Манифест за нова енергийна политика
Живеем във време на бурни сътресения и глобални кризи, на провали на ортодоксални традиции и на възникване на съвсем нови възможности. След два века на промишлено производство и търговия, масовата работна ръка, впрегната в задвижвани с минерални горива машини в заводи, офиси и търговски предприятия, бавно отстъпва встрани.
Коренната промяна в характера на труда, настъпването на биотехнологичната и комуникационната революция, растящата тенденция към темпорализация на икономическата дейност и глобалната борба между търговия и култура фундаментално променят света около нас, като концепция и реалност.
Сега също такава коренна промяна е на път да настъпи в начина, по който използваме енергията. Съвременната епоха реализира възможностите за експлотация на въглищата, петрола, природния газ и урана. Цялостният напредък през последните две столетия – търговски, политически и обществен – е свързан по един или друг начин с всеобщия енергиен подем, обусловен от експлотацията на минералните горива.
На нас ни бе отреденода се ползваме от безпрецедентен стандарт на живот и ние дължим големия си късмет на депозитите на минерални горива, образувани преди милиони години. Една "манна небесна", но не от небето, а от дълбините на Земята.
Уви, идва край на всичко хубаво, сервирано ни от съдбата. Дълго време ние наивно вярвахме, а някой и продължават да вярват, че ако ресурсите не са вечни, то поне наличността им в недрата на Земята ще бъде предостатъчна за задоволяване на нашите потребности далеч в предвидимото бъдеще.
Какво обаче ще стане, ако изведнъж се окаже, че на петролния фронт не всичко е точно така, както изглежда и една хубава сутрин прочитате във вестника заглавие
"42 години до последната капка петрол"?
Това всъщност означава, че глобалното производство на евтин суров петрол – кръвта на глобалната икономика - отдавна е преминало връхната си точка, което ще е последвано от кулминация на производството на природен газ и настъпването на поредица от събития, които, меко казано, ще разстроят голяма част от нашия индустриален живот. За съжаление нашите политици и управници съвсем не са запознати с тези данни - може би поради липса на потенциал – но, ако тези изследвания се окажат точни, ние много бързо приближаваме един голям исторически кръстопът на човешката цивилизация с дълготрайни последици, чийто измерения можем само да започнем да схващаме.
Понастоящем 12 – 15 частни и държавни компании диктуват условията на енергопотока в целия свят. Посредством централизираната власт върху енергийните ресурси на Земята енергийните компании създадоха условия за икономии в резултат на мащабите на работа и за централизация на стопанските дейности във всички други областти на промишлеността. Използването на минералното гориво ускори също така търговската дейност. Управлението на увеличената плътност и поточност на търговията още повече укрепи формирането на силна централизирани, йерархично структурирани предприятия. Сега по-малко от 400 глобални компании контролират икономическата дейнос на планетата. Глобализацията е последен стадий в ерата на минералните горива – период, през който все по-малко корпоративни институции управляват на микроравнище както енергийния поток, така и икономическата дейност на общностите из целия свят.
Глобализацията определя динамиката на нашето време. Нейните привърженици я представят като следващия огромен икономически напредък на човечеството и като начин за подобряване живота на хората по целия свят. Нейните критици я разглеждат като последен етап на корпоративното господство над живота на обществото и като средство за задълбочаване пропастта между имащите и нямащите.
Макар че глобализацията може да бъде разглеждана в светлината на различни перспективи, най-важната е енергийното уравнение. Режимът на енергията, получавана от минералните горива, представлява жизнена сила, обуславяща глобализацията, и същевремено един от най-важните фактори за нарастващото разделение на богати и бедни народи в света.
Сега обаче глобалната инфраструктура, създадена за експлоатиране на минералните горива за управление на промишлените дейности, застарява и започва да се пука по шевовете. Пукнатините са навсякъде и се наблюдава нарастваща загриженост, че инфраструктурата не може да запази своята цялост много дълго време. Много специалисти смятат, че самата система ще претърпи разруха и би било безразсъдно да не се подготвяме за онова, което би могло да дойде до главата ни.
Какво всъщност означава "да се подготвяме"?
Ерата на минералните горива отминава и от основен се превръщат в алтернативененергоизточник. Ние сме на прага на нов енергиен режим, чийто природа и характер са различни от ерата на минералните горива, тъй както последната се е отличавала от предшестващата я епоха на енергия, добивана от дървесина.
Кой е следващият основен енергоизточник?
Реалният въпрос е дали е възможно да се използват неизчерпаемите форми на енергия, които не отделят вредни емисии – фотоволтаични, ветрови, водонапорни, геотермални и биомаса за производство на достатъчно електричество. Все повече експерти казват "Да".
Потенциално наличното количество енергия от слънчеви лъчи е наистина невероятно. Ние използваме за една година количество енергия, идваща на Земята от слънцето за 40 минути. Улавянето на тази слънчева енергияпреди 100 години бе илюзия. Сега обаче е реалност. Фотоволтаичните устройства използващи полупроводници за превръщане на слънчева светлина в електричество, се инсталират навсякъде по света и макар че са все още скъпи, себестойността им постоянно намалява.
Енергията добивана от фотоволтаични панели е все още от два до три пъти по-скъпа от конвенционалното електричество, добивано от минерални горива, но разходите продължават да намаляват с въвеждането на технологични иновации и по-големи икономии, постигнати от увеличените мащаби на производствата. За пръв път тази година цените на фотоволтаичните панели спаднаха под 1.5 евро на ват.
