Бизнесът с боклука на София винаги е бил обект на спорове. Причината е ясна - само за събирането и извозването на сметта общината тази година ще плати над 80 млн. лв. Основните претенденти за парите обаче досега бяха частни фирми. Отскоро в битката за боклучения бизнес се намеси нов, неочакван играч - правителството. В края на мандата си кабинетът написа закон, който първоначално представи като начин за спасението на София от старото и препълнено сметище край Суходол, на което общината не успява да намери алтернатива дълги години. Изненадващо обаче се оказа, че закриването на депото е само едно изречение от т.нар. закон за управление на отпадъците на София. Основната цел на този все още проект е да национализира боклучения бизнес и правилата в него да се определят от правителството, а не от общината, която ще бъде лишена и от такса смет, или от около 160 млн. лв. само тази година.

Проектозаконът за национализирането на боклука на София е само шест страници. Според него, вместо да се грижи за инфраструктурата,  министърът на регионалното развитие трябва да се занимава с несвойствени неща като това да решава колко пъти да се вдигат кофите за отпадъци, кога и къде да се мие и мете и колко да струва това. Може би най-важната му функция обаче ще е да избере кой да върши всичко това и да получава милиони левове за услугите си. Освен това той ще контролира работата на чистачите чрез специална администрация, за която ще се отпуснат допълнителни пари от бюджета.

От 1 юли общината ще трябва да предостави на държавата събраната и неизхарчена досега такса смет. От следващата година правителството ще решава какъв да е размерът на вземането в София. То ще продължи да се събира от общинската данъчна администрация, но в полза на държавата.

Сред функциите на кабинета вече ще е одобряването на наредба за чистотата в столицата - нещо, което сега се прави от общинския съвет.

Правителството си запазва и 20% от капацитета на всички регионални депа. В тях, без да е нужно съгласие на кметовете, ще могат да се складират боклуци от общини от други региони. Разнасянето на смет от един край на България в друг ще стане обичайна практика от 16 юли, когато всички сега действащи стари сметища (над 200) трябва да бъдат закрити, а отпадъците да се складират само в 22-те, отговарящи на европейските изисквания регионални депа.

Официалните мотиви за създаването на специален закон за боклуците на София са, че в скоро време градът може да се изправи пред сериозна криза, тъй като сметището в Суходол е с изчерпан капацитет, а и все още не е намерено място на балираните отпадъци, които трябва да бъдат изнесени от временните площадки край София до края на годината. Виновна за евентуалните проблеми ще е общината и в частност кметът, които не се справяли с управлението на отпадъците, смятат от кабинета.

Според общинските съветници и кметът Бойко Борисов обаче зад обявяването на столицата за по-специална се крият икономически интереси. Идеята е да се подпишат договори с фирми, които да чистят града и да построят завод за отпадъци, а следващото правителство да не може да ги развали, защото ще трябва да плаща неустойки, коментира общинарят Николай Стойнев (ГЕРБ). Основната версия на общината е, че кабинетът има намерение да върне отново "изгонения" от Борисов концесионер "Новера". Освен с чистенето на отпадъците фирмата искала да се заеме и с изграждането на завод за смет, който да бъде построен под формата на публично-частно партньорство.

Все още не е ясно какво ще се случи с договорите на общината с осемте фирми, които от няколко месеца почистват града. Според Мария Бояджийска по закон при отнемането на финансирането на договорите (такса смет) те автоматично се анулират и държавата трябва да прави нови обществени поръчки за това кой да вдига кофите. Зам.-кметът Минко Герджиков твърди, че фирмите ще имат пълното право да съдят общината при прекратяването на договорите по вина на ръководството на "Московска" 33. "Тогава ще трябва да плащаме неустойки. Никой не може да каже какви ще са те, но дружествата могат да поискат да им платим за пропуснатите ползи до изтичането на договорите", смята Герджиков. От екоминистерството също нямат категоричен отговор на въпроса какво ще стане с договорите на общината с почистващите фирми. Вероятно ще се наложи да подписваме анекси, тъй като възложителят се променя, обясни Чавдар Георгиев.

Неизяснен остава и въпросът как толкова бързо държавата ще успее да организира контрола над почистващите фирми, с които ще сключи договори. В закона не е предвиден буферен период, в който общината да продължи да изпълнява досегашните си функции, докато правителството организира  несвойствената за него работа. Ще се получи вакуум, в който няма да е ясно кой какво контролира, обясни секретарят на общината Росен Желязков. Според общинарите във времето на приемане и предаване на боклука преливащите от отпадъци кофи може отново да станат обичайна гледка по улиците на София.

Вълната от дела вероятно ще започне със сезирането на Конституционния съд от страна на общината. Според ръководството на "Московска" 33 отнемането на кметските функции по контролирането на отпадъците е нарушаване на принципите на местното самоуправление и груба намеса в работата на общините. То противоречало и на Европейската харта за местното самоуправление. Затова съветниците ще сезират европейските институции за действията на правителството.