Браян Кастели: Трябва да венчаем зелените енергоизточници и енергийната ефективност

Правили ли сте оценки за размера на пазара за енергийна ефективност в САЩ и по света, както и за потенциала му?
- Потенциалът е огромен. САЩ, която далеч не е най-напредналата по отношение на енергийната ефективност държава засега - надяваме се да станем, в момента лидерът в това отношение е Япония - всяка година има 100 квадрилиона BTU (British Тhermal Units - една BTU e приблизително равна на 0.3 киловатчаса - бел. ред.) енергийно потребление. Все пак, откакто въведохме Закона за енергийната ефективност през 1973 г., намалихме това потребление с 50 квадрилиона BTU, тоест с една трета. Предвид факта, че потреблението на енергия непрекъснато расте, ако не бяхме въвели тези мерки преди 30 години, сега щеше да е още по-зле оттогава. Свършили сме доста, но възможностите ни са много по-големи.
Има ли мерки в тази сфера, които все още не са известни тук, в Югоизточна Европа?
- В този регион бе свършено доста в последните десетилетия, като програми и технологии. Няма "секретни" технологии, които САЩ или пък Япония да си пазят само за себе си. Компаниите, които членуват при нас, са международни и търгуват, много от тях са производители на енергийно ефективно оборудване и техниката им е позната навсякъде.
Това, което си пробива популярност в момента в САЩ и смятам, че скоро ще се разпространи широко, са т.нар. интелигентни измервателни прибори (smart meters) - системи, които измерват потреблението на електричество във всеки момент и комуникират с електроуредите. Когато е пиков час на електропотребление на денонощието и токът е по-скъп, тези устройства спират някои уреди - климатика или пък пералнята. Следващата стъпка след smart meters e да се въведат т.нар. интелигентни мрежи" (smart grids), при които енергийният доставчик ще може да следи колко енергия се консумира в дадения момент и да дава в реално време информация на клиентите. Резултатът е спестяване на енергия по цялата мрежа.
Друга голяма тема, по която се работи непрекъснато, е осветлението - появяват се нови, по-съвършени в енергийно отношение лампи. Не говоря само за широко известните енергоспестяващи крушки. Например в САЩ в момента са популярни луминесцентните лампи, т.нар. Т8, които са много по-малки и тънки от конвенционалните - Т12, и са с 40% по-ефективни от тях. Най-новото поколение от тези лампи е Т5, които са още по-малки и са с 30% по-ефективни от Т8. И тази осветителна техника ще продължи да се усъвършенства. Друго ново поколение осветителни тела са LED (Light Emitting Diods - светодиоди - бел. ред.), които са потресаващо енергоспестяващи. Аз самият наскоро инсталирах светодиодни лампи на стъпалата на новия ми дом. Ако бях сложил обикновени крушки с жичка, всяка от тях щеше да е с мощност 40 вата, луминесцентните биха били 13 вата, диодните са по 3 вата. При това светят добре. Говоря ви само за осветителна техника, енергоспестяващите нововъведения са много много повече.
Въведени ли са на практика някъде интелигентните мрежи?
- В Италия. Там има, ако не бъркам, над 30 млн. smart meters като част от интелигентната мрежа. Някои ютилити компании в САЩ вече започват да инсталират такива, например един от нашите членове, Edisson, която оперира в Южна Калифорния. Тя е инсталирала 5000 от тези устройства до момента, за да тества взаимодействието им с мрежата.
По ваши наблюдения какво се случва с концепцията за пасивните къщи - ще си пробие ли път в строителството тази тенденция?
