Учени: Повишената ултравиолетова радиация убива важни морски видове
Повишаващата се ултравиолетовата радиация е причина за рязко намаляване при редица важни морски видове, твърдят учени, цитирани от BBC. Най-засегнати от това са водораслите, коралите и ракообразните.
Изводите на международния научен екип се базират на информация от предишни проучвания на ефекта на ултравиолетовата B (UVB) радиация върху морския живот, но за първи път сега се изчислява влиянието на този процес върху състоянието на морските екосистеми.
"В изследването ни, смъртността е биологична реакция, която показва най-голяма чувствителност към UVB радиацията", обяснява водещият автор д-р Мойра Лабрес от Средиземноморския институт за академични изследвания в Испания, работилa върху изследването съвместно с Католическия университет в Чили и Университета на Западна Австралия.
Известен факт е, че UVB радиацията нарушава фотосинтезата, усвояването на хранителните вещества, растежа и репродуктивните способности на някои видове. Това проучване обаче е първи опит за количествена оценка на щетите върху морските екосистеми.
"UVB радиацията е сериозна заплаха за морския живот изобщо, защото засяга морските екосистеми от началото до края на хранителната верига," подчертава д-р Лабрес. Един от впечатляващите примери за тревожната тенденция е съществения спад на крил – 60 пъти по-мако днес в Атлантическия океан – изобилствал, отново там в началото на периода 1970–2003 г. В същото това време UVB-радиацията там е нараснала значително заради изтънелия озонов слой. Намаляването на коралите в тропиците и субтропиците е в пряко съотношение с покачването на нивата на вредните UVB лъчи. Водораслите са друг морски вид, съществен за съществуването на океаните, който се влияе силно от радиацията.
Вниманието на повечето учени през последните години е фокусирано върху ефекта от глобалното затопляне и окисляването на океаните, но според д-р Лабрес свидетелствата сочат, че вредните UVB лъчи също са важна и пренебрегвана до момента предпоствака за намаляването на различни морски видове.
"Монреалския протокол (подписан през 1987 г.) беше успешна стъпка към намаляване процеса на изтъняване на озоновия слой. Това споразумение създаде основи за възстановяването на този важен атмосферен слой, но за съжаление то все още не се е случило ", припомня д-р Лабрес пред BBC с уточнението, че това погрешно схващане е изненадващо, като се имат предвид доказателствата, че високите радиационни нива и досега въздействат на човешкото здраве, причиняват рак на кожата и очни увреждания.
Учените отчетоха рекордно изтъняване на озона над Арктика през 2011 г. Озновата дупка само над Антарктида достигна своя максимум през 2006 г., според данните от Националната въздухоплавателна и космическа администрация (НАСА). Необходими си десетилетия дупката в озоновия слой да се възстанови.
Явно е, че се налагат повече проучвания върху последиците от тази радиацията върху морските екосистеми, е заключението на изследователите.