Да, така е, тази красота е от България. И то в най-добрия град за живеене – Бургас. Атанасовско езеро – многолико и цветно.
За едни Атанасовско езеро е басейни с лечебна кал и луга, за други белоснежни купчини морска сол, за трети плитки розови басейни, за четвърти безкрайни ята птици.
Тази година Българска Фондация Биоразнообразие, която изпълнява проекта "Солта на живота" обяви 2015 г. за година на плитката лагуна Атанасовско езеро и ще организира поредица от събития на езерото.
Снимките в галерията са от пленер с бургаски фотографи от октомври 2014 г. от Атанасовско езеро и са предоставени (с текста към тях) от БФБ за Дневник.
Най-характерни за Атанасовско езеро са плитките басейни, разделени с диги и валове. Дълбоките до 30 см басейни се обагрят през лятото в розово-червен цвят.
Те впечатляват всеки имал късмета да ги види и да се разходи около тях. Водите на лагуната са свръхсолени и се оцветяват в ярко розово-червено благодарение на масовото развитие на солничното раче в тях в процеса на солопроизводството.
В южната част Атанасовско езеро е с белези на лагуна. Тук се намира Укритието за наблюдение на птици – малка зелена къща, намираща се на самия бряг на езерото. Скрити в нея, незабележими за птиците, можем да проследим навиците в ежедневието им. Гледката от Укритието е различна през всеки от четирите годишни сезона. 
Атанасовско езеро е част от комплекса на Бургаските езера. Намира се на север от Бургас, като част от южната му половина дори е в самия град. Високите блокове от квартал Зорница се отразяват във водите на езерото, а живеещите в тях често стават свидетели на красивите залези. Пътят Бургас – Варна разделя езерото на две половини, коренно различни една от друга. 
По-голямата част от Атанасовско езеро е превърната в солници през 1906 г. Водното огледало е разделено на басейни с различна големина с помощта на диги и валове. Изградени са и специални басейни, като този на снимката, в които се съхранява лугата – продукт на солодобива с повишена концентрация на солите в езерото и неорганични вещества – натриев хлорид, магнезий, калий, сяра и др. 
Понякога част от водите на езерото стават равно зелени. Дължи се на цъфтежа на водната леща, рисуваща красиви картини по повърхността на басейните. По границите на Атанасовско езеро са разположени сладководни басейни, обрасли с водолюбива растителност, като преобладава теснолистния и широколистния папур и тръстиката. 
Голяма част от дигите, валовете и водите на Атанасовско езеро се покриват плътно със солянка, която сменя цвета си през различните сезони. Зелена, червена, кафява – пъстротата е навсякъде в плитката лагуна. 
В действителност солянката е почти навсякъде на това място. Езерото е заобиколено с малки сладководни басейни, мочурливи ливади, система от канали и сухи земи, обрасли с полски пелин, луковична ливадина, пасищен райграс и други. 
Много изкуствени дървени платформи има изградени в Атанасовско езеро. Както в южната, така и в северната му части. На тях гнездят речните рибарки. Освен тях всеки размножителен сезон дигите и валовете приютяват гнездата на кокилобегачите, саблеклюните и морските дъждосвирци. 
По същите диги и валове макар и не толкова многочислена блатната лястовица също се размножава в лагуната. Тя е символ на поддържан резерват "Атанасовско езеро". Това са колониално гнездящи птици. Често пъти от груповата им защита в колониите им се възползват стридояда, малката черноглава чайка и дебелоклюната рибарка. 
Купчините от сол или бохори. Добивът на сол от Атанасовско езеро до днес, вече повече от 100 години, се извършва по традиционен начин, който е щадящ за околната среда и не се отразява негативно на обитателите на резервата. Това е добър пример как стопанска дейност може да не вреди, а напротив да помага и пази благоприятните условия за съществуването на голямо биоразнообразие в района. 
Солта. Едно от съкровищата на Атанасовско езеро и съществена съставка в живота и за живота. Още от древността наричана "бялото злато", била е използвана като платежно средство и без начение как се е променяло приложението ѝ и стойността ѝ през годините, солта винаги е присъствала в живота на нас – хората. В България сол освен от Атанасовско езеро се добива от още едно място – Поморийско езеро. 
Каквото и да си говорим за това езеро, като че ли най-известно е то по света и у нас с птиците. Не случайно е прочуто като най-богатото на птици място в България. В цяла Европа тук е най-голямата концентрация на мигриращи розови и къдроглави пеликани. По време на есенната миграция над езерото минават 240 000 бели щъркела, над 60 000 розови пеликани и десетки хиляди грабливи птици – тръстикови блатари, вечерни ветрушки и най-много малки кресливи орли. 
На есен соленото езеро на много места се покрива от плътен килим от солянка. Еуфория от цветове. Няма друго такова многообразно и многолико езеро в България. Заради голямата му природна стойност през 1980 г. северната половина на езерото е обявена за резерват. 
Част от южната половина е защитена местност "Бургаски солници". Атанасовско езеро е получило и своето международно призвание. Крайбрежната лагуна е Влажна зона с международно значени съгласно Рамсарската конвенция. 
Най-красивите залези край брега на Черно море са тези над Атанасовско езеро. 