- В САЩ тези домове са известни като Net Zero Homes и стремежът е те да постигнат с 80% по-голяма ефективност от днешните средностатистически жилища. Останалите 20% са практически непостижими - независимо колко усъвършенстваш този дом, той все пак ще има нужда от първична енергия. И тя ще е възобновяема - соларни колектори за затопляне на вода и фотоволтаици за електроенергия на покрива, може да се монтират малки вятърни генератори също, които да произвеждат част от енергията, геотермални система и т.н. Такива къщи вече има, но голямото предизвикателство е да сведем до такъв енергиен минимум една голяма обществена сграда, която консумира много. Алиансът проучва заедно с редица партньори тези възможности.
Европейският съюз напоследък обсъжда законодателни промени, според които всички нови обществени сгради, които се строят след 2016 г., задължително да са въглеродно неутрални, т.е. сами да произвеждат зелена енергия. Дошло ли е според вас времето на тази идея?
- Мисля, че това е чудесна идея, и смятам, че по-подходящо време от сега надали има. В момента сме в точката на пречупване, в която трябва да рязко да намалим въздействието си върху климата и трябва да предприемем всичко, което е икономически възможно, за да стабилизираме нивото на въглеродните емисии. В този смисъл смятам, че тъкмо публичните сгради - общински и държавни, са ключът към трансформацията на пазара, тъй като болниците, училищата и т.н. са голям "пазар" сами по себе си. Ако от тях се изисква да станат по-ефективни, енергийно неутрални, тогава и "търсенето" на тази практика и "предлагането" ще се повишат. Впрочем енергийната ефективност на сградите е и една от основните мерки, предложени от президента Обама в плана за стимулиране на икономиката. Седемдесет и пет милиарда долара от подготвените от правителството $787 млрд. касаят точно чистата енергия. Обама вижда в това... начин да се роди "зелена" икономика - изгубените работни места в досегашната ще се открият в нея. Мисля, че тепърва предстои светът да вземе посока към продукти и стоки, които използват по-малко енергия. Наскоро прочетох във "Файненшъл таймс", че "Тойота" е постигнала най-високите си месечни продажби на хибридния модел автомобили "Приус". За мен този факт е знак, че светът започва да си дава сметка, че хабенето на енергия е проблем. Това вече е и морален императив - просто прахосването на природен ресурс е нещо, което не бива да правим.
Международният институт "Макинзи" в едно изследване наскоро определи ролята на енергийната ефективност като възлова във възможностите на света да овладее промените в климата. Струват ли ви се адекватни оценките им?
- Намирам ги за доста вероятни. "Макинзи" са свършили чудесна работа по проучването на потенциала на различните мерки. По техни изчисления по-голямата част от мерките за овладяване на проблема ще струват между 0 и 50 щатски долара за тон спестен въглероден диоксид. Около 1/3 от потенциала за редукция обаче касае енергийната ефективност и всички тези мерки са с отрицателна цена, което ще рече, че се изплащат с времето и пестят пари. Енергийната ефективност е най-евтиният, най-чистият и най-бързият начин да достигнем целта за намаляване на парниковите газове. И първо това трябва да направим. Възобновяемата енергия е много "по-секси", защото е нещо видимо - хората виждат фотоволтаичните панели, вятърните турбини и т.н., които изглеждат като технологични чудеса. Никой не може да види какво правиш за енергийната си ефективност, това е нещо зад завесата. Но има още по-важна роля. Ако ще използваш скъп енергоизточник като възобновяемите, няма икономически смисъл неговата енергия да се разхищава от клиентите или електроуредите. Например, ако на къщата си имаш фотоволтаици, едва ли ще използваш обикновените крушки, които харчат много - ще предпочетеш луминесцентни лампи или светодиоди. Така че трябва да "бракосъчетаем" тези два подхода - зелената енергия и енергийната ефективност.
Икономическата рецесия сви инвестициите във възобновяема енергия по света. Случва ли се същото и в сектора на енергийната ефективност?
- Все още не разполагам с конкретни данни. Но пак ще използвам примера с "Тойота Приус" - въпреки кризата този скъп модел е постигнал най-високите си продажби. "Хонда" също отчете рекордни продажби на хибридната си серия на вътрешния пазар предният месец.
