа в морето от проблеми. Истинската драма е, че плодове и зеленчуци от четири континента се събират на българските сергии! Цялата страна превзеха, смазаха бързащите да ни нахранят с органична храна родни фермери и е време да се вземат мерки.

Първо трябва да се откажем незабавно от всякакви туршии, навлизащи от Виетнам. После от азиатските люти чушки. След това - от табаското, от соевия сос, от кетчупа и майонезата - предателски чуждоземски изобретения! Да възстановим българското име на салатата "айсберг" - простичкото и разбираемо "планина от лед"! Да върнем артишоците на италианците, каперите (и без това имаме проблеми с множественото им число на български) - на кипърците, аспержите - на древните римляни! Да премахнем чуждиците от менютата на ресторантите - защо ще използваме френското "бульон", като си имаме отличното българско "чорба"?

Вместо това да си ядем само нашето си телешко, от онова с жилите и гумата, българското сирене и кисело мляко - с тебешир и сода каустик, нашите си пилета с антибиотиците и водата в месото... Да си нагъваме кебапчетата от соя, чудното масло, което не се втвърдява и при минус 15 градуса по Целзий, и от саламите с тоалетна хартия, които е време да престанем да наричаме с немското "вурстчета"!

И изобщо - смърт на плодовия сок, както неотдавна декларираха с плакат едни палестинци в Лондон (имайки предвид евреите). То и нашата преса има предвид горе-долу нещо такова.