България е една от малкото страни в Европа, където на едно място могат да бъдат наблюдавани най-големите и интересни европейски хищни птици. А Източните Родопи са най-доброто място за това в България.
Само тук макар и с доста късмет може за един ден да видиш белоглав, египетски и черен лешояд и скален, морски и царски орел. Когато ме поканиха да посетя наскоро направеното скривалище за фотографиране на животни, въобще не се замислих и тръгнах, заинтригуван какво ли ще излезе пред обектива.
Снимките и текстът в галерията са предоставени на "Дневник" от Стефан Аврамов от Българска фондация "Биоразнообразие".
За примамка тук се използва месо или някое умряло животно (след като е прегледано от ветеринар, за да не се допусне разпространение на болести или отравяне на птиците).
Привлечен от месото, първо се появява гарванът гробар. През петдесетте години на миналия век гарванът е бил почти изчезнал от България заради масовото тровене на хищници. Със забраната на отровите видът се възстановява и днес е редовно срещан из нашите планини.
Гнезди обикновено на скали, храни се с мърша и дребни животинки и е изключително умен. Това го знаят и други животни, които следят за поведението на гарваните. Изплашиш ли гарваните, нищо няма да ти дойде след това пред скривалището.
Привлечен от кацналия гарван, над месото прелита египетски лешояд. Египетският лешояд е една от най- редките птици в България и Европа. Преди столетие хиляди двойки са обитавали цялата страна и са гнездели даже по пловдивските тепета, но след петдесетте години на миналия век числеността му рязко намалява и сега в страната има само около 40 двойки, повечето от които са в няколко защитени територии и зони в Източните Родопи. 
И докато гледаме лешоядите, край скалите прибягва лисица. Хапва набързо и изчезва. Има някаква напрегнатост във въздуха... 
Лисицата, летящите гарвани и египетските лешояди най-накрая привличат гнездещите наблизо белоглави лешояди, които обичайно следят за поведението на другите мършоядни животни и така намират най-лесно храната си.
Белоглавият лешояд също изчезва в България след масовите тровения в средата на миналия век. От края на 80-те години видът започна да се завръща. От 90-те години Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) започна дългосрочна програма за подпомагане на вида и днес в Източните Родопи гнездят над 70 двойки, събрани в няколко колонии.
Преди петнадесетина години като регионален координатор за Източните Родопи на Българска фондация "Биоразнообразие" и аз работих за обявяването на неговите гнездови колонии за защитени местности.
Лешоядите кацат, но стоят наоколо, оглеждат се и не бързат да приближават мършата.
Започвам да се ядосвам и си мисля, че има нещо съмнително в това. Нещо ги плаши и се чудя какво ли може да е то, но внезапно лешоядите се пръсват и аз се вцепенявам – вълк!
На 30 метра от мен внезапно се появява вълк. Това е едно от най-интересните за наблюдения животни в Европа. Води изключително скрит начин на живот, тъй като на много места законно или незаконно е преследван от човека. За него се носят митове от всякакъв характер и е мечта за всеки природолюбител да го види.
Невероятно е, че имам щастието на снимам вълк. Фотоапаратът започва да трака като картечница и за десетина минути правя няколкостотин кадъра (повечето естествено не стават за нищо). Но преживяването е изключително.
Ходил съм с часове самичък по вълчи дири, но е съвсем различно да видиш животното на 30 метра пред тебе.
За съжаление България е една от малкото страни, където не се изплащат компенсации за нанесени щети от вълци. Конфликтът с животновъдите е голям и вълкът е обект на лов през цялата година с всички разрешени от закона средства.
Ловците твърдят, че в България има над 2400 вълка и че видът трябва да бъде изтребван през цялата година. Природозащитни организации са на обратното мнение – смятат, че в България има около 800 вълка, че трябва да се въведе система за компенсации и превенции на щетите от този вид и да бъде ловуван регулирано.
Вълкът изчезва така внезапно, както се и появил.
Двойка египетски лешояди кацат на поляната и почват настоятелно да се ухажват. Мъжкият е директен, женската пък твърдо го отблъсква.
След кратко суетене мъжкият поднася парченце магарешко месо на женската и започва "да опипва внимателно терена". Тя го приема, въпреки че го гледа леко накриво. 
Чудесно, след закуската с магарешко женската допуска мъжкия и двойката копулира. Това е нова двойка за района, която загнезди тази година в съседната защитена местност, може би благодарение на редовното подхранване пред фотографското скривалище. 
Така изглежда и самото скривалище. Световноизвестният фотограф Стафан Вилдстранд го фотографира за свое проучване на скривалища за снимане на животни в Европа, докато управителят му Марин Куртев наблюдава лешоядите в небето. 
Една година по-късно отивам отново да дебна за вълци, лешояди и скални орли.
Скалният орел е една от най-впечатляващите европейски хищни птици. В Европа има на няколко места скривалища, където видът може да се снима. Най-известните са във Финландия – там скалният орел, северните сови, мечките и вълците са изключителна атракция и фотографи от цял свят пристигат, за да ги снимат. Приходите от този туризъм във Финландия са за над 10 000 000 евро годишно.
В България също има няколко скривалища, от които само през зимата може да се снимат скални орли. Те се хранят само с прясно месо и по тази причина не кацат през лятото.
За да ги привлечем, използваме едно умряло магаре. Влизаме в скривалището предишната вечер, но има мъгла и птиците се появяват едва привечер преди залез. След кратко оглеждане на съседната скала скалният орел литна към мършата и белоглавите лешояди се пръснаха. Като гледам огромните му нокти, разбирам защо.
Повечето белоглави лешояди се връщат на съседните скали и търпеливо чакат. 
Някои са по-гладни, подскачат по поляната, но не смеят да се приближат. 
Каца и другият скален орел. Докато единият се храни, партньорката се оглежда.
В планините на България има около 150 двойки скални орли. Те са изключително предпазливи птици и гнездата им по правило са на недостъпни скали в планините.
Малко след това светлината започва да изчезва, птиците отлитат, а аз доволен си тръгвам. Ще дойда пак тук с надеждата, че отново ще мога да снимам вълк (ако може някой огромен мъжки), а защо не и черен лешояд и морски орел.
В България имаме прекрасна природа и трябва да се постараем да я запазим и за децата си.