Това, което се случи в резултат от икономическата криза, е, че кредитирането стана по-трудно. В момента е много по-трудно за компаниите или за отделни хора да вземат заем - дори за надеждни кредитополучатели. Но не мисля, че кризата навреди конкретно на този бизнес. Мисля, че тя даже фокусира вниманието на хората върху нуждата им да намаляват разходите си и се превърна в двигател на промяната в нагласите. Една от големите бариери пред енергийната ефективност е нагласата на хората да инвестират в прахосващи енергия технологии само защото са по-евтини. Така или иначе ни се налага да инвестираме в ново оборудване независимо от вида на производството, защо да не инвестираме в ефективни технологии, и то сега? Те са по-скъпи като първоначална цена, но в дългосрочен план са много по-евтини. При компаниите тези мерки повишават конкурентоспособността - онези, които намаляват харчовете си за енергия, могат да продават по-евтино продукцията си от енергийно неефективните.
Напоследък в различни европейски градове масовият транспорт минава на хибридни двигатели. Имате ли прогноза кога това явление ще стане масово за Европа и САЩ?
- Не мога да кажа точно кога, това се случва в момента - както в европейските, така и в американските градове. Има частни компании, които сменят превозните си средства с хибриди. Федералното правителство на САЩ въвежда стимули не само за хибридите, но и за други горивно-ефективни видове транспорт. И всичко това е важна част от целта да намаляваме парниковите емисии и консумацията на енергия. Това е много умно решение, особено в комбинация с намерението на различни общини да повишат дела на масовия транспорт в схемата си. Хубаво е да имаш по-ефективно возило, но още по-хубаво е да качиш повече хора на него. В този смисъл, ще се наложи да променим и начина, по който планираме градовете. Мисля, че вече е наложително да популяризираме една концепция, която е на поне 20 години - идеята за интелигентното планиране. В САЩ например имаме "разтягане на градовете" - всичко се движи навън, към предградията и когато искаш да стигнеш някъде, трябва да караш. Тази урбанизация не е устойчива.
Очаквате ли бързо разрастване на "зеления" енергиен пазар - възобновяемите източници, енергийно ефективните технологии и др., след като правителството на САЩ подпише световното споразумение за климата?
- Да, пазарът ще е много голям. В момента законът, касаещ промените в климата, вече мина през комисиите в Конгреса. Ще имаме търговия с емисии, остава да се уточнят детайлите. Не знам дали това ще стане преди срещата в Копенхаген през декември, но знам, че пътят, по който САЩ ще тръгнат след този закон, ще е радикално различен от досегашния. Оптимист съм, че до 2 години ще търгуваме с емисии. А това, разбира се, ще пришпори сектора на енергийната ефективност. Пак ще кажа, тя е по-евтино, чисто и бързо решение от която и да било мярка за намаляване на парниковите газове. Очаквам в резултат всички сектори - и строителството, и транспортът, и индустрията, да станат по-ефективни в енергийно отношение. Преди месец президентът Обама даде зелена светлина на агенцията по околна среда (EPA, Environmental Protection Agency - екоминистерството на САЩ) да въведе изискване към производителите на автомобили за горивна ефективност 35.5 мили/галон гориво. В момента средната ефективност на леките автомобили в страната е, мисля, около 22 мили/галон - разбирате що за промяна е това. Така че дори и през декември да нямаме още влязъл в сила закон за климата, американският преговарящ за климата Тод Стърн ще може да отиде в Копенхаген и да каже: ето това са мерките, които вече сме предприели. Досега дори не бяхме последовател на политиката за овладяване на климатичните промени, отсега нататък смятам, че ще сме лидер в тази област. Така и трябва да бъде - САЩ са само 5% от световното население, но консумираме 25% от енергийните ресурси на света и сме отговорни за 21-22% от парниковите емисии.