Два процента от слънчевата енергия се преобразува във вятърна енергия чрез циркулация на атмосферата. Вятърът сега е финансово най-ефективната форма на неизчерпаема енергия. Цената на един киловатчас генерирана енергия от вятър е намаляла от 40 евроцента в средата на 20-ти век на по-малко от 4.5 евроцента в наши дни, а в някои места с по-добър ветрови потенциал – до 3 евроцента.
През последните години капацитета на вятъра в света се увеличава годишно с повече от 30%. Европейската асоциация за вятърна енергетика прогнозира, че към 2020 година вятърната енергия може да осигурява 20% от електричеството в света.
Почти 20% от слънчевата енергия се изразходва за изпаряване на водата от повърхността на Земята. Когато водните изпарения се кондензират и падат под формата на валеж на земята, се създава възможност за получаване на хидроенергия. Водната енергия сега осигурява между 5-7% от електроенергията, добивана в България и около 21% от добива на електричество в света.
Геотермалната енергия, макар още не широко използвана – нейният дял е само 0.1% от общата енергия в света – също има огромен потенциал на неизчерпаем енергиен ресурс.
Биомасата, под формата на селскостопански и индустриални отпадъци също може да се използва за производство на електричество. Към 2020 година енергията, произвеждана от газифициране на биомасата, би могла да осигурява около 10% от енергийните потребности на света. Макар биомасата да произвежда CO2 в процеса на газифициране, CO2 се поема от новите растения и прави биомасата неутрална на въглерод.
Най-важният аспект на използването на неизчерпаемите ресурси за производство на енергия е как да "складираме" тази енергия, за да можем да я изпозваме в концентерирани форми, когато и където е необходимо и при нулеви емисии на CO2.
Най-перспективната технология с нарастващ брой привърженици е възобновяемия енергийнно/водороден комплекс. Тя ще ни позволи да използваме неизчерпаемите ресурси за евтина и ефикасна електролиза на вода за отделяне на водород, който директно да се изпозва за гориво в енергийните водородни клетки, които имат нулеви емисии на CO2 и техните вторични продукти са единствено топлина и чиста вода. Енергийните водородни клетки действат чрез обратен на електролизата процес, нямат подвижни части, не са шумни и са три пъти по-ефективни от моторите с вътрешно горене. И както отбелязахме, излъчват единствено електричество, топлина и чиста дестилирана вода.
Възобновяемия енергийно/водорен комплекс ще позволи да се появат и първите Независими Енергийни Производители (НЕП).
Независим Енергиен Производител (НЕП), всъщност представлява интегрирани или самостоятелни миниелектростанции разположени до/на собствените къщи или работни места на крайните потребители, които могат да оползотворяват водата и топлината при получаване на електричеството, за да отопляват сградите или да произвеждат допълнителна електрическа енергия.
Едно цялостно преминаване от централизирано електропроизводство, захранвано с минерални горива, към захранвани с водород енергийни клетки, функциониращи в мрежата на Независими Енергийни Производители, би могло рязко да намали емисиите на CO2 в сравнение с всяко друго начинание.
Днес водородът и новата технология на електропроизводство с енергийни клетки на място започват да се съчетават с компютърните технологии и наред с телекомуникационната революция са на път да създадат една напълно нова икономическа и енергийна ера, която ще обърне конвенционалната логика на електроснабдяването надолу с главата.
Самостоятелните енергийни клетки, които обуславят нарастващата революция на електропроизводството на място, сега са в процес на свързване една с друга, подпомогнати от сложен компютърен софтуер, ефективни дигитални технологии и достъп до Интернет, с оглед да се постави началото на една мрежа на независими енергийни прозиводители. Скоро крайните потребители не само ще произвеждат свое собствено електричество, но ще имат възможност и да го поделят с други. Така те ще отправят едно фундаментално предизвикателство към сегашния централизиран и монополизиран, еднопосочен енергиен режим, понастоящем в сила в цял свят.
Превръщането на пасивните енергийни потребители в производители на енергия и свързването им с всеки друг собственик на такова съоръжение, в мрежа, ще има радикален и дългсрочен ефект, какъвто се постигна с разработването на World Wide Web (www.) през 90-те години на 20-ти век. Сега крайният потребител става производител и консуматор на собствената си енергия. Когато милиони такива мини електроцентрали бъдат свързани в огромни енергийни мрежи чрез прилагане на същите принципи на архитектурен дизайн и "умни" технологии, с помощта на които бе изградена World Wide Web (www.), хората могат да разполагат с енергия и да я продават един на друг и да се освободят завинаги от ОКОВИТЕ НА ГИГАНТСКИТЕ МОНОПОЛНИ ЕНЕРГИЙНИ КОМПАНИИ.
Земята функционира като един неделим жив организъм и изисква от нас да преразгледаме представите си за сигурност. Всеки човешки живот, видовете като цяло и всички наши съвременни създания са вплетени в геохимията на планетата в богата и сложна хореография, която съхранява самия живот. Ние, всеки и всички, сме зависими от и отговорни за здравословното състояние на целия организъм. Да носим тази отговорност, означава да живеем собствения си живот, в нашия квартал, в нашата общност, по начин, който подпомага общото благосъстояние на по-голямата биосфера, която обитаваме.
Да оставим
една жизнеспособна
РЕАЛНОСТ
за нашите
ДЕЦА
да започнем
СЕГА
* - авторът е председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия