Много хора задават въпроса доколко сигурни сме в научните сведения за климатичните промени. Най-подробното проучване на научните доказателства се съдържа в доклада на Междуправителствения панел за климатичната промяна (IPCC), публикуван през 2007 г.

Стотици учени от различни държави бяха включени в оценките, станали основа на доклада. През юни 1995 г., точно преди срещата на Г-8 в Шотландия, академиите на науките на 11-те най-големи икономики в света (Г-8 плюс Индия, Китай и Бразилия) излязоха с декларация по повод доклад на IPCC и призоваха световните правителства да вземат спешни мерки за борба с климатичните промени. Водещите световни учени едва ли можеха да изразят волята си по-ясно от това.

За жалост хора с определени интереси са похарчили милиони долари за разпространяване на дезинформация за климатичните промени. Първо, те се опитаха да отрекат съществуването на каквото и да било научно доказателство за глобалното затопляне. Напоследък до голяма степен те приеха факта за антропогенните (причинена от човека) промени в климата, но твърдят, че тяхното влияние няма да е голямо, че можем да "почакаме и да видим" и че във всеки случай винаги можем да разрешим проблема, ако той се окаже съществен.

Научните данни не подкрепят подобни аргументи. Необходими са бързи действия както за да се адаптира човечеството към климатичната промяна, която е неизбежна, и да се намалят емисиите от парникови газове, особено СО2, така и да се предотврати колкото е възможно допълнително влошаване на ситуацията.

На срещата на високо равнище за Земята в Рио де Жанейро през 1992 г., държави от целия свят подписаха Рамковата конвенция на Обединените нации за изменението на климата (РКОНИК), чиято цел е "да стабилизира концентрацията на парникови газове в атмосферата на равнище, което няма да причини опасна намеса в климатичната система..., което ще позволи екосистемите да се приспособят по естествен път към климатичната промяна и ще гарантира, че производството на храна няма да бъде застрашено, и ще позволи икономическото развитие да продължи по устойчив модел." Подобна стабилизация също в крайна сметка ще осуети по-нататъшни климатични промени.

Сега вече се признава, че широкоразпространени щети, които са резултат, например от покачването на морското равнище и по-честите и по-интензивни горещини, наводнения и суши ще стават факт дори при малко увеличение на средната глобална температура. Следователно е необходимо да бъдат направени много сериозни усилия да се задържи покачването на средната глобална температура под 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалното й ниво.

Ако имаме шанса да постигнем тази цел, не бива да се допуска концентрацията на СО2 да надхвърли 450 частици на милион (сега тя е 390 частици на милион). Това означава, че преди 2050 г. глобалните емисии на СО2 трябва да бъдат намалени с 50% спрямо равнището им от 1990 г. (сега те са с около 15% над него). Също така средните емисии на развитите страни трябва да бъдат намалени поне с 80% спрямо 1990 г. Великобритания вече се ангажира с тази цел, а президентът Барак Обама изрази намерениетото си Съединените щати също да я възприемат.

Една очевидна необходимост е обезлесяването на тропиците, от което произтичат 20% от емисиите на парникови газове, да бъде спряно през следващите 10-20 години. Що се отнася до емисиите от изгарянето на изкопаеми горива, в доклада си "Перспективи на енергийната технология" Международната агенция по енергетика (МАЕ) развива в подробности технологиите и действията, необходими на отделните страни и сектори, за да изпълнят тези цели.

В краткосрочна перспектива, отбелязва МАЕ, са необходими много целенасочени и решителни действия, за да се гарантира, че глобалните емисии от СО2 ще престанат да се увеличават (сегашното увеличение е повече от 3% годишно) - ще достигнат пика си около 2015 г., а после падат без прекъсване до 2050 г. МАЕ посочва също, че целите могат да бъдат постигнати без неприемливи икономически загуби. Всъщност, МАЕ набелязва и ред ползи, които могат да бъдат реализирани, ако се следват препоръките й.

Това, което е необходимо сега, е да се осъзнае, че климатичните промени ще повлияят силно неблагоприятно децата и внуците ни, екосистемите в света, както и най-бедните страни, и че тежестта на този ефект може значително да бъде намалена, ако съответните действия бъдат предприети сега.

Copyright: Project Syndicate, 